Tsvetelin Pavlov

Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT мина и замина. Като за първи път беше малко хаотично и неорганизирано, имаше технически проблеми, времето не стигна и т.н. Всички обаче се радваха на ябълките, разбира се които успяха да получат от тях. Научих някой нещо по трудния начин за организиране на подобни събития, и ако имам възможността да организирам пак такова събитие се надявам да се получи по-добре. Изводи:

• по-късо събитие – няма нужда да е 3 часа
• по-малко лекции – по-добре 3-4 отколкото 5;  времето не стига, особено когато има въпроси… в случая закъсняхме повече не заради въпросите, ами по-скоро заради хаотичната дезорганизация от моя страна ;)
• проверка на техниката и съвместимостта на компютрите – да се стане пак в последния момент да конвертираме от Keynotе в PDF
• да си нося флашка ;) оказа се, че няма с какво да прехвърлям конвертираните презентации
• Twitter hashtag – вече има интернет в залите, ще може да се коментира на живо
• проверка на екраните – оказа се, че са по-малки от очакваното  за мащабите на презентациите, и на моменти трудно се четяха слайдовете
• по-късо събитие писах ли вече ? Хората изгладняха, добре че бяха ябълките от викторината и въпросите за да спасят положението за някои от публиката
• определено е по-добре такова събитие да се прави в делничен ден, а не в почивен — за това се оказах прав

Много благодарности на съ-организаторите и хората които ми помагаха (които си помагахме взаимно), на всички които ми помогнаха с техниката и с това да се преборя с нея, на лекторите – които имаха смелостта и търпението да участват, и не на последно място на публиката, която успя да ни издържи до почти 20:30.

Ивелин е вече готов с качването на неговата презентация.

Цецо Павлов също вече качи и своята презентация.

Ще допълвам с останалите презентации.

Irena Valova

Irena Valova

Irena Valova

Irena Valova

Irena Valova

Ябълките са наградите за тези, които задават въпроси към лекторите, и за тези които дадоха верни отговори на въпросите от викторината

Irena Valova

Irena Valova

Irena Valova

На 14 май 2013 ще се проведе едно събитие организирано от мен и от Ирена Вълова, с помоща на много други хора и с материалната помощ (предоставянето на зала) от Русенския Университет. Първоначалната идея беше да се организираме и да повторим всички интересни презентации и лекции които бяха представени от началото на годината в Русе (което са почти всички). Темите все са около това как да започнеш сам нов бизнес, около предприемачестовот и startup-ите, и около това, че подобно нещо в ИТ се прави може би най-лесно и с най-висока добавена стойност. Така измислих и заглавието: “Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT” . В града няма много подобни събития, а се оказва че интерес има – както от публиката, така и от хора които искат да представят интересни теми и да дават идеи за дискусии. Резултатът е че новите лекции са повече от старите, и много хора помогнаха както с идеи и предложения, със участието си като лектори, така и със споделен ентусиазъм.

Заповядайте на 14 май на “Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT”, мястото е Русенския Университет, зала 2Г.204.

Ето и програмата:

Викторина с много въпроси и интересни награди за знаещите!!!

Участвах в това събитие (организирано от StartItSmart Русе и ФБМ в РУ), беше на 9 март, и от тогава много хора (стотици, десетки) ме питат къде може да гледат видето със записа на моята лекция. Ето научно-технически прогрес в действие: гледайте ги тук.

Ето и слайдовете от презентацията ми.

Ето нещо интересно, което по логичен път (поне за мен) обеснява защо левите идеи не работят. Днес го прочетох във Facebook:

Един учител по икономика в американски колеж направил изказването, че никога не е късал ученик на изпит. Но не след дълго цял клас не успял да вземе поредния тест. Каква е била причината? Класът настоявал, че политиката на Обама, насочена към социализма, действала и че никой повече няма да е беден, никой няма да е и богат – щяло да настане равенство между хората. Учителят казал: „Добре. Нека да направим един експеримент в този клас, основан на тази идея. От всички оценки, получени в класа, аз ще изчисля средното аритметично, и така всички ученици ще получат една и съща оценка – няма да скъсам никого, но и никой няма да получи А.” (В Щатите оценяването става с букви А, В, С… като най-високата оценка съответно е А – бел. пр.)

След първия тест, който учениците направили, учителят изчислил средната оценка и се оказало, че всеки получил В. Тези, които били учили сериозно, останали разочаровали, а онези, които били учили за теста малко, били много щастливи. Какъв бил резултатът от втория тест? Учениците, които били учили малко за първия, този път учили още по-малко, а онези, които учили сериозно за първия тест, решили, че и те искат да се облагодетелстват и за това не учили много този път. Средната оценка от втория изпит, която всеки ученик получил, била D! Никой не бил щастлив. На третия тест всички получили F.

Тестовете следвали един след друг, но средната оценка на класа не се повишила. Обратното – учениците започнали да се заяждат един с друг, да се обвиняват и да се обиждат – никой не искал да полага усилия, за да се облагодетелства от труда му някой друг.

Голямата изненада – в крайна сметка ВСИЧКИ БИЛИ СКЪСАНИ. Учителят им казал, че социализмът рано или късно ще се провали, защото когато наградата е голяма, усилията, които полагаме, за да успеем, също са големи, но когато правителството отнема тази награда или не стимулира хората, никой няма да се старае, нито ще иска да успее. Какво по-просто от това, нали? По-надолу ще прочетете пет важни извода, които можете да си направите в резултат на този експеримент:

1. Не можете да направите бедните богати със закон, който ви позволява да отнемете богатството от богатите и да го преразпределите.

2. За всяко нещо, което един човек получава даром, някой друг е трябвало да работи, без да получи нищо в замяна. 

3. Правителството не може да даде на някой нещо (даром), ако преди това не го отнеме от друг.

4. Не можеш да умножиш богатството, като го разделиш!

5. Когато едната част от хората си дадат сметка, че не е нужно да се трудят, понеже има кой да се погрижи за нуждите им, а пък останалите си дадат сметка, че няма смисъл да работят, защото други ще получат наградата за техния труд, то това е началото на края за тази нация.

Превод от английски: Роза Саронова

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=4788059894309

Вчера написах нещо във Facebook, днес ще го сложа на съхранение в блога.

“Първо Биг Брадър бяха виновни, че поканиха Памела; после непълнолетните бременни циганки бяха виновни, че били по-добре от “белите робини” на минимална заплата; после общината, че не разчистила снега по улиците пред блоковете; после в Еквадор и Перу имали по-висока минимална заплата… и сега големите вериги са виновни, че продават евтино и че правяр бизнес тук. Скоро смятам сам да се разоблича пред “народа” заради това, че съм от най-лошата порода: програмисите ;) Вземаме заплата във валута (а не в родни левчета), най-добре сме платени от всички браншове в страната (а не като “всички” останали на минимална заплата), укриваме доходи и осигуровки (понеже парите се превеждат по “интернета”), не избираме “българското” и пазаруваме по интернет, защото ни излиза по-изгодно, говорим по Skype (за да ни излиза безплатно докато другите хвърлят грешни пари на БТК), ходим на екскурзии и почиваме в чужбина (вместо да си харчим парите на циментираното ни черноморие), купуваме си сирене Тертер а не растителният боклук, ядем бадеми (а не люпим семки), пием Туборг а не Шуменско, караме нови коли (а не внесени таралясници трета ръка), а жените и приятелките ни – те са с нас само заради парите, които изкарват програмистите ;)

За какви други грехове на програмистите се сещате ?

Нека да се изобличим сами като най-големия проблем на България, за да може всички мрънкачи и хленчовци да са щастливи поне за малко – все пак били са прави, че някой друг им е виновен.

PS. Още за програмистите: високомерни са, мислят си че като разбират нещо което другите не могат да проумеят, са по-специални от останалите  Тъпчат родния език като говорят с измислени думи като “копвам”, “пействам” и “факю”. Те са поддръжници на софтуеъра с отворен код и ползват Линукс, докато другите са принудени да се разправят с платения Уиндоус. В същото време те са от тези пирати които теглят безплатно последните филми на Асен Платечки и песни на Дриско, и така ограбват БГ културата (че после разни пишман “културисти” да се излагат да се снимат в кампании като “Пиратството ограбва”). Те са със смартфони с мобилен интернет, а не стари джиесеми с предлатени карти. Те са със скъпи ДСЛР фотоапарати, а не евтинджосни сапунерки. Те гледат цифрова телевизиа, докато всички останали се мъчат с аналоговата. Те теглят по интернет последните и най-нови епизоди на “готините” американски ТВ продукции, а не като останалия измъчен “народ” който е облъчван с турски сериали и чака по една година да дойде новия сезон на каквото там гледат. Програмистите първи пропушиха електронни цигари още преди 5-6 години, но си мълчаха за да не се разбере далаверата.

От Стойчо Димитров и Марин Гергов: Истинските програмисти карат колело. Пият Кока Кола, а не Дерби Кола”

Благодаря на Мария за заглавието.

Не съм и вярвал, че точно аз (и то след толкова време) ще пусна поезия на блога, обаче това много ми хареса, и си заслужава да бъде запазено тук и споделено с всички които вярват в себе си.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

Сверете си часовника, като проверите класацията на IGN за стоте най-популярни комикс герои: герои, не злодеи — въпреки, че Рик Граймс от “The Walking Dead” и Йорик Браун от “Y: The Last Man” са си съвсем обикновенни хора ;)

If you ask me if I am against  doing everything yourself  or using the available solutions, my answer usually is going to be that it is best to use what’s available and save yourself the time and efforts to do (and maintain) a solution of your own. “Usually”. Here’s a cautionary tale of how tried to go by that rule and did the opposite.

A foreword.

I have this pet project which is 10 WordPress sites on a 512MB VPS. Each of those sites has several thousand posts and few thousand tags/categories. It used to be no problem for WordPress to handle such sites, but with each new version WordPress is getting slower and slower. Last configuration was on a 512MB slice from Slicehost, which at the time (late 2008) seemed like the best solution.

Using APC.

To make it run as fast as possible I deployed APC, although any other opcode cache would do fine. The “project” is a set of 10 WordPress sites. Unfortunately this made it run slower than originally. Why ? Imagine having 2 sites,  abc.com and xyz.net, both running the  latest WordPress,  so almost everything inside them is the same — everything but their own unique themes and their own set of plugins. Now, when those run on the same machine APC will have to store the files for both of them, e.g. /var/www/abc.com/html/wp-login.php and /var/www/xyz.net/html/wp-login.php — and this is the same for every other file from the WordPress distribution. At first it is obvious that this is just waste of space since those are identical. At second look however you see the worse downside:  these identical files are going to take twice as much space.  This will cause the APC memory to deplete really fast and because of this decreasing the performance boost we are expecting to get from having a opcode cache. Now instead of having just 2 sites imagine having 10 sites: the cached copies inside APC were cleaned up before even being hit, because the space in the bytecode cache was not enough.

Using APC with symlinked WordPress.

The solution for the problem above was to symlink everything for each site except the configuration from wp-config.php — in this way APC will not have to deal with duplicate copies of the same files. The plugins and themes are also placed with one another. Here’s what a ls -la looks like:

lrwxrwxrwx 1 www-data root   27 Feb 18 16:36 crossdomain.xml -> /var/www/wp/crossdomain.xml
-rw-r--r-- 1 www-data 1000  246 Dec  4  2007 favicon.ico
lrwxrwxrwx 1 www-data root   21 Feb 18 16:36 index.php -> /var/www/wp/index.php
lrwxrwxrwx 1 www-data root   23 Feb 18 16:36 license.txt -> /var/www/wp/license.txt
lrwxrwxrwx 1 www-data root   23 Feb 18 16:36 readme.html -> /var/www/wp/readme.html
lrwxrwxrwx 1 www-data root   22 Feb 18 16:36 robots.txt -> /var/www/wp/robots.txt
lrwxrwxrwx 1 www-data root   27 Feb 18 16:36 wp-activate.php -> /var/www/wp/wp-activate.php
lrwxrwxrwx 1 www-data root   20 Feb 18 16:36 wp-admin -> /var/www/wp/wp-admin
lrwxrwxrwx 1 www-data root   22 Feb 18 16:36 wp-app.php -> /var/www/wp/wp-app.php
lrwxrwxrwx 1 www-data root   23 Feb 18 16:36 wp-atom.php -> /var/www/wp/wp-atom.php
lrwxrwxrwx 1 www-data root   30 Feb 18 16:36 wp-blog-header.php -> /var/www/wp/wp-blog-header.php
lrwxrwxrwx 1 www-data root   32 Feb 18 16:36 wp-comments-post.php -> /var/www/wp/wp-comments-post.php
lrwxrwxrwx 1 www-data root   31 Feb 18 16:36 wp-commentsrss2.php -> /var/www/wp/wp-commentsrss2.php
-rw-r--r-- 1 www-data 1000 1048 Feb 23 20:08 wp-config.php
lrwxrwxrwx 1 www-data root   22 Feb 18 16:36 wp-content -> /var/www/wp/wp-content
lrwxrwxrwx 1 www-data root   23 Feb 18 16:36 wp-cron.php -> /var/www/wp/wp-cron.php
...

How is that going to help? Very simple: there are no more duplicates and APC only works with one set of files. A little tweaking was required to make wp-super-cache plugin work, but for a while everything was OK.

The new setup.

Recently I moved the project from Slicehost to Linode:  it is a lot more affordable – 32bit setup for almost half the money (for 512MB). For the new setup I decided to ditch Apache and try something new – nginx + phpfpm. That was not enough and decided to ditch wp-super-cache and try w3-total-cache with all the different layers of performance boost that it offers. Linode makes very easy to deploy a LEMP setup, and with some help from a friend of mine I was ready to go.  Then I installed w3-total-cache and the problems started:

• you got to do your own rewrite rules for nginx
• the “page cache” was not using the domain name for the site, so the wrong cached pages popped up at the wrong places, e.g. abc.com/2008/10/ opened the page from xyz.net/2008/10/
• the performance was degraded, not improved

I spend the best of the last 2 days to try and find a way around this issue.  It seems that W3TC prepends the domain name only when the WordPress is a WPMU/Multisite installation. I do not wanted to dive into that, so after 30 mins ot thinking I decided to ditch W3TC and do a “page cache” (funky caching really) on my own. After several hours I was ready, and it works like a charm.  It pretty much works like wp-super-cache, but without all the settings and admin pages — I know how my projects behaves so I didn’t need all the stuff for purging cache on adding comments, changing statuses, writing new posts or whatever. I customized part of W3TC for cleaning up the static files on disk, but instead of relying on WordPress’ pseudo-cron I decided to use the VPS crontab instead: and it is really easy – you just have to call the script ;)

The script and how to set it up yourself ?

http://pastie.org/1633881 (download)

First you got to enable WP_CACHE in your wp-config.php file, because this is the requirement to make WordPress include our script. The script is called advanced-cache.php (WordPress named it like that) and it has to be placed inside your wp-content/ folder. You can find the rewrite rules for nginx inside the script as a comment (if you are wondering what HB stands for, that’s an abbreviation for the pet project).

So, fuck you W3TC ;)

PS. It turns out somebody else has that symlink solution figured out long time before myself, and it is actually documented on WordPress’ Codex:

This system is based on Allan Mertner’s original symbolic link hack.

http://codex.wordpress.org/Installing_Multiple_Blogs#Virtual_Multiblog

Калоян К.

Последната година ми показа ясно, че скоро време за блога няма да имам. Не знам имали и смисъл, след като вече местата за коментиране и обмен на информация са Twitter и Facebooк, а и май съм на някаква интелектуална диета и май нямам какво да добавя за новите неща които се случват напоследък. Поне в тази форма не виждам този блог да има бъдеще. Ако по някакво щастливо стечение на обстоятелствата намеря време през идващата 2011 година ще потърся начин как да променя сайта и блога, като останат нещата, които може би са най-важни: информация как да ме откриете, и проектите над които работя. До тук са 755 поста и 1702 коментара, като имам и 99 драфта, които така и не съм довършил. Все още не съм намерил това, в което исках да направя от моя блог през времето през което имах да пиша: място на което да се обсъждат новините от българския ИКТ живот. Напоследък не е като да няма: няколко сливания, като се забелязва тенденцията към консолидация и окрупняване, нови проявления на “цифровия живот” като чуруликащия гняв, няколко конференции, издънки на билинг системи на мобилни оператори, академична реформа, Ранделов смени Киряков, Свежо се раздели с Нетинфо (и със Станислав, но може би не в този ред), БГ Сайт 2010, OpenFest 2010 и т.н. и т.н. За момента ще продължаваме да си ги подхвърляме в Twitter и във Facebook ;)

Калоян К.