Mrasnika's Lair

Докато разглеждах резултатите от Woopra, видях, че някой е попаднал на блога ми, търсейки информация за “преодоляване на срамът сред съученици”. По принцип не се хвърлям да давам съвети, но след четох днес в един блог едно от тези пишман-елитарни писания за “загубеняците”, ето моите два цента.

Момчита и момичета, няма от кого и от какво да се срамувате. Докато сте в пубертета, много от нещата ви се случват за първи път, и всеки провал, неуспех или разочарование ви се струват като края на света, като нещо невъзвратимо лошо. Това е така, не защото сте глупави, а защото нямате опит.  Няма от какво да се срамувате, и няма от какво да се страхувате. Въпреки, че досега животът ви е минал само в училището (основно, средно, гимназия, техникум), повярвайте ми, че истниския живот започва след това, и това какви сте били в училище никакво значение няма да има. Не си позволявайте  да се чувствате малоценни, или непълноценни. Това, че сте дебели, слаби, изгърбени, с говорни дефекти, с акне, с криви крака, с големи уши, с големи зъби, с малик гърди, с големи гърди, че нямате много пари и т.н. не ви прави хора второ качество. В същото време, не позволявайте на този ирационален срам който изпитвате да ви озлоби. Животът е прелестно нещо, и си заслужава да се гледа без да сте обременени с горчивина от изминалите години. Повечето хора, от които “изпитвате срам”, нямат нищо против вас, и всъщност страха и срама са в самите вас. Всички сме хора, никой не е перфектен, и всеки си има малките страхове, комплекси и всички сме неудоволетворени от самите себе си в различна степен. Знам, че всичко написано може да ви изглежда като празни приказки, но приемете го като нещо изпитано от меланхоличен интроверт като мен ;) Колкото и да ви струват черни нещата сега, трябва да знаете, че скоро ще намерите хора, които ще ви видят за това, което сте наистина и ще ви оценят не по външния вид, малките дефекти, или приятелите ви, ами заради това което сте вие самите.