юни 2, 2014

След „Успели в Русе: Бизнес + IT“

Вече писах за първото събитие през този месец Май – WordPress: Русе 2014. Нека да продължа и със следващото: Успели в Русе: Бизнес + IT.

След опита от миналата година знаех, че нещата ще минат лесно и гладко. Пак беше хаотично и неорганизирано, но имаше напредък – времето стигна и нямаше технически проблеми, с малки изключения. Без гафове не може: като това, че не бях помислил как ще събера всички гости на сцената за дискусията от „Успели в Русе“, или като това, че забравих да се обадя и да потрвърдя участието на всички гости в последния панел. За издънките и изводите ще пиша последно – въпреки, че научих още неща по трудния начин, доволен съм от резултата: тази година определено си мисля, че стана по-добре.

Като при предното събитие бяхме в същата зала. Имаше малко „логистични“ задачи за преди събитието – като например да се вземат столове за гостите на сцената, или като да се отключи залата. Както и при предното събитие Елена и Данчо ми помогнаха, а и охраната на корпуса на университета също беше много разбрана. Христо Ангелов помогна да се завърти съобщение за събитието по мултимедийната система.

 Христо помогна да се завърти анотация за събитието
Христо помогна да се завърти анотация за събитието

Започнахме навреме при сравнително много публика. На страницата на събитието във Facebook имаще записани 88 човека, и на око горе-долу толкова дойдоха. От разговори преди и след събитието разбрах, че деня и часа на събитието не е удачен за ученици и студенти. Като се изключат няколко познати лица от студентите (като Белкин и Ивайло), мога да кажа, че и този път студенти почти нямаше. Идеята за цялото това събитие беше да се покаже именно на студентите, че работа и бъдеше в ИКТ сектора има, и то от хората които са заети в него. Нищо, дано поне една малка част гледа видео записите и реши да се пробват да направят нещо сами, или да научат нещо ново. За следващите събития ще имам едно на ум или да ги синхронизирам заедно с програмата на студентите (поне тези от КСТ), или да са в почивен ден.

Събитието започна с първата лекция на Ивелин Белчев за това „Как да работим с клиенти“, където Ивелин сподели много личен опит, както и анализира много от нещата, които съставят работата с клиентите на фирми, които предлагат услуги в сферата на IT. Мисля си, че Ивелин няма нужда от представяне в Русе -достатъчно е известен като един от двамата ентусиасти (заедно с Мирослав), които се занимават с безплатните курсове от Jumpstart.bg проекта. Лекцията беше много интересна, много детайлна и много добре подредена. Ето слайдовете и видеото:

След кратка почивка втората лекция беше на Румен Димитров за това „Как да станем пижамени предприемачи“. Румен се беше подготвил много добре, и освен да направи интересна презентация успя да отговори и на многото въпроси които получи. Също като с предната лекция, и тук Румен споделя личен опит за пътя, идеите и изводите които е направил докато е разработвал своите дигитални продукти.

Последната част от събитието беше отворената дискусия „Успели в Русе“. Идеята за нея беше публиката на събитието да види и да се запознае от първа ръка с някои от успелите хора от ИКТ бизнеса в Русе. Целта не е да се съберат няколко човека и да говорят колко са велики и успешни (всички от тях признават, че има много нови върхове за покоряване пред тях), а да се види от първа ръка че работата в IT осигурява реален шанс за работа и кариери в Русе. На записа ще се види, че са малко хаотични нещата, и организационно има още какво да се подобрява: едвам се събраха всички гости на сцената (Влади Великов трябваше да седне в публиката), диалогът с публиката беше малко накъсан, проекторът с въпросите светеше точно върху няколко от гостите и трябваше да го спрем (ако не искам гостите ни да получат тен от проектора), бутилките с вода върху бюрото скриваха част от гостите, друга част съвсем малко влизаше в кадър и т.н. Все пак се получи добра дискусия по няколко от баналните въпроси които бях подготвил.

Успяхме да приключим всичко навреме. Въобще не беше трудно за организиране, и със сигурност (живот и здраве) ще работя да се организират още такива. Както писах и за предното събитие – влага се не много работа, а след това остават хубави спомени и положителни емоции. Получих много похвали и благодарности, които трябва да споделя с всички които помагаха по най-разнообразни начини.

Време за изводи и критика – трябва да повторя голяма част от нещата от WordPress: Русе 2014, плюс някои специфични проблеми от това събитие:

  • по-добро видео, плюс (по-важно) по-добър оператор от мен: Записите не се получиха много добре, и на моменти звука е слаб; убедил съм се колко е важно видеото за подобни събития – и тук както за WordPress много хора ме потърси с въпроси ще има ли записи (а после – къде са записите).
  • липсата на снимки: имаше много приятели и познати, които можеше да помогнат със снимките, стига да се бях сетил на време, но съвсем забравих за това. От цялата работа има тази готината снимка на Калин Кръстев горе, както и една размазана снимка на мултимедията в корпуса.
  • аудио запис: друго събитие – същия гаф ;) Много исках да да записвам и аудио отделно с диктофона, но точно като предния път забравих да го пусна навреме и около 15-20-30 минути от началото съм ги изтървал. Ще се пробвам да ги монтирам с аудиото от видео записа, и да сглобя цялата дължина на събитието.
  • брой гости за дискусията: аз бях поканил 12, дойдоха 8, от които седем едвам се събраха на сцената (камерата не можа да ги хване всичките), и един трябваше да седне в публиката. Следващият път гостите ще са най-много шест.
  • потвърждение на гостите преди събитието: има много време от обявяването на събитието и самото събитие, и е напълно човешко да се забрави кога е, или пък че има такъв ангажимент. Аз забравих да се обадя на гостите за последния панел и да потвърдя участието им. За мой късмет голяма част от гостите се оказаха по-сериозни и от мен и спазиха ангажимента.
  • организиране на дискусията: трябва да се смени мястото на камерта за да хване всички гости, трябва да се използва друг проектор (или плазма – зависи в коя зала стават нещата) за да се виждат въпросите от публиката, може би трябва да се сложат 2-3 поставени лица в публиката, които да „помогнат“ с първите въпроси в дискусията, и така помогнат публиката да се отпусне  и да започне да задава въпроси и тя.
  • специална страница или сайт за събитието: не помня кой точно го предложи, но идеята е супер – всичко за събитието на едно място, а не както е сега да се разтяга между социалните мрежи и моя сайт. Има готови теми на WordPress които могат много да улеснят нещата.
  • по-добро използване на лекторите: хората, които изнасят презентациите си имат и те свои читатели и почитатели в социалните мрежи – аз би трябвало да го знам, нали съм един от тях! Чрез тях информацията за събитието може да стигне до много повече хора, а и те самите да добият още по-голяма популярност.
  • имаше още неща, ще ги допълвам като се сетя ;)

Отново на финала кратък списък от благодарности:

  • на Ивелин и Пламен за помоща при организирането на това събитие
  • на Йордан Калмуков и Ирена Вълова за помоща с намирането на зала и столовете за гостите
  • на Елена Иванова за помоща за отключването на залата: беше много важно понеже този ден и Данчо и Ирена бяха заети
  • на Русенския Университет, който отново беше нашия любезен домакин.
  • на гостите, които въпреки че аз забравих да предупредя все пак успяха да дойдат
  • на всички които помогнаха да се популяризира събитието и да се събере толкова много публика

Очаквайте скоро да кача това което се е получило от аудио записа.

PS. Благодарения на Георги Паунов има няколко добри снимки от отворената дискусия в края на събитието!

 

След „WordPress: Русе 2014″

Минаха няколко седмици докато намеря време да кача лекциите, видео записите, да ги сглобя както трябва, и най-накрая да пиша за това: накратко какво стана, какви са отзвуците, впечетленията, изводите и т.н.

Нека да следвам нещата в хронологически ред, и започна с WordPress: Русе 2014. Вечерта преди събитието все още не бях готов с лекциите, и след една почти безсънна нощ и още толкова от началото на следващия ден бях готов с лекциите. Нямаше време за репетиции и отиграване, и сигурно от записите си личи, че можеше и много по-добре да се справя.

Залата беше супер, мисля че и преди съм водил нещо там – май в края на миналата учебна година когато отново говорих за WordPress за маниаци. Нямаше технически гафове, и техниката проработи без проблем, HDMI преходника стана и всичко тръгна. От записаните около 77 госта може би имаше около 30-40 човека, почти всички от които отговориха положително, когато ги попитах дали знаят все пак „Какво е WordPress?“. Това малко ме изненада, понеже имах други очаквания – обикновенно когато говоря за WordPress пред студенти те не знаят какво е. Сега обаче беше супер, и за мен беше отличен знак, че публиката (макар и сравнително малко) знае за какво е дошла. Точно студентите и учениците бяха малко, може би защото дата на събитието е през седмицата, а не в почивните дни.

Първата лекция беше на Пламен Кутинчев, който се справи много добре. Говори много непринудено и се получи интересна лекция. Важно е да отбележа, че темата беше хубава, понеже даде възможност Пламен да сподели част от опита си.

За втората лекция идеята беше да е съвместна лекция между мен и Пламен. За съжаление, както писах по-горе аз не успях да се справя със слайдовете навреме, и не остана кога да направим една репетиция как двамата говорим по темата. По темата говорих аз, а Пламен помагаше с въпроси и обеснения за някои от интересните неща по темата за WordPress куките.

Третата лекция е нещо, което имам наум от много време, и само си търсих повод да я направя и да представя. Обсъждал съм я много, с най-различни хора, като в най-големи детайли съм навлизал с Александър Александров и с Марио Пешев, които помогнаха да събера по-пълен набор с идеи за приложението на WordPress. Пламен и Ивелин също помагаха с идеи, и то базирани на вече големия си опит с най-разнообразни проекти на WordPress.

За съжаление Ивелин Белчев не можа да участва, и неговата лекция сигурно ще остане за някое от бъдещите събития, които ще организираме. Както вече писах, имаме идея с Емо Стоянов на есен да направим нов Open Fest в Русе, така че ще има поводи за нови изяви и нови лекции.

Накратко, това беше – не много работа, много приятни емоции и спомени. Горе-долу бързо мина и замина. Създаде кратка еуфория която може би помогна за да се съберат още повече посетители за другото събитие през май – Успели в Русе: Бизнес + IT.

Изводи и идеи за подобрения: следващия път да има по-добро видео, и май (по-важно) по-добър оператор от мен. Записите не се получиха много добре, и на моменти не се чува хубаво. В същото време поне петима човека ме потърсиха да ме питат дали ще има записи, зашото не могат да присъстват, и знам че ако искам този тип събитие да стават по-популярни, то видео-то е много важна част. Друг пропуск е липсата на снимки: имаше много познати, които можеш да помоля да снимат, но съвсем забравих за това. От цялата работа имам само две снимки на Пламен когато започва своята лекция. Идеята ми да записвам и аудио отделно с диктофона не се получи много, понеже забравих да го пусна навреме и около 15-20-30 минути от началото съм ги изтървал.

За финал списък от кратки благодарности:

  • на Ивелин и Пламен за помоща при организирането на това събитие
  • на Йордан Калмуков и Ирена Вълова за помоща с намирането на зала
  • на Елена Иванова за помоща за отключването на залата
  • на Русенския Университет, който отново беше нашия любезен домакин.

Очаквайте скоро да кача това което се е получило от аудио записа.

PS. Разбвах вече, че думата „хостинг“ е добавена в българския речник.

май 7, 2014

WordPress: Русе 2014

WordPress: Русе 2014

Този месец организирам две събития. За едното писах вчера, другото е само след седмица. Това е WordPress: Русе 2014.

Ще се опитам накратко да разкажа как се стигна до него. По-рано тази година ме потърсиха от Drupal България да им помогна с намирането на зала за едно тяхно събитие, Друпал Роудшоу България. Това е интересно начинание за популяризиране на платформата, като за целта в няколко града се организират мини конференции с лектори и други интесни занимание. За Русе събитието на Друпал е на 13 май 2014 в Русенския Университет.

Знаейки колко сравнително лесно организирахме Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT, тази година се каних да организираме Open Fest, защото не е имало такъв в Русе от преди пет години. Това може би ще стане по-късно тази година. Като цяло винаги е имало интерес към WordPress, и може би заедно в Ubuntu е най-популярният и използван продукт с отворен код в Русе. Посъветвах се с Ивелин Белчев, който вече беше говорил за WordPress на Jumpstart курсовете по дизайн, и решихме че и ние може да направим едно регионално събитие за WordPress. С помоща на Данчо Калмуков и Ирена Вълова, които помогнаха при ангажирането на зала, успяхме да се справим почти „навреме“ с дата преди началото на изпитите в университета. Така „WordPress: Русе 2014″ ще е второто събитие през месец май, заедно с „Успели в Русе: Бизнес + IT“.

Заповядайте на 15 май на „WordPress: Русе 2014“, мястото е Русенския Университет, зала 2.209, 17:00 часа. Достъпът е свободен и безплатен.

Въпреки, че е само след седмица, за съжаление все още работим върху програмата. За сега програмата и лекторите са (подреждането може би ще е различно):

“Как да правим каквото си искаме с WordPress” - Ивелин Белчев: за custom fields и custom types и всичко което може да се прави с тях.

WordPress плъгини/разширения  - Пламен Кутинчев: бърз преглед на разлиничните видове плъгини (наричани още „разширения“), както и най-популярните от тях, които се използват всекидневно от WordPress разработчиците.

WordPress plugin hooks: Filters + Actions - Пламен Кутинчев и Калоян Цветков: преглед на технологията и нейното приложение при надграждането на WordPress  с нова и различна функционалност.

WordPress и как се изкарват пари с него - Калоян Цветков: ще се опитам да представя всички начини в които може да се използва WordPress и екосистемата около това приложение за да се правят пари и успешен бизнес.

май 6, 2014

„Успели в Русе: Бизнес + IT“

Успели в Русе: Бизнес + IT

„Искате да се занимавате с IT, но не знаете, дали да се хванете на работа, да създадете свой продукт или да основете агенция? Елате на 20ти май от 17:00 и ще научите какво мислят по въпроса няколко ваши съграждани, които вече са решили!“

След Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT миналата година се каних с малко помощ от приятели да направим нов Open Fest през 2014, но за съжаление нищо не се получи – и то май заради най-баналните от баналните причини: липса на време. Все пак пет години са достатъчно за града да бъде без Open Fest и рано или късно и това ще стане – например по-късно тази година.

Сега обаче искам да насоча вниманието ви към едно от двете събития които организирам през май – „Успели в Русе: Бизнес + IT“! Това е „продължението“ на миналогодишното „Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT“, и ще се проведе на 20 май 2014 в Русенския Университет, в зала 2.209 (това е новия корпус). Основна заслуга за тази годишната конференция е на Ивелин Белчев, който предложи в допълнение на WordPress събитието (което е една седмица по-рано на 15 май 2014, отново в РУ) да направим такова на което да говорим по-малко за техчниски детайли и повече за възможностите които имаме в Русе да имаме успешен бизнес и успешна кариера. Горе-долу и мотивацията ни е същата като предната година, и искаме да организираме събитие на което да се обсъждат теми като това как да започнеш сам нов бизнес, около предприемачестовото и стартиращите компании, и около това, че подобно нещо в ИТ се прави може би най-лесно и с най-висока добавена стойност. Разликата е, че тази година ще опитаме с по-различен формат, и заложим на по-практичните неща – заради това ще има само две лекции, а след това ще има открит и отворен панел за въпроси и отговори с десетина гости, които съм поканил като пример за успели в професията и в бизнеса хора от Русе. Истината е, че много от тях се притесниха от формулировката „успели в Русе“, защото имат все още много цели пред себе си за постигане, но все пак целта на това събитие не е да се похвалим кой колко и какво е постигнал; целта е да се покаже, че всичко е възможно, само да има желанието и мотивацията за работа.

Заповядайте на 20 май на „Успели в Русе: Бизнес + IT“, мястото е Русенския Университет, зала 2.209, 17:00 часа. Достъпът е свободен и безплатен.

Ето програмата и гостите, като трябва да уточня, че е възможно да има малки промени – като добавяне на нова лекция, разменяне на лекциите, участието на нови гости за последния панел и т.н.

17.00 часа
Откриване – представяне на събитието, програмата, лекторите и гостите.

17.15 часа
Полезни приложения на OpenCart – Румен Димитров: лекция за многото практични възможности които ни престоставя OpenCart за да правим бизнес с нея.
(12 май 2014: както писах по-рано ще има промени, и това е една от тях: заради грешка от моя страна при комуникацията съм объркал заглавието и темата на лекцията на Румен, коректното заглавие е „Как да станем пижамени предприемачи“)
„Как да станем пижамени предприемачи“ – Румен Димитров: една лекция изненада за гостите на нашето събитие.

17.50 – почивка

18.00 часа
Мястото на услугите в съвременния IT бизнес – Ивелин Белчев: работи вече 10 години, като UI/UX дизайнер и фронт-енд разработчик на уеб проекти, а от скоро и като мениджър на малка уеб агенция в Русе. Последната година известен на все повече хора в Русе като един от организаторите на Jumpstart курсовете

18.40 часа – почивка

18.50 часа
Успели в Русе – отворен панел с въпроси и отговори: дискусия с гостите на събитието за това какво е необходимо да имаш успешен бизнес и успешна кариера, за това какви са съветите и перспективите пред хората, които решат да започнат своята кариера в IT, или са решили да опитат сами. Списък на участниците в панела:

  • Ивелин Белчев (може би всички го познават от Jumpstart курсовете по дизайн)
  • Венелин Молнар (един от първите русенски дизайнери)
  • Красимир Христозов (от Интермедия ООД)
  • Николай Дацов (от Интермедия ООД)
  • Мирослав Първанов (може би всички го познават от Jumpstart курсовете по програмиране)
  • Славина Иванова (от IMAGE Group)
  • Емилиян Енев (от Infozone.bg, може би много хора го познават като организатор на събитията на Start It Smart Русе)
  • Стефан Йорданов (от Дан Електроник ООД)
  • Емил Стоянов (от Форшунг Директ, OpenFest ветеран)
  • Цветелин Павлов (от Русенски Университет)
  • Венцислав Йорданов (от Русенски Университет)
  • Петър Николов (от Мобилио, още един OpenFest ветеран)
  • Георги Киричков (самонает, работи за себе си)
  • Влади Великов (от Великов Компютърс)
  • Калоян Цветков (и аз)

За да се продължи хубавата традиция от миналата година, ако успея да намеря време и да се подготвя, че се опитам да организирам и викторина с публиката, най-вероятно отново с награда ябълки ;)

февруари 12, 2014

Референдум – 11 февруари 2014: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

януари 24, 2014

„Луда работа, пак пари на вятъра!“

Заглавието е на Дончо от споделянето на ето тази новина:

Държавата ще подготвя ИТ кадри за сектора

http://inews.bg/…360424.html

Заглавието е точно в десетката. Държавата не прави нищо добре, и това ще се окаже поредната разсипия. Не че не искам да се окаже, че бъркам и някаква ползва ще има от цялата работа.

Малко коментари.

Нова платформа ще подготвя ИТ специалисти за нуждите на бизнеса и държавната администрация, съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тя се стартира от „Информационно обслужване“.

Това изречение предполага, че нуждите на бизнеса и държавната администрация са едни и същи, или че се застъпват до голяма степен. Според мен не е така, но ще може да се говори повече когато се видят конкретните предмети, програми, планове и т.н. От друга страна работата е малко „магаре и космос“, понеже кой ли в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията си има някаква представа от това какви са нуждите на бизнеса ? Кой „бизнес“ точно ? От една от срещите в Русенския университет стана ясно, че „бизнеса“ не са само „хакерите“, ами и производството и на тях вече им трябват съвем различен тип кадри, истински „инженери“. Дори „хакерите“ не са еднородна група, ами доста разнобразна смес от хора които трябва да притежават разнообразен набор от опит и умения.

А защо от „Информационно обслужване“ ще се прави това ? За мен поне това си е признание с половин уста, че университетите не произвеждат това което е необходимо на пазара, а там едни хора прекарват 4-6 години да видят какво е „студентски живот“ и евентуално да се омъжат/оженят.

Компанията ще използва и надгражда технологичния капацитет, ресурсната база – офиси във всички областни градове, експертния състав над 300 висококвалифицирани софтуерни инженери и комуникационни специалисти. Целта е да развива компетенциите на ИТ специалисти и да подкрепи бизнеса в България, обясниха от ведомството.

Общи приказки, и много неизвестни. Значи освен ИТ кадрите ще се надкражда и „технологичния капацитет и ресурсната база“…  с други думи по едни търгове ще се „усвоят“ едни пари. От много отдавна е дискусията за това точно какви, колко нови, колко модерни и колко нови компютри са необходими на държавната администрация. Ама нали се купува с държавни пари, взема се „най-хубавото“, което после се използва на 10% от капазитета си. Дори компютрите купувани преди 10 години през 2004 (последните 32 битови процесори) сега ще върщат повече от добра работа.

После какъв е този „експертен състав“ от над 300 човека ? Този който ще се обучава ли ? Или те ще обучават курсистите ? Най-вече как всичко това „ще подкрепи бизнеса в България“.

Предвижда се провеждането на серия от обучения и курсове в цялата страна. Успешно завършилите отделните направления: „Програмист“, „Системен администратор“ и „Специалист по качеството“ ще получат свидетелство за професионална квалификация от образователното министерство.

„Цялата страна“, но горе стана ясно, че става дума за „областните центрове“. Интересно защо курсовете се организират от транспортното министерство, а свидетелствата за професионална квалификация ще са от образователното министерство… сигурно за да може да се ангажира по-голяма част от държавната администрация, за да си изкарат заплатите и бонусите.

За успешно завършвашите пише, обаче за приема не пише: кои хора ще може да участват, как ще ги класират и т.н. Това са важни неща, за да не се окаже в крайна сметка, че ще си направят нещо в което влизат „наши хора“, за да може да получат документ, с който да може по-лесно да ги уредим на работа.

От министерството добавиха, че учебните програми са съобразени с нуждите на пазара и ще предоставят практически знания и умения за работа с най-съвременните технологии. Продължителността на обучението по трите ИТ специалности е шест календарни месеца. Лекциите стартират на 9 май.

Отново да повторя, „магаре и космос“ – кой и как знае какви са нуждите на пазара ? Аджеба каква е „голямата нужда“ на бизнеса ? И отново – на „кой“ бизнес. Ще чакаме и гледаме. Все пак се говори за „практически знания и умения“, което аз го разбирам, че в програмата ще са ангажирани хора, които това са го работили преди и знаят за какво иде реч. Какво и къде са го работили е друг въпрос, все пак както започнах в началото това което е нужно на бизнеса и на държавната администрация не се покриват до такава голяма степен.

Въпросът за сто хиляди лева: кои са „най-съвременните технологии“ ? Тъпо е, разбирате ли, много е тъпо. До сега и вие сте разбрали, че това с най-съвременните технологии е вкарано за цвят в това съобщение, и че в администрацията нито работят, нито пък едва ли знаят какви са „най-съвременните технологии“. Дали ще има обучение свързано с мобилни приложения (нещо което е актуално, и което отдавна не е толкова модерно) например ?

Каквото и да учат, както и да го учат, трябва да са готови за 6 месеца ? Ако сте чели за това което Светлин Наков и Телерик Академия направиха последните няколко години, техните разкази и коментари за това как протича процеса и какви са резултатите накрая, сигурно вече сте наясно, че 6 месеца не стигат за нищо. Дори курса да е супер интензивен по 8 часа на ден редовно обучение (в което се съмнявам) пак не е достатъчно. Не ако ще имат претенциите да научат хората на нещо, не и ако искат наистина да постигнат практически знания и умения в хората, които ще прекарат курса.

Най-късно на 9 май предполагам, че ще видим какво ще стане. Ако наистина искате обаче да получите практически знания и умения, запишете се в новия проект на Светлин Наков за Софтуерен Университет, или (ако сте от Русе) в курсовете на Jumpstart: там със сигурност има какво да се научи, и то от хората с опит.

PS. Стойнев говори за купуването на „Химко“ от държавата, и как това било част от плана за „Реиндустриализация на България“. Да не се окаже сега и тази програма една от стъпките в този план ?

PPS. Днес, един ден по-късно (25 януари 2014) има вече сайт на инициативата. Светлин Наков е ударил едно рамо на проекта, и искам да се надявам, че съм бил скептичен на празно. Има време, ще видим.

януари 3, 2014

Как празнувахме преди – но не точно…

В края на годината, когато идват празниците, и хората се отдават на всякакви емоции, започва и пропагандата на комунизма и пишман социализма. Тази година е наистина дразнещо, особенно за хора като мен които са били свидетели на всичкото това светло комунистическо минало. Сега, ако може да коментирам написаното ред по ред, като добавя моито спомени за „преди“.

Започвам от преди самата статия, от това как е маркирана – като нещо, което е било публикувано на първа страница. Така се прави с носталгичната пропаганда, тряба да се вижда.

Как празнувахме преди

Семейно, с Дядо Мраз, новогодишна телевизия и отключени врати

Галя Кларк
http://www.duma.bg/node/69018

Още не е запознала статията, и се започва с нещо, които явно трябва да е отрицание на това как се празнува сега, или с други думи ако преди се е празнувало семейно сега празнуваме по някъкъв друг начин. Сега стига на имаш желание, ще си намериш и възможност да празнуваш по друг начин – на друго място, което не изключва празнуването да е в семеен кръг. Например може да използваш многото празници и да отидеш на екзотично място – както в страната, така и по целия свят. Това „преди“ не можеше, а особенно за военнослужещи, за които беше забранено да напускат страната. Ще пиша и коментирам от гледната точка на дете от семество  на т.н. „служащи“ понеже и двамата ми родители по това време са държавни служители – военен и детска учителка. Обратно на подзаглавието – на днешните празници нито семейството, нито телевизията са изгубили своята роля, и това не е само у нас, ами и навсякъде по цивилизования свят. За отключените врати – по надолу… ама си е пълна глупост! Виж, имаше отворени прозорци през зимата, защото като надуеха парното не се живееше в панелките.

Политическите промени в България не само отхвърлиха предишната социално-икономическа система, но пренаредиха и обичаи, вярвания и празници.

Да не кажете сега, че и политическите промени са дошли някъде отвън: комунистите от партията майка се направиха вътрешен преврат, за да свалят сегашния „генерален секретар“ и да припишат на него всички недъзи и проблеми на това недоносче, социализама. Колкото до обичаите, вярванията и празниците, не са пренаредени, а възстановени – глупостите наслагани от комунистите са изтикани за да се върнат обичаите и празниците от преди „преди“ това. Политическите промени не са измислили нито Бъдни Вечер, нито Коледа, нито Рамазан Байрама и Курбан Байрама, нито Великден. Спомняте ли си Великден при комунизма ? Боядисваха се яйца, ядяха се козунаци – както преди „преди“… само за Християнство и възкресение не се говореше, нали „религията е опиум за народите“. На военните не се разрешаваше да влизат в църкви.

Сега младите поколения не знаят как са посрещали новите години техните майки и бащи, баби и дядовци в последните десетилетия на миналия век.

Авторката да не би да знае как са празнували тези празници нейните собствени родители, или как нейните баби и дядовци са празнували Коледа и Нова година (в първите деситилетия на миналия, 20 век) ? Определено обичаите, вярванията и празниците са били по-близо до това което е днес, а не „преди“ пре комунизма.

Тогава Коледа не беше официален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха само кукерите от фолклорните ансамбли по телевизията.

Кажи направо, че беше опасно да се празнува Коледа в България (леле пък ако стане дума за Рождество Христово), че кой знай кой съсед или комшия ще ти пусне донос, че отбелязваш религиозни празници и т.н. Да отбележя, че в католически Полша и Чехословакия Коледа се отбелязваше колкото е възможно за от тази страна на желязната завеса. В България обаче нямаше такова нещо.

На Бъдни вечер се знаеше обаче, че се яде постно.

Авторката е знаела, може би от баба си или от дядо си, или от някой друг човек живял преди „преди“. Аз научих всички обичаи за Бъдни вечер чак след промените (нечетния брой постни ястия, бъдника, коледарите, питата и т.н.), и Бъдни вечер беше интересен само с това, че е с най-късия ден през годината. За другите неща с Рождеството Христово, и т.н. – информационно затъмнение. Допълнително Папата ни мрази, ама да не отварям темата за „Българската следа“.

Центърът на празниците бе Нова година.

Сигурно става дума за празниците около края на годината, понеже „центъра на празниците“, „празника на всички празници“ беше 9 септември!

Тогава идваше Дядо Мраз с червените ботушки и с чувала с подаръците!

Децата чакаха два празника, на които знаеха, че ще са специални – рожденните си дни и Нова година. Общото е, че и на двата получават подаръци.

Вярно, тогава го нямаше днешното изобилие от задморски лакомства, имаше опашки за банани, но домашната трапеза във всички семейства бе претрупана, от печеното прасенце и пуйката до баклавата и печените ябълки – бедни хора просто нямаше.

Първо, изобилие имаше – за „първенците“, „партията“, и тези които могат имат долари да ги харчат в „Кореком“ – като „тексимаджиите“, работещите в Либия и т.н.  Баща ми по Коледа се сеща за историята как е търсил  и се е молил кой да му продаде един долар, за да ми купи за Нова година това което тогава се наричаще „корекомско яйце“, а днес – Kinder Surprise.

Второ, домашната трапеза наистина беше претрупана, и майсторски направено – от ограничените неща с които домакинствата разполагаха. Тези пуйки и печени прасенца може да ги е имало по банкетите да ги ядат директорите и секретарите, но аз такова нещо не си спомням на нито една Нова Година, нито вкъщи, нито при бабите и дядовците, нито при кръстниците, нито когато сме били гости на такива празненства.

Трето – да не си кривим душата, опашки имаше за всичко и навсякъде и по всяко време. Зимата – за банани, портокали и мандарини, другото време – за Кока Кола, за хлебчета „розички“ или каквото друго дефицитно са „пуснали“. Пазаруваше се с ограничение, с квота – за да има за всички – по 2 шишета „Кола“ на човек. Баба ми Данка (човек невероятно отдаден на мен по времето на моето детство, в края на което я загубих), правеше номер като другите баби от квартала и се нареждаше два пъти на опашките – със и без забратка, и с различна чанта. Всички сигурно имат такива истории. Имаше опашки в киносалоните, имаше опашки пред плод-зеленчуците, имаше опашки пред книжарниците, имаше опашки за всичко и за всеки.

Последно – като първото, бедни хора имаше. Може би по-добре е да се каже бедни хора нямаше, но и богати нямаше. Всякаква самоинициатива и часпроми бяха забранени, дори да искаш да работиш за повече трябваше да го правиш скришом като престъпник. Всички се разполагаха според това, което получават от работата си, и заради това беше важно да се „уредиш“ на добра работа, понеже допълнителни източници на пари беше направо невъзможно да си намериш. В този смисъл за средностатистическия гражданин на НРБ богати нямаше, въпреки че партийните първенци пак бяха изключение (те колко са богати, или колко просто минавот но тънко с ведомдствени разходи, и друга дълга тема). В същото време всички бяхме бедни (отново с „партийното изключение“), понеже за автомобил се правиха вноски и се чакаше с години, за телевизор се събираха пари, за колело се търсиха връзки нищо, че избора беше „Балканче“ или „Балканче“. Как да го кажа по друг начин – имаше пари да се нахраниш, за физическо оцеляване: за друго не. Интересен случай – по кината в СССР пускат американски филм, в който се разказва за тежкия живот на американските безработни (може да са били и британските миньори от първия мандат на Тачър); тогава се пускага само такива филми, които може да послужат за пропаганда. Обаче само след няколко месеца филма е изтеглен от киносалоните, понеже хората които са го гледали питали как е възможно в „пропадналото общество“ на „Запада“ безработните да имат по две коли и да ги карат, а в СССР се чакало с години докато си купиш автомобил.

Навсякъде в заводи и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това – на мода бяха кукли, които казваха „ма-ма“; книжки; червени пожарни коли; чанти „Чичо Доктор“; сервизчета и колички.

Ето това отново не съм го видял („ведомствените“ Новогодишни празненства), но не отричам, че е възможно да е имало. Със сигурност за определена част от номенклатурата е имало. Или това са новогодишните банкети ?

На тържествата в детски градини и училища пък имаше маскарад: живи зайци, мечета, снежинки.

В детските градини наистина имаше празненства за Нова година, както има и сега за Коледа. Какво ми е останало в паметта – за зимата на 1982 когато Брежнев почина, и как до Нова година стоеше огромен черно-бял снимков портрет с жалейка в общата стая на детската градина. После такива портрети имаше всяка година – пролетта на 1984 с Юрий Андропов, и след това 1985 с Константин Черненко. После дойде Горбачов и май започна обратноно броене на социализма ;)

Децата получаваха от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони „Снежинки“.

Как се прави пропаканда – с изкривяване и полуистини. Ето, портокали не е имало – като бананите и те бяха дефицитни. Шоколадът беше марципан „Кума Лиса“, а и „шоколадовата вафла“ беше бак с такъв марципанов шонолад. „Снежинките“ не знам какви бонбони са били, това са захаросани фъстъци.

По училищните дискотеки тийнейджърите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха около вратовете си. Звучеше любимата музика на „АББА“ и „Бони М“.

Музика ? Коси ? Моля ви се, стига глупости. За слушане на „неправилна музика“ изключваха от училище. Дългите коси се строяваха сутрин пред строя в училище, за да се видят от всички кои са, и после ги пращаха на стажантките в Битовия Комбинат да се упражняват в постригване.  АББА и Бони М… глупости. Потръсете интервюта с Щурците, Ахат и Тангра да видите отношение към музиката от отва време. Отново изопачаване и полуистини.

Вкъщи пък дългоочакваният старец оставяше тайно под елхата нови подаръци, а понякога идваше във вид на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си имаше за спътница Снежанка.

Абе какво стана с това момиче Снежанка, къде си изгуби ? Сугурно е заприличала вече на Сашка Васева…
Като си говорим за ценности и религии и т.н. какви са точно отношенията между младата „Снегурочка“ и „Дед Мароз“ ?

Вратите не се заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навсякъде майките даваха лакомства, особено на първи януари.

Вратите се заключваха, но по други причини. В среда в която всеки донася за съседите си как може даси позволиш да стоиш на отключено. Ами ще те чуят да разказваш политически виц, от онези смешните – за Бай Тошо… ще те чуят как слушаш новини на турски, или пък слушаш „Свободна Европа“. Отгоре на всичко това постоянно се наслагва страх от империалистически диверсанти, а след възродителния процес – страх от саморазправа и терористични действия. Отделно и кражби имаше – не е като сега, но това за отключените врати е нещо,  което на носталгичната пропаганда им се иска да е вярно, но не е.

Татковците лепяха от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждаха до елхата.

Ами като не им се разрешава да работят на частно и да изкарат някой лев повече какво да правят. По това време, „преди“ хората с желание за работа и развитие намираха удушник в най-различни хобита. Между другото, имаше доста извратено форма на държавен „часпром“ – на майка ми катодетска учителка и бяха зачислили някакви декари с домати, които едно лято гледахме. Всички учителки от градината имаха такива „задачи“ като нас. Аз си спомням как чистих дръжките на доматите, а майка ми и баща ми казваха „Давай, всяка дръжка е стотинка“ – и накрая с „доматените пари“ си купихме касетофон. Касетофон и две касети, понеже те и касетите се намираха трудно. Презаписи, прехвърляния и т.н. Ето още нещо, които днешните деца няма да разберат.

Тя миришеше силно на бор и цялата къща потъваше в чудното новогодишно ухание.

После цялата къща ставаше в иглички. Да не говорим колко целесъобразно е да се секат елхички. Моето мнение, че сега с изкъствените елхи за многократна употреба е супер.

Играчките бяха лъскави и само стъклени, трябваше да се внимава да не се счупят.

Играчките бяха толкова дефицитни, колкото и бананите и портокалите, и бяха още нещо за които се образуваха опашки когато ги пуснеха за продажба около празниците.

На елхата се слагаха топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държеше надалеч. Клонките се украсяваха с истински свещички, не с електрически.

Истински свещи на елхата ? Ама това си е пожарна опасност!

Децата получаваха и приятното задължение да надписват новогодишните картички до близките.

А днес го нямат това приятно задължение, така ли ? Знам, че може да изглеждам дребнав с такива коментари, но да се повторя – нали написаното цели да сравни „преди“ и сега ?!

Интернет нямаше, хората общуваха човешки, не като машини.

Общуване, общуване, и един агент на ДС да донася да това кой какъв виц е разказал, кой какво бил купил от Кореком и т.н.
Човешко общуване сигурно означава и без телефон например, понеже прокарването на телефон беше едно от тези неща за които се чакаше цял живот. В Русе живеещите в кварталите Дружба (във всичките и номерации) и Чародейка дочакаха телефони чак през 1991 или 1992 година.

Новата година се посрещаше семейно, с роднини, с приятели.

Сега не празнуваме ли семейно, с роднини и приятели ?

Най-дългоочакваното събитие бяха новогодишните празнични програми на БНТ.

Да, малко отдих от тежката пропаганда и ежеседмичната съветска пропаганда всеки петък.
Само дето не беше БНТ, а БТ и имаше само две програми – а в Русе и бонус: румънска телевизия. По-късно и руската телефизия.

Тези истински спектакли гледаха всички – мюзикхоли, пера, българска естрада с тогавашните й прими Лили Иванова, Ирина Чмихова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Маргрет Николова, незабравимите Паша Христова и Стефан Воронов.

Само при нас ли „преди“ е имало естрада на Нова година бе хора ? Хайде стига глупости

Хората с дни обсъждаха след празника хумореските на Георги Парцалев и Енчо Мутафов, на Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Григор Вачков и Никола Анастасов.

Ами ще обсъждат, наистина каймака на предаванията беше на Нова година.  Ако искаш да гледаш нещо със същото стойност и качество че чакаш първо повторението на Новогодишната програма, а след това чак следващата зима.
Ех, Тодор Колев защо го няма в списъка ?

Новите години на Хачо Бояджиев бяха цял спектакъл.

Истина е. Самия Хачо чака цяла година за да му се даде отново поле за изява.

Точно преди полунощ, минути преди да пристигне Новата година, на синия екран се разполагаше бай Тошо, както народът наричаше Тодор Живков, който след дежурното слово с постиженията през годината, завършваше с простонародното „ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и… година“.

Седемдесет и коя година ? И как така е простонародно да пожелаеш „Честита Нова Година“ ? Това е част от пропагандата на комунистите, което продължава и днес: няма нужда навръх празника държавния глава да „влиза“ в домовете ни от телевизионни екран, така малко или много се отърква в положителните емоции на празника и се асоциира с него. По-добре е по-рано през деня, примерно преди новините в осем да прочете поздравителното слово и това е.

Тогава нямаше бомбички, пиратки и всевъзможни ракети, от балконите хвърчеше само бенгалски огън, фойерверките бяха малко.

Да бе да… имаше всякакви самоделки, а военните винаги са помагали за кварталната заря.

Децата се радваха на легендарните тв епизоди на анимационния „Ну, погоди“, обичаха и анимационните „Бременски музиканти“ и „Синдбад мореплавателя“, радваха се и на българския детски телевизионен театър – „Студеното сърце“ по Вилхелм Хауф, на чешките екранизирани приказки като „Златовласка“ и „Пепеляшка“.

Ау да не отваряме приказка за това какво са давали по телевизията! Дават се телевизионни предавания от братските страни, а всичко „западно“ е купувано с няколко години закъснение, когато стане достатъчно евтино за нашия пазар. Този Синдбад който излъчваха през 1985-1986 е от 1975, „Робинята Изаура“ е бразилски сериал от 1976, а излъчван у нас през 1985-1986, „Седморката на Блейк“ е с първи сезон от 1978, който е излъчван у нас през 1984.

А за по-големите беше новогодишната програма на ГДР – „Шарено котле“. За празниците по БНТ имаше много музика, включително западни изпълнители като Енгелбърт Хъмпердинг, Том Джоунс, Адамо, Мирей Матийо, Шарл Азнавур, Луис Армстронг и Ела Фицджералд.

Как така не е споменат Карел Гот ?!

Да не пропуснем и невероятните комедии на „Мосфилм“ – „Ирония на съдбата“ и „Иван Василиевич сменя професията си“. Филмите на Чарли Чаплин. И на актьори като Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Петър Слабаков, Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, Стефан Данаилов, без които празник не минаваше.

Сега филми да искаш по празниците – по всяко време на деня, по всички телевизии.

За финал – май няма нужда, достатъчно написах. Отдавна не съм писал изобщо в блога, и изглежда днес ми е било нужно да коментирам тези глупости. За съжаление написаното дотук не описва достатъчно от времето „преди“, и има за какво да се говори – като например за информационното затъмнение около Чернобил, когато ни уверяваха, че нищо няма и децата си играеха навън, или като например обгазяването на Русе. Нищо, нека да има теми да пиша и друг път.

декември 19, 2013

Христо Попов – Добрата идея ли е ключът за успешен бизнес?

Първата публична лекция от поредицата лекции на 9 Academy: както винаги Христо Попов е много интересен.

ноември 6, 2013

Имена на уиски

юли 21, 2013

Phil Hawksworth: I can smell your CMS

Напред