Да зарежем магистратурите?

Ето отново нещо, което стоя на чернова около две седмици. В блога на Кариери има следния интересен материал, който покрива горе-долу същите неща, които аз споделям за висшето образование по принцип, не само за магистратурите:

Повод за сериозен размисъл е краят на кандидатстудентската кампания в България. Оказа се, че масово местата във ВУЗ-овете остават незаети и то предимно в точните науки, като химия, физика, биология и дори медицина. Те били трудни за усвояване, а след това нямало реализация, обясняват ректорите. Но отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации.

Хайде да кажем нещата с истинските им имена: „отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации“ не означава точно това ;) Да не почвам неща, за които съм говорил толкова често, и да се върнем върху това колко е полезен престоя в университетите, особенно за магистратурите.  Ето изброените причини, защо магистратурите са „път към никъде“:

1. Магистърските степени са твърде голяма инвестиция за бързо променящ се пазар на труда. Такава инвестиция си заслужава само ако цял живот работиш това, за което си учил. Но на повечето от нас днес ни се налага да сменяме кариерния път по няколко пъти в живота.

Добро наблюдение, ако наистина магистратурите наистина ви помагат да научите нещо ново за работата, която искате да работите. Имам близки наблюдения върху магистратурите в два университета, и мога да кажа, че нещата са много размити. Обикновенно само някой от предметите наистина помагат професионално, докато другита се за пълнеж и „хорариум“ на преподавателите, така че да вземат по-големи заплати. Също така само част от преподавателите осъзнават какво правят, и си гледат горе-долу съвестно работата, като сечението между „смислените предмети“ и „съвестните проподаватели“ и много тясно.

2. Висшето училище вече не е входен билет за бизнеса. Преди време MBA дипломата е била задължителна, за да влезеш в света на големия бизнес. Сега е необходима само, за да се изкачваш нагоре в йерархията. Когато те повишат обаче установяваш, че останалите са стигнали до същото ниво и без MBA.

Не само с MBA е така, ами и с която и да е магистратура. Разбира се, аз говора за България, защото нямам други наблюдения. Обикновенно хората, които се бият в гърдите с академичните си „постижения“ са някакви некадърници с болни амбиции. Моито наблюдения са, че точно на тези хора така или иначе не им минава номера пред „бизнеса“, заради това отново се връщат  да „живуркат“ в университетите. Има много редки изключения, които са толкова ярки, че супер точно се вписват в клишето „изключението доказва правилото“.

3. Изборът на университетска специалност изисква от теб да знаеш какво ще те направи щастлив, преди дори да си го опитал. Само че най-добрият начин да установиш това е принципът на пробата и грешката. Иначе рискуваш да насочиш твърде много енергия в неподходяща посока.

Това е написано така, все едно качеството на обучението в университета е  постоянно и високо, и просто от тебе зависи да си избереш правилния коридор за бягане. Да, ама не ;) Това, което аз съм виждал, са хора, с правилен и мотивиран избор на „специалност“, но разочаровани от посредствеността на университета. Аз съм в тази бройка.

4. Магистърското образование по-скоро затваря врати, а не ги отваря. Можеш ли да предвидиш по време на студентския живот, че ще държиш на неща като баланса между работа и личен живот? И ще може ли професията, за която учиш, да ти го осигури?

Това е малко наивен поглед върху нещата. Не вярвам, че има толково много хора с подобен „план“, още по-малко пък които са го изпълнили.

5. Ако не използваш университетската си степен, спадаш по-скоро към безработните. Тъй като не можеш да намериш работа по специалността , след като завършиш започваш да кандидатстваш за позиции, които са доста далеч от това, за което си учил. Търсиш нещо само за да се хванеш на работа. А никой работодател не иска да бъде твоят „отчаян избор“.

Съжелявам, обаче това е попадение в десятката. Много точно за ситуацията с висшето образование в България. Много малко хора „работят“ по специалността си, и е постижение дори само ако това което работиш в момента се „допира“ до същата област като висшата специализациа, която си завършил.

6. Продължаващото обучение е продължение на детството. В него можеш да получиш много високи оценки от преподавателите, но в трудовия свят похвалите не валят. Домашните се пишат лесно, но е трудно да създадеш и изпълняваш свои собствени задачи, което е неизменна част от живота на възрастните. Така университетът може да се превърне в комфортно място, където само си въобразяваш, че си разбрал какво ще правиш през останалата част от живота.

Именно заради това, двете неща трябва да вървят ръка за ръка. За разлика от всяко друго училище, университетите и особенон магистратурите трябва да те направят тесен специалист, и това просто няма как да стане без практита. Отново хиляди пъти съм писал и говорил за това, че висшето образование е откъснато от бизнеса, и така се произвеждат некачествени, и никому ненужни кадри. Какъвто и да е стаж, в каквато и да е фирма, е незаменим опит, защото наред с нещата тясно свързани със специалноста си, ти ще придобиеш и социален опит: да работиш в екип, да имаш началник, да поемаш отговорности, да работиш по план, да даваш отчети и т.н. и т.н. Това просто не веждам как може да го научиш в „бизнес-стерилния“ академичен свят.

7. При хората, които не са направили избор за кариера, а следват пътя на родителите си, университетът само ще отложи превръщането им във възрастни индивиди със собствени решения.

За радост, аз не познавам такива хора.

Това са признаците от статията. Не знам като цяло написаните там неща в глобален и световен мащаб ли са, или конкретно български, но аз виждам много общи неща с българското висше образование. Или поне тези му проявления, в които аз съм бил намесен.

А вие загубихте или спечелихте от времето, прекарано в университета?

Определено спечелих, но това няма нищо общо с университета. Университетът е среда, в която има много хора с подобно на твоето мислене и подобни интереси. Така там се запознаваш с много умни и кадърни хора (главно студенти, рядко някой преподавател), с които иначе трудно би имал социален контакт. Тези ми връзки и социални контакти сега са ми много повече полезни, отколкото псевдо формата на висше образование, пред които преминах.

Сега, ето някои от коментарите към статията, които ми харесаха. Първият е от Делян Делчев:

Аз бих казал, че по скоро загубих от престоя си в университета, макар да учех това, което исках и да работя и успях да си намеря работа паралелно на ученето. Бързо се установи сериозната разлика между това, което се учи и действителността, много бързо се установи, че и преподавателите ми не познаваха особено добре материала и в един момент ученето започна сериозно да ми тежи. А нямаше как да не работя, тъй като не можех да се издържам, нито да издържам самото си учене. Пред избор – работа или учене, избора е изключително безспорен без значение качествата и резултата от ученето – просто работата е небходимо условие и за ученето, а ученето не бе необходимо условие за работата.

Вторият е анонимен:

Общо взето има нещо вярно в написаното. Който иска да работи, да се развива и да прави пари не можеш да го спреш, със или без университет той пак ще се оправи.
Обратното също е вярно ако някой е тъп (такива господ дал бол) и 10 висши да завърши пак ще се провали.
Иначе ако въпроса е за или против българското висше обрзование отговора е твърдо НЕ. Не се хабете, освен че е загуба на време, може перманентно да ви увреди психиката и начина на мислене, последствията са непредсказуеми. Който иска да учи да се развива и да стане човек задължително навън от възможно най-ранна възраст. И никакво връщане назад.

За финал, ако сте прочели коментарите, ще видите колко много се критикува „превода“ на статията. Наистина написаното се разминава като превод от оригинала, но според мен това е опит да се напасне за нашата действителност, за българската система, за нашата извратена форма на висше образование. Не само системите са различни, но и реалностите, а и начина на мислене на хората. За момента ни видях нито един коментар от някой представител на някое учебно заведение да обори нещата написани в статията, което за мен е просто поредното доказателство, че … абе (уморих се да го повтарям), вие си знаете. Шибана мръсна глупост.

3 мнения за “Да зарежем магистратурите?”

  1. Според мен основния проблем е, че някои хора разчитат прекалено много на знанията придобити в университета и мислят, че щом в университета са „велики“, то и в работа ще е така. Само дето тия хора излизат в реалния живот и се оказва, че нищо на практика не знаят. От там нататък имат два варианта – да наваксат или да се върнат в университета.
    Това е само моя теория (за сега), ще видим като (ако) завърша какво ще стане.
    Иначе това за познатите в университета и според е едно от най-ценните неща.

  2. 80% от времето в университета е загуба на време поне в БГ, веселбата настава като излезеш от него, всеки се опитва да те направи на идиот…някакви хора ти обясняват как ще работиш за някакви смешни пари и колко доволен ще останеш, познаваш сервитиорка която взима само от бакшиши твоята заплата и строителен работник който изкарва двапъти повече от теб…и ти идва да си избършиш **** с хубавата си диплома, но това е живота, всеки сам избира какво да прави, никога не е късно да се научиш да лепиш плочки или да слагаш топлоизолация ;)

  3. Хех, може би и така, но животът не е само едната храна и покрива над главата ти. Няма нищо лошо да си строителен работник или сервитьорка, но този тип работа не крие много перспективи за развитие, нали ? Разбирам, че има хора притиснати от обстоятелствата да работят някаква работа за да вържат двата края, но това е друга тема.

    Темата е колко ти е полезно висшето образование, във формата в която се предлага в България ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *