Гоце и наградата „Джон Атанасов“

Георги „Гоце“ Първанов
Георги „Гоце“ Първанов

Да се дават награди не е глупост – даже е супер. Да се дават на награди на „млади“ специалисти също не е глупост – най-малкото което може да им се даде в нашата покварена среда, е да се насърчават с подобни награди. Да си представим, че всичко е чисто и честно, въпреки че, знам че ще е трудно за повече от нас, песимистично обременените стереотипни инженери, но все пак – нека да не подлагаме на съмнение дали има нагласена работа или не. И така, дотук всичко е супер. И какво остава – да се даде „наградата“. От кого – от президента Първанов, станал популярен с творческия си псевдоним „Гоце“!

Президентът Георги Първанов ще връчи днес наградата „Джон Атанасов“ за 2008 г. на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. За първи път тази година ще бъде връчена грамота „Джон Атанасов – за ученици“ за високи постижения в областта на информатиката и информационните технологии.

Наградата за постижения в развитието на информационното общество на името на известния учен от български произход Джон Атанасов е учредена от президента Първанов през 2003 г. Тя се присъжда всяка година на млад българин, който има значим принос за развитието на компютърните и информационните технологии и информационното общество в България.

Ето това вече е (хайде всички заедно) шибана мръсна глупост! Не искам да подлагам на съмнение качествата на хората, които ще бъдат наградени, а „институцията“ (ако Гоце въобще може да се нарече институция) която връчва наградите. Аз лично бих я отказал и то в лицето му. За вас, „млади българи с принос в развитието на ИТ технологиите“ важно ли е да получите наградата точно от морално компрометирана личност като Георги Първанов ? Откажете я, и ще получите една друга, морална награда, от всички които виждат какъв позор е настоящият български президент. Отказването на наградата по никакъв начин няма да омаловажи вашият труд, или вашите постижения! Това ще покаже, че „президентът“ в Георги Първанов е изветрял, че каквото и президетско да е имало в него се е изпарило, и е останал само комплексираната мижитурка Гоце. Аз лично (въпреки, че едва ли съм достоен за каквито и да е награди), не искам да се наредя сред хората, получили каквото и да е, връчено от Георги Първанов (хех, може би освен оставката му).

Не се заблуждавайте, че дължите каквото и да е уважение, или респект на този човек, само защото по „подредено“ стечение на обстоятелствата имахме нещастието да бъде избран за втори мандат. Сигурно и на вас е ясно, че нова е поредния ПР ход, който да представи Гоце в добра светлина на авторитет, който поощрява и награждава. Това е шибана мръсна глупост. Достатъчно умни сте, за да разберете, че той няма никакви заслуги нито за постиженията ви, нито за наградите ви – той е просто добре облечено (в титла) конферансие, което ще ви раздаде наградите за да може после послушните медии да има какво да публикуват, опитвайки се да изчистват образа му.

И накрая, все пак да свършим с нещо положетилно – нека предварително да поздравим всички наградени, както и всички участници в конкурса!

31 мнения за “Гоце и наградата „Джон Атанасов“”

  1. Никак не искам да разбера политическата окраска на този материал.От гимназията, в която преподавам такова признание ще получат 3 ученика, които са международни състезатели по информатика.Те не се интересуват от презедента, който и да е той, НО президентът трябва да се СЪОБРАЗИ с тези млади хора, които представят страната ни.В цял свят държавните „глави“връчват подобни призове.Оставете политиката, а помислете за добрите ученици!

  2. Ами американска награда – връчена на американци. Но според мен трябва да се връчва на българи. Връчването и противоречи дори със правилника „Удостояването с наградата е израз на признание за принос в развитието на компютърните и информационни технологии в България.“
    http://www.president.bg/ja_pravilnik.php

    Виж за учениците силно подкрепям идеята.
    http://www.president.bg/news.php?id=3166&st=0

  3. И аз мисля така. Това е признание към успеха не тези млади
    хора. Наградата се дава от институцията, а не от Първанов,
    въпреки че той може би е инициатор. След 10 години никой
    няма да се интересува кой е дал наградата. Тези млади хора
    ще помнят, че са наградени от Българската държава в лицето
    на Президента. А ние трябва да се научим да ценим добрите
    инициативи, въпреки че са рядкост. Останалото е политическа
    варварщина.

  4. @uchitel: признавам, че съм съгласен, че учениците не бива да се занимават с политика. Доколкото разбирам, тази година за първи път се връчват грамоти по този повод.

    Хората, които са номинирани за „наградата“ обаче не са ученици, нали ?

  5. @Българин, не разбирам какво означава „американска награда – връчена на американци“ ?

  6. @Programmer, отново ще повторя, че самите награди са супер, и че основния проблем, който аз виждам, е кой връчва наградите (и грамотите). Проблема, не е в това, че някой ще приеме наградите, раздадени от Първанов – те ще си ги заслужават пак толкова, независимо дале са дадени от него, или от някой друг. Ще ги заслужават пак толкова, без значение дали са ги отказали или не. И за финал, това да си „млад“ не означава да си безгърбначен, или без позиция.

  7. По отношение на „американска награда“. Джон Атанасов е американец, дори не знае Български (наполовина българин, наполвина Ирландец). А за другия коментар – хората които я получават отдавна са отишли в САЩ и едва ли някога ще се върнат в България. Някак си не върви да получават награда за „принос в развитието на компютърните и информационни технологии в България.“ – страната която са напуснали преди години.

  8. Щеше ли да е различно, ако наградата например не се казваше „Джон Атанасов“, а „Правец 8“ например ? Въпреки, че наистина има какво да се дискутира около това колко е българин Джон Атанасов, и колко сме заслужили да се хвалим с него, това не е темата на поста по-горе. Наградите са наистина хубаво нещо, и тази инициатива за насърчаване на „младите“ е супер. Написаното по-горе щеше да е същото, дори ако ставаше дума за кулинарен конкурс, а не за нещо с ИТ фокус.

  9. Между другото, днес чух нещо по „Параграф БГ“, което ми хареса – и сега се сетих за него, заради „ИТ“ българите, напуснали България. Значи, не се сещам кой точно го каза, но идеята беше такава:

    „За разлика от американската мечта за успех, българската мечта е да се напусне България!“

  10. И все пак разбра ли някой какви са заслугите на лауреата на наградата. Оставям съмненията на страна, но не узнах какъв е приноса. Изобретение, публикации, активна дейност ползу ИТ. Някой да има идея?

  11. Много по достойно е да откажеш награта,и то на самото връчване ….. Всичко останало, вече е казано.

  12. Абе всичко си е ебало мамата… Каквато и наградата, такива и награаждаващите, и наградените – помия! Първите лауряти са Наков и Наков – спомняте ли си ?
    http://www.president.bg/news.php?id=1609

  13. Абсолютно съм съгласна с това, че тази награда не трябва да се свързва с човека, който я дава или точно с човека, на когото е кръстена.
    Защо политизирате всичко, което се случва?
    Не може ли няколко ученика (или в случая и учени) да получат поне някакво признание за труда си?
    Kaloyan написа:
    „Хората, които са номинирани за “
    наградата” обаче не са ученици, нали ?“
    За наградата „Джон Атанасов“ не се номинират ученици.
    За грамотата „Джон Атанасов – за ученици“, обаче – да. Номинирани бяха 12 ученика (при положение, че максимума беше само 10). Имената на само някои от тях мога да спомена, понеже не ги знам всичките:
    Румен Христов от Шумен (един от двамата, на които беше връчена грамотата)
    Александър Коларски от Монтана (другия носител на грамотата)
    Калина Петрова – Пловдив
    Атанас Добрев – Шумен
    Симеон Иванов – Шумен
    Ясен Трифонов – Пловдив
    Йордан Чапъров – Ямбол
    Тодор Марков – София
    Кирил Кафадаров – Пловдив
    Стефан Аврамов – Велико Търново
    Момчил Томов – Плевен
    Мартин Маринов – Плевен
    Последните трима само са 11 и 12 клас, останалите сега са 9-ти (някои са дори 8-ми).
    Ако потърсите в гугъл имената им ще разберете какво са направили, за да заслужат тази номинация.
    Наградата за вас може да е политическа, но за тези деца е признание и това изобщо не трябва да се подценява!
    На ваше място бих се засрамила, че хуля наляво и надясно, вместо да кажа едно БРАВО!

  14. Госпожо tohihaho, ако сте прочела написаното до момента ще видите, че дали ученици или не, много, много дебело съм подчертал, че не искам да поставям под съмнение качествата и заслугите на наградените (с награда, грамота или каквото и да е).

    За казването на „БРАВО“ – направих го още преди раздаването на наградите: може би не сте чела внимателно края на написаното от мен в петък.

    За учениците – вече писах, че съм съгласен, че не трябва да се намесват с политиката. От друга страна, май се получи много весел и „ефектен“ обрат – награденият господин Петър Петров и избрал да живее и работи не в България. За този му избор той разбира се не може да бъде съден или критикуван, но все пак явно България и българската „академична система“ не е преодставила плодородната почва за развитието на неговия талант и възможности.

    Да, и определено няма от какво да се срамувам.

  15. Според мен Калоянчо да спечели награда а после да се прави на дисидент.
    Реалността драги ми смехурко е че, българският народ избра този президент да го представя на два поредни вота (Не те избра теб, Волен или П. Стоянов).
    Ако сме разумна и психически уравновесена нация би трябвало да се съобразяваме с това… но не сме.

  16. ceci_, първо, благодаря за преценката ти, че явно не съм разумен и психически уравновесен (наред с цялата нация).

    Второ, това с избора и вота е малко демагогия. Простете крайния пример, но Хитлер също е дошъл на власт след избори, нали ? Или хайде да не Хитлер, ами правителството на Жан Виденов ? Нали и него „народа“ го избра ? Какво стана тогава ? Аз съм от хората, които гласуват на изборите, и заради това се радвам на привилегията да имам мнение.

  17. Съгласен съм с ceci_ напълно. Лично аз не харесвам Първанов и
    не гласувах за него. Но тук става въпрос за принципи: а именно
    уважавай властта и институциите, когато те са избрани с гласа
    на народа, дори ако не споделяш идеите им. Уважавай дори
    противника, оцени доброто у него и порицай лошото. Трябва да има
    и елемент на солидарност. Едва тогава ще станем просперираща нация.
    Имаше и други президенти, които може би са навредили много повече,
    но това не се подлага на анализ. Само историята ще оцени кой кой е
    в политиката. Истината е, че за сегашното положение са отговорни
    всички правителства, а не само последното. Аз лично не бих гласувал
    за хора, които твърдят, че вина има единствено сегашното, защото
    това показва корист и абсолютна незрялост, а и опит да се реабилитират
    провалени политици. Бих гласувал за хора, които дават конкретни идеи
    за управление които одобрявам. Които и да спечели изборите ще се
    сблъска с много проблеми, защото ситуацията е много по-различна
    от преди 10 г. Този блог е тенденциозен и изпада в наивна плоскост.

  18. Programmer, не ми се влиза в този спор – за кое трябва да сме солидарни, и за кое не. Прав си, че трябва да има принципи, но отново е важен конткескта в който се слагат.

    Да, благодаря и за оценката на блога – интересна квалификация. Първо беше „политическа варващина“, сега „този блог е тенденциозен и изпада в наивна плоскост“. Радвам се, че си обърнал внимание на блога (а не само на този пост), за да може да дадеш такава обобщаваща оценка.

  19. Е аз ще вляза в спора.

    „Но тук става въпрос за принципи: а именно
    уважавай властта и институциите, когато те са избрани с гласа на народа, дори ако не споделяш идеите им.“ .

    Леле колко много глупости в едно изречение , каква власт ,какви институции ….. виж ,ако бяхме някаде началото на 70-те (когато всички сме били равни :D ), можеше и да ти повярвам.Но сега това показва само едно примирение „ми каквито са такива – тарикати“.

    А това да откажеш наградата в лицето му. Показва нещо съвсем различно.

  20. do #20
    Да наистина Хитлер е бил напълно законно и _демократично_ избран, и да наистина е изразявал желанията на _огромната_ част от немското общество(имало е причини).
    Разбира се народа е платил пълната цена за своя избор, защото това е бил неговият избор.

  21. До #23

    Показва единствено уважение към институциите а не безсмислено, пубертетско плюене.
    Като толкова не ти изнася Г.Първанов просто спечели наградата и на награждаването му счупи главата с тухла – поеми отговорност.
    НЕ ПРИЗОВАВАЙ _ДРУГИ_ ДА ВАДЯТ ТВОИТЕ КЕСТЕНИ!

  22. @Programmer: ти къде си в момента ? Не искам да подлагам на съмнение написаното от теб, но IP адресът ти казва, че си в Щатите, а не в България, и ми е интересно това наистина ли е така, или е просто някакво разминаване ?

  23. Ще се заяждаме ли тази година?

    Вижте блога на Вени Марковски – http://blog.veni.com/?p=2081

    “Моята американска мечта е да се върна в България” бил казал тазгодишният носител на престижната награда “Джон Атанасов” Мартин Вечев.

    “Мечтая да уча в някой от най-добрите университети в Щатите.” – Румен Христов, ученик, носител на наградата за ученици.

    Но за мен още по-интересно звучат въпросите и отговорите на Мартин Вечев в интервюто му в “Труд”. Не знам откъде авторите на материала са извадили цитираното по-горе – не се “връзва” с казаното от Мартин:

    – Г- н Вечев, честита награда! В България много се критикува образователната система, но вие като че ли сте пример за обратното?
    – В изследователския център, в който аз работя, от 2000 учени от световна класа има трима българи. Единият не говори български, другият не мисли да се връща в България, а третият съм аз. И затова ми е трудно да убеждавам, че страната ни произвежда учени от световна класа, при положение че държава като Израел, която има сходно население, е представена от над 100 учени.
    – Какво бихте посъветвали нашите младежи – развитие тук или в чужбина?
    – Засега не мога да ги посъветвам да останат в България. Искам да им кажа да търсят най-добрите места за развитие, но в момента те не са тук. Хубаво е децата да имат и малко повече самочувствие.
    – Вие бихте ли се върнали в България?
    – Да! Аз много искам да се върна в родината си, но като учен, който да продължи развитието си. Мога дори да помагам с обучението на младите таланти.

    Това е български парадокс – в заглавието или подзаглавието се изкарват бомбастични новини, а в текста се оказва, че нещата не са такива, каквито са. Използване на бъдещо пожелателно време; след няколко дни ще пусна по-голям материал по темата.

    Иначе думите на двамата наградени по-горе са достатъчно ясни, за да ни е нужно да четем заглавията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *