февруари 12, 2014

Референдум – 11 февруари 2014: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

януари 24, 2014

„Луда работа, пак пари на вятъра!“

Заглавието е на Дончо от споделянето на ето тази новина:

Държавата ще подготвя ИТ кадри за сектора

http://inews.bg/…360424.html

Заглавието е точно в десетката. Държавата не прави нищо добре, и това ще се окаже поредната разсипия. Не че не искам да се окаже, че бъркам и някаква ползва ще има от цялата работа.

Малко коментари.

Нова платформа ще подготвя ИТ специалисти за нуждите на бизнеса и държавната администрация, съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тя се стартира от „Информационно обслужване“.

Това изречение предполага, че нуждите на бизнеса и държавната администрация са едни и същи, или че се застъпват до голяма степен. Според мен не е така, но ще може да се говори повече когато се видят конкретните предмети, програми, планове и т.н. От друга страна работата е малко „магаре и космос“, понеже кой ли в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията си има някаква представа от това какви са нуждите на бизнеса ? Кой „бизнес“ точно ? От една от срещите в Русенския университет стана ясно, че „бизнеса“ не са само „хакерите“, ами и производството и на тях вече им трябват съвем различен тип кадри, истински „инженери“. Дори „хакерите“ не са еднородна група, ами доста разнобразна смес от хора които трябва да притежават разнообразен набор от опит и умения.

А защо от „Информационно обслужване“ ще се прави това ? За мен поне това си е признание с половин уста, че университетите не произвеждат това което е необходимо на пазара, а там едни хора прекарват 4-6 години да видят какво е „студентски живот“ и евентуално да се омъжат/оженят.

Компанията ще използва и надгражда технологичния капацитет, ресурсната база – офиси във всички областни градове, експертния състав над 300 висококвалифицирани софтуерни инженери и комуникационни специалисти. Целта е да развива компетенциите на ИТ специалисти и да подкрепи бизнеса в България, обясниха от ведомството.

Общи приказки, и много неизвестни. Значи освен ИТ кадрите ще се надкражда и „технологичния капацитет и ресурсната база“…  с други думи по едни търгове ще се „усвоят“ едни пари. От много отдавна е дискусията за това точно какви, колко нови, колко модерни и колко нови компютри са необходими на държавната администрация. Ама нали се купува с държавни пари, взема се „най-хубавото“, което после се използва на 10% от капазитета си. Дори компютрите купувани преди 10 години през 2004 (последните 32 битови процесори) сега ще върщат повече от добра работа.

После какъв е този „експертен състав“ от над 300 човека ? Този който ще се обучава ли ? Или те ще обучават курсистите ? Най-вече как всичко това „ще подкрепи бизнеса в България“.

Предвижда се провеждането на серия от обучения и курсове в цялата страна. Успешно завършилите отделните направления: „Програмист“, „Системен администратор“ и „Специалист по качеството“ ще получат свидетелство за професионална квалификация от образователното министерство.

„Цялата страна“, но горе стана ясно, че става дума за „областните центрове“. Интересно защо курсовете се организират от транспортното министерство, а свидетелствата за професионална квалификация ще са от образователното министерство… сигурно за да може да се ангажира по-голяма част от държавната администрация, за да си изкарат заплатите и бонусите.

За успешно завършвашите пише, обаче за приема не пише: кои хора ще може да участват, как ще ги класират и т.н. Това са важни неща, за да не се окаже в крайна сметка, че ще си направят нещо в което влизат „наши хора“, за да може да получат документ, с който да може по-лесно да ги уредим на работа.

От министерството добавиха, че учебните програми са съобразени с нуждите на пазара и ще предоставят практически знания и умения за работа с най-съвременните технологии. Продължителността на обучението по трите ИТ специалности е шест календарни месеца. Лекциите стартират на 9 май.

Отново да повторя, „магаре и космос“ – кой и как знае какви са нуждите на пазара ? Аджеба каква е „голямата нужда“ на бизнеса ? И отново – на „кой“ бизнес. Ще чакаме и гледаме. Все пак се говори за „практически знания и умения“, което аз го разбирам, че в програмата ще са ангажирани хора, които това са го работили преди и знаят за какво иде реч. Какво и къде са го работили е друг въпрос, все пак както започнах в началото това което е нужно на бизнеса и на държавната администрация не се покриват до такава голяма степен.

Въпросът за сто хиляди лева: кои са „най-съвременните технологии“ ? Тъпо е, разбирате ли, много е тъпо. До сега и вие сте разбрали, че това с най-съвременните технологии е вкарано за цвят в това съобщение, и че в администрацията нито работят, нито пък едва ли знаят какви са „най-съвременните технологии“. Дали ще има обучение свързано с мобилни приложения (нещо което е актуално, и което отдавна не е толкова модерно) например ?

Каквото и да учат, както и да го учат, трябва да са готови за 6 месеца ? Ако сте чели за това което Светлин Наков и Телерик Академия направиха последните няколко години, техните разкази и коментари за това как протича процеса и какви са резултатите накрая, сигурно вече сте наясно, че 6 месеца не стигат за нищо. Дори курса да е супер интензивен по 8 часа на ден редовно обучение (в което се съмнявам) пак не е достатъчно. Не ако ще имат претенциите да научат хората на нещо, не и ако искат наистина да постигнат практически знания и умения в хората, които ще прекарат курса.

Най-късно на 9 май предполагам, че ще видим какво ще стане. Ако наистина искате обаче да получите практически знания и умения, запишете се в новия проект на Светлин Наков за Софтуерен Университет, или (ако сте от Русе) в курсовете на Jumpstart: там със сигурност има какво да се научи, и то от хората с опит.

PS. Стойнев говори за купуването на „Химко“ от държавата, и как това било част от плана за „Реиндустриализация на България“. Да не се окаже сега и тази програма една от стъпките в този план ?

PPS. Днес, един ден по-късно (25 януари 2014) има вече сайт на инициативата. Светлин Наков е ударил едно рамо на проекта, и искам да се надявам, че съм бил скептичен на празно. Има време, ще видим.

януари 3, 2014

Как празнувахме преди – но не точно…

В края на годината, когато идват празниците, и хората се отдават на всякакви емоции, започва и пропагандата на комунизма и пишман социализма. Тази година е наистина дразнещо, особенно за хора като мен които са били свидетели на всичкото това светло комунистическо минало. Сега, ако може да коментирам написаното ред по ред, като добавя моито спомени за „преди“.

Започвам от преди самата статия, от това как е маркирана – като нещо, което е било публикувано на първа страница. Така се прави с носталгичната пропаганда, тряба да се вижда.

Как празнувахме преди

Семейно, с Дядо Мраз, новогодишна телевизия и отключени врати

Галя Кларк
http://www.duma.bg/node/69018

Още не е запознала статията, и се започва с нещо, които явно трябва да е отрицание на това как се празнува сега, или с други думи ако преди се е празнувало семейно сега празнуваме по някъкъв друг начин. Сега стига на имаш желание, ще си намериш и възможност да празнуваш по друг начин – на друго място, което не изключва празнуването да е в семеен кръг. Например може да използваш многото празници и да отидеш на екзотично място – както в страната, така и по целия свят. Това „преди“ не можеше, а особенно за военнослужещи, за които беше забранено да напускат страната. Ще пиша и коментирам от гледната точка на дете от семество  на т.н. „служащи“ понеже и двамата ми родители по това време са държавни служители – военен и детска учителка. Обратно на подзаглавието – на днешните празници нито семейството, нито телевизията са изгубили своята роля, и това не е само у нас, ами и навсякъде по цивилизования свят. За отключените врати – по надолу… ама си е пълна глупост! Виж, имаше отворени прозорци през зимата, защото като надуеха парното не се живееше в панелките.

Политическите промени в България не само отхвърлиха предишната социално-икономическа система, но пренаредиха и обичаи, вярвания и празници.

Да не кажете сега, че и политическите промени са дошли някъде отвън: комунистите от партията майка се направиха вътрешен преврат, за да свалят сегашния „генерален секретар“ и да припишат на него всички недъзи и проблеми на това недоносче, социализама. Колкото до обичаите, вярванията и празниците, не са пренаредени, а възстановени – глупостите наслагани от комунистите са изтикани за да се върнат обичаите и празниците от преди „преди“ това. Политическите промени не са измислили нито Бъдни Вечер, нито Коледа, нито Рамазан Байрама и Курбан Байрама, нито Великден. Спомняте ли си Великден при комунизма ? Боядисваха се яйца, ядяха се козунаци – както преди „преди“… само за Християнство и възкресение не се говореше, нали „религията е опиум за народите“. На военните не се разрешаваше да влизат в църкви.

Сега младите поколения не знаят как са посрещали новите години техните майки и бащи, баби и дядовци в последните десетилетия на миналия век.

Авторката да не би да знае как са празнували тези празници нейните собствени родители, или как нейните баби и дядовци са празнували Коледа и Нова година (в първите деситилетия на миналия, 20 век) ? Определено обичаите, вярванията и празниците са били по-близо до това което е днес, а не „преди“ пре комунизма.

Тогава Коледа не беше официален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха само кукерите от фолклорните ансамбли по телевизията.

Кажи направо, че беше опасно да се празнува Коледа в България (леле пък ако стане дума за Рождество Христово), че кой знай кой съсед или комшия ще ти пусне донос, че отбелязваш религиозни празници и т.н. Да отбележя, че в католически Полша и Чехословакия Коледа се отбелязваше колкото е възможно за от тази страна на желязната завеса. В България обаче нямаше такова нещо.

На Бъдни вечер се знаеше обаче, че се яде постно.

Авторката е знаела, може би от баба си или от дядо си, или от някой друг човек живял преди „преди“. Аз научих всички обичаи за Бъдни вечер чак след промените (нечетния брой постни ястия, бъдника, коледарите, питата и т.н.), и Бъдни вечер беше интересен само с това, че е с най-късия ден през годината. За другите неща с Рождеството Христово, и т.н. – информационно затъмнение. Допълнително Папата ни мрази, ама да не отварям темата за „Българската следа“.

Центърът на празниците бе Нова година.

Сигурно става дума за празниците около края на годината, понеже „центъра на празниците“, „празника на всички празници“ беше 9 септември!

Тогава идваше Дядо Мраз с червените ботушки и с чувала с подаръците!

Децата чакаха два празника, на които знаеха, че ще са специални – рожденните си дни и Нова година. Общото е, че и на двата получават подаръци.

Вярно, тогава го нямаше днешното изобилие от задморски лакомства, имаше опашки за банани, но домашната трапеза във всички семейства бе претрупана, от печеното прасенце и пуйката до баклавата и печените ябълки – бедни хора просто нямаше.

Първо, изобилие имаше – за „първенците“, „партията“, и тези които могат имат долари да ги харчат в „Кореком“ – като „тексимаджиите“, работещите в Либия и т.н.  Баща ми по Коледа се сеща за историята как е търсил  и се е молил кой да му продаде един долар, за да ми купи за Нова година това което тогава се наричаще „корекомско яйце“, а днес – Kinder Surprise.

Второ, домашната трапеза наистина беше претрупана, и майсторски направено – от ограничените неща с които домакинствата разполагаха. Тези пуйки и печени прасенца може да ги е имало по банкетите да ги ядат директорите и секретарите, но аз такова нещо не си спомням на нито една Нова Година, нито вкъщи, нито при бабите и дядовците, нито при кръстниците, нито когато сме били гости на такива празненства.

Трето – да не си кривим душата, опашки имаше за всичко и навсякъде и по всяко време. Зимата – за банани, портокали и мандарини, другото време – за Кока Кола, за хлебчета „розички“ или каквото друго дефицитно са „пуснали“. Пазаруваше се с ограничение, с квота – за да има за всички – по 2 шишета „Кола“ на човек. Баба ми Данка (човек невероятно отдаден на мен по времето на моето детство, в края на което я загубих), правеше номер като другите баби от квартала и се нареждаше два пъти на опашките – със и без забратка, и с различна чанта. Всички сигурно имат такива истории. Имаше опашки в киносалоните, имаше опашки пред плод-зеленчуците, имаше опашки пред книжарниците, имаше опашки за всичко и за всеки.

Последно – като първото, бедни хора имаше. Може би по-добре е да се каже бедни хора нямаше, но и богати нямаше. Всякаква самоинициатива и часпроми бяха забранени, дори да искаш да работиш за повече трябваше да го правиш скришом като престъпник. Всички се разполагаха според това, което получават от работата си, и заради това беше важно да се „уредиш“ на добра работа, понеже допълнителни източници на пари беше направо невъзможно да си намериш. В този смисъл за средностатистическия гражданин на НРБ богати нямаше, въпреки че партийните първенци пак бяха изключение (те колко са богати, или колко просто минавот но тънко с ведомдствени разходи, и друга дълга тема). В същото време всички бяхме бедни (отново с „партийното изключение“), понеже за автомобил се правиха вноски и се чакаше с години, за телевизор се събираха пари, за колело се търсиха връзки нищо, че избора беше „Балканче“ или „Балканче“. Как да го кажа по друг начин – имаше пари да се нахраниш, за физическо оцеляване: за друго не. Интересен случай – по кината в СССР пускат американски филм, в който се разказва за тежкия живот на американските безработни (може да са били и британските миньори от първия мандат на Тачър); тогава се пускага само такива филми, които може да послужат за пропаганда. Обаче само след няколко месеца филма е изтеглен от киносалоните, понеже хората които са го гледали питали как е възможно в „пропадналото общество“ на „Запада“ безработните да имат по две коли и да ги карат, а в СССР се чакало с години докато си купиш автомобил.

Навсякъде в заводи и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това – на мода бяха кукли, които казваха „ма-ма“; книжки; червени пожарни коли; чанти „Чичо Доктор“; сервизчета и колички.

Ето това отново не съм го видял („ведомствените“ Новогодишни празненства), но не отричам, че е възможно да е имало. Със сигурност за определена част от номенклатурата е имало. Или това са новогодишните банкети ?

На тържествата в детски градини и училища пък имаше маскарад: живи зайци, мечета, снежинки.

В детските градини наистина имаше празненства за Нова година, както има и сега за Коледа. Какво ми е останало в паметта – за зимата на 1982 когато Брежнев почина, и как до Нова година стоеше огромен черно-бял снимков портрет с жалейка в общата стая на детската градина. После такива портрети имаше всяка година – пролетта на 1984 с Юрий Андропов, и след това 1985 с Константин Черненко. После дойде Горбачов и май започна обратноно броене на социализма ;)

Децата получаваха от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони „Снежинки“.

Как се прави пропаканда – с изкривяване и полуистини. Ето, портокали не е имало – като бананите и те бяха дефицитни. Шоколадът беше марципан „Кума Лиса“, а и „шоколадовата вафла“ беше бак с такъв марципанов шонолад. „Снежинките“ не знам какви бонбони са били, това са захаросани фъстъци.

По училищните дискотеки тийнейджърите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха около вратовете си. Звучеше любимата музика на „АББА“ и „Бони М“.

Музика ? Коси ? Моля ви се, стига глупости. За слушане на „неправилна музика“ изключваха от училище. Дългите коси се строяваха сутрин пред строя в училище, за да се видят от всички кои са, и после ги пращаха на стажантките в Битовия Комбинат да се упражняват в постригване.  АББА и Бони М… глупости. Потръсете интервюта с Щурците, Ахат и Тангра да видите отношение към музиката от отва време. Отново изопачаване и полуистини.

Вкъщи пък дългоочакваният старец оставяше тайно под елхата нови подаръци, а понякога идваше във вид на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си имаше за спътница Снежанка.

Абе какво стана с това момиче Снежанка, къде си изгуби ? Сугурно е заприличала вече на Сашка Васева…
Като си говорим за ценности и религии и т.н. какви са точно отношенията между младата „Снегурочка“ и „Дед Мароз“ ?

Вратите не се заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навсякъде майките даваха лакомства, особено на първи януари.

Вратите се заключваха, но по други причини. В среда в която всеки донася за съседите си как може даси позволиш да стоиш на отключено. Ами ще те чуят да разказваш политически виц, от онези смешните – за Бай Тошо… ще те чуят как слушаш новини на турски, или пък слушаш „Свободна Европа“. Отгоре на всичко това постоянно се наслагва страх от империалистически диверсанти, а след възродителния процес – страх от саморазправа и терористични действия. Отделно и кражби имаше – не е като сега, но това за отключените врати е нещо,  което на носталгичната пропаганда им се иска да е вярно, но не е.

Татковците лепяха от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждаха до елхата.

Ами като не им се разрешава да работят на частно и да изкарат някой лев повече какво да правят. По това време, „преди“ хората с желание за работа и развитие намираха удушник в най-различни хобита. Между другото, имаше доста извратено форма на държавен „часпром“ – на майка ми катодетска учителка и бяха зачислили някакви декари с домати, които едно лято гледахме. Всички учителки от градината имаха такива „задачи“ като нас. Аз си спомням как чистих дръжките на доматите, а майка ми и баща ми казваха „Давай, всяка дръжка е стотинка“ – и накрая с „доматените пари“ си купихме касетофон. Касетофон и две касети, понеже те и касетите се намираха трудно. Презаписи, прехвърляния и т.н. Ето още нещо, които днешните деца няма да разберат.

Тя миришеше силно на бор и цялата къща потъваше в чудното новогодишно ухание.

После цялата къща ставаше в иглички. Да не говорим колко целесъобразно е да се секат елхички. Моето мнение, че сега с изкъствените елхи за многократна употреба е супер.

Играчките бяха лъскави и само стъклени, трябваше да се внимава да не се счупят.

Играчките бяха толкова дефицитни, колкото и бананите и портокалите, и бяха още нещо за които се образуваха опашки когато ги пуснеха за продажба около празниците.

На елхата се слагаха топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държеше надалеч. Клонките се украсяваха с истински свещички, не с електрически.

Истински свещи на елхата ? Ама това си е пожарна опасност!

Децата получаваха и приятното задължение да надписват новогодишните картички до близките.

А днес го нямат това приятно задължение, така ли ? Знам, че може да изглеждам дребнав с такива коментари, но да се повторя – нали написаното цели да сравни „преди“ и сега ?!

Интернет нямаше, хората общуваха човешки, не като машини.

Общуване, общуване, и един агент на ДС да донася да това кой какъв виц е разказал, кой какво бил купил от Кореком и т.н.
Човешко общуване сигурно означава и без телефон например, понеже прокарването на телефон беше едно от тези неща за които се чакаше цял живот. В Русе живеещите в кварталите Дружба (във всичките и номерации) и Чародейка дочакаха телефони чак през 1991 или 1992 година.

Новата година се посрещаше семейно, с роднини, с приятели.

Сега не празнуваме ли семейно, с роднини и приятели ?

Най-дългоочакваното събитие бяха новогодишните празнични програми на БНТ.

Да, малко отдих от тежката пропаганда и ежеседмичната съветска пропаганда всеки петък.
Само дето не беше БНТ, а БТ и имаше само две програми – а в Русе и бонус: румънска телевизия. По-късно и руската телефизия.

Тези истински спектакли гледаха всички – мюзикхоли, пера, българска естрада с тогавашните й прими Лили Иванова, Ирина Чмихова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Маргрет Николова, незабравимите Паша Христова и Стефан Воронов.

Само при нас ли „преди“ е имало естрада на Нова година бе хора ? Хайде стига глупости

Хората с дни обсъждаха след празника хумореските на Георги Парцалев и Енчо Мутафов, на Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Григор Вачков и Никола Анастасов.

Ами ще обсъждат, наистина каймака на предаванията беше на Нова година.  Ако искаш да гледаш нещо със същото стойност и качество че чакаш първо повторението на Новогодишната програма, а след това чак следващата зима.
Ех, Тодор Колев защо го няма в списъка ?

Новите години на Хачо Бояджиев бяха цял спектакъл.

Истина е. Самия Хачо чака цяла година за да му се даде отново поле за изява.

Точно преди полунощ, минути преди да пристигне Новата година, на синия екран се разполагаше бай Тошо, както народът наричаше Тодор Живков, който след дежурното слово с постиженията през годината, завършваше с простонародното „ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и… година“.

Седемдесет и коя година ? И как така е простонародно да пожелаеш „Честита Нова Година“ ? Това е част от пропагандата на комунистите, което продължава и днес: няма нужда навръх празника държавния глава да „влиза“ в домовете ни от телевизионни екран, така малко или много се отърква в положителните емоции на празника и се асоциира с него. По-добре е по-рано през деня, примерно преди новините в осем да прочете поздравителното слово и това е.

Тогава нямаше бомбички, пиратки и всевъзможни ракети, от балконите хвърчеше само бенгалски огън, фойерверките бяха малко.

Да бе да… имаше всякакви самоделки, а военните винаги са помагали за кварталната заря.

Децата се радваха на легендарните тв епизоди на анимационния „Ну, погоди“, обичаха и анимационните „Бременски музиканти“ и „Синдбад мореплавателя“, радваха се и на българския детски телевизионен театър – „Студеното сърце“ по Вилхелм Хауф, на чешките екранизирани приказки като „Златовласка“ и „Пепеляшка“.

Ау да не отваряме приказка за това какво са давали по телевизията! Дават се телевизионни предавания от братските страни, а всичко „западно“ е купувано с няколко години закъснение, когато стане достатъчно евтино за нашия пазар. Този Синдбад който излъчваха през 1985-1986 е от 1975, „Робинята Изаура“ е бразилски сериал от 1976, а излъчван у нас през 1985-1986, „Седморката на Блейк“ е с първи сезон от 1978, който е излъчван у нас през 1984.

А за по-големите беше новогодишната програма на ГДР – „Шарено котле“. За празниците по БНТ имаше много музика, включително западни изпълнители като Енгелбърт Хъмпердинг, Том Джоунс, Адамо, Мирей Матийо, Шарл Азнавур, Луис Армстронг и Ела Фицджералд.

Как така не е споменат Карел Гот ?!

Да не пропуснем и невероятните комедии на „Мосфилм“ – „Ирония на съдбата“ и „Иван Василиевич сменя професията си“. Филмите на Чарли Чаплин. И на актьори като Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Петър Слабаков, Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, Стефан Данаилов, без които празник не минаваше.

Сега филми да искаш по празниците – по всяко време на деня, по всички телевизии.

За финал – май няма нужда, достатъчно написах. Отдавна не съм писал изобщо в блога, и изглежда днес ми е било нужно да коментирам тези глупости. За съжаление написаното дотук не описва достатъчно от времето „преди“, и има за какво да се говори – като например за информационното затъмнение около Чернобил, когато ни уверяваха, че нищо няма и децата си играеха навън, или като например обгазяването на Русе. Нищо, нека да има теми да пиша и друг път.

ноември 6, 2013

Имена на уиски

юли 21, 2013

Phil Hawksworth: I can smell your CMS

май 19, 2013

Ще се окаже ли Минчо Христов прав ?

Има няколко месеца да гледаме какво ще стане. Не харесвам хора които насаждат страх и апокалиптични сценарии. Няма да коментирам, ще чакам да мине времето и то да обори тезата на Минчо Христов:

„Банките в България ще се взривят до края на годината. Има сценарий за фалити!“

http://www.plovdivchanin.com/2013-01-07-14-16-25/….html

Допълнение: днес е 8 януари 2014 година, точно една година по-късно след публикуването на горния материал, и все още няма нито „взривени банки“, нито фалити на банки. Продължаваме да наблюдаваме и да чакаме.

май 15, 2013

След “Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT”

Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT мина и замина. Като за първи път беше малко хаотично и неорганизирано, имаше технически проблеми, времето не стигна и т.н. Всички обаче се радваха на ябълките, разбира се които успяха да получат от тях. Научих някой нещо по трудния начин за организиране на подобни събития, и ако имам възможността да организирам пак такова събитие се надявам да се получи по-добре. Изводи:

  • по-късо събитие – няма нужда да е 3 часа
  • по-малко лекции – по-добре 3-4 отколкото 5;  времето не стига, особено когато има въпроси… в случая закъсняхме повече не заради въпросите, ами по-скоро заради хаотичната дезорганизация от моя страна ;)
  • проверка на техниката и съвместимостта на компютрите – да се стане пак в последния момент да конвертираме от Keynotе в PDF
  • да си нося флашка ;) оказа се, че няма с какво да прехвърлям конвертираните презентации
  • Twitter hashtag – вече има интернет в залите, ще може да се коментира на живо
  • проверка на екраните – оказа се, че са по-малки от очакваното  за мащабите на презентациите, и на моменти трудно се четяха слайдовете
  • по-късо събитие писах ли вече ? Хората изгладняха, добре че бяха ябълките от викторината и въпросите за да спасят положението за някои от публиката
  • определено е по-добре такова събитие да се прави в делничен ден, а не в почивен – за това се оказах прав

Много благодарности на съ-организаторите и хората които ми помагаха (които си помагахме взаимно), на всички които ми помогнаха с техниката и с това да се преборя с нея, на лекторите – които имаха смелостта и търпението да участват, и не на последно място на публиката, която успя да ни издържи до почти 20:30.

Ивелин е вече готов с качването на неговата презентация.

Цецо Павлов също вече качи и своята презентация.

Ето презентацията и от лекцията на Емо Стоянов.

  Ябълките са наградите за тези, които задават въпроси към лекторите, и за тези които дадоха верни отговори на въпросите от викторината
Ябълките са наградите за тези, които задават въпроси към лекторите, и за тези които дадоха верни отговори на въпросите от викторината

май 9, 2013

Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT

Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT

На 14 май 2013 ще се проведе едно събитие организирано от мен и от Ирена Вълова, с помоща на много други хора и с материалната помощ (предоставянето на зала) от Русенския Университет. Първоначалната идея беше да се организираме и да повторим всички интересни презентации и лекции които бяха представени от началото на годината в Русе (което са почти всички). Темите все са около това как да започнеш сам нов бизнес, около предприемачестовот и startup-ите, и около това, че подобно нещо в ИТ се прави може би най-лесно и с най-висока добавена стойност. Така измислих и заглавието: „Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT“ . В града няма много подобни събития, а се оказва че интерес има – както от публиката, така и от хора които искат да представят интересни теми и да дават идеи за дискусии. Резултатът е че новите лекции са повече от старите, и много хора помогнаха както с идеи и предложения, със участието си като лектори, така и със споделен ентусиазъм.

Заповядайте на 14 май на „Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT“, мястото е Русенския Университет, зала 2Г.204.

Ето и програмата:

17.30 часа
Представяне на предприемачески клуб Start It Smart – Емилиян Енев:  управител на проекта Infozone.bg – приложение за мобилно и локално търсене на полезна информация и промоции.

Социални мрежи и облачни услуги: отвъд Facebook и Dropbox – Цветелин Павлов: софтуерен инженер, работи в Центъра за информационно и компютърно обслужване на Русенски университет и заедно с това е докторант в катедра КСТ.

18.30 – 18.40 часа – почивка

18.40 часа
Забравете PhotoShop! – съвременни процеси на дизайн и разработка за уеб – Ивелин Белчев: работи вече 10 години, като UI/UX дизайнер и фронт-енд разработчик на уеб проекти, а от скоро и като мениджър на малка уеб агенция в Русе

Мястото на отворения код в бизнеса със софтуерни продукти и услуги – Емил Стоянов: „софтуерист“ по призвание, а по стечение на обстоятелствата – управител на фирма. Завършва РУ, след което пише дисертация към Щутгартски Университет в сътрудничество със Siemens AG, Corporate Technolgy в Мюнхен. Поддръжник на софтуера с отворен код, с помощта на който стартира фирма. По настоящем се интересува технически от мобилни технологии, cloud решения за бизнеса и augmented reality.

19.30-19.40 часа – почивка

19.40 часа
Предприемач без работен ден – за разнообразието, готините проекти и трудните клиенти – Славина Иванова:  Co-Founder в IMAGE Group, споделя страстта си към ИТ технологиите, визуалните изкуства и дигиталния маркетинг

Неволята Учи: Предизвикателства, грешки и изводи – Калоян Цветков: през деня работи върху следващата революция в областта на Интернет търговията, а през свободното си време се занимава с няколко проекта с отворен код.

Викторина с много въпроси и интересни награди за знаещите!!!

Кога: 14 май 2013, 17:30
Къде: Русенски Университет, Корпус 2, зала 2Г.204
Какво: „Предприемчиви в Русе: Бизнес + IT“

април 29, 2013

Христо Попов: Предприемачеството е интересно и сложно

април 6, 2013

„Неволята учи“ @ „Имате ли избор да НЕ сте предприемач ?“

Участвах в това събитие (организирано от StartItSmart Русе и ФБМ в РУ), беше на 9 март, и от тогава много хора (стотици, десетки) ме питат къде може да гледат видето със записа на моята лекция. Ето научно-технически прогрес в действие: гледайте ги тук.

Ето и слайдовете от презентацията ми.

Напред