Вижте блога на Вени Марковски – http://blog.veni.com/?p=2081

“Моята американска мечта е да се върна в България” бил казал тазгодишният носител на престижната награда “Джон Атанасов” Мартин Вечев.

“Мечтая да уча в някой от най-добрите университети в Щатите.” – Румен Христов, ученик, носител на наградата за ученици.

Но за мен още по-интересно звучат въпросите и отговорите на Мартин Вечев в интервюто му в “Труд”. Не знам откъде авторите на материала са извадили цитираното по-горе – не се “връзва” с казаното от Мартин:

– Г- н Вечев, честита награда! В България много се критикува образователната система, но вие като че ли сте пример за обратното?
– В изследователския център, в който аз работя, от 2000 учени от световна класа има трима българи. Единият не говори български, другият не мисли да се връща в България, а третият съм аз. И затова ми е трудно да убеждавам, че страната ни произвежда учени от световна класа, при положение че държава като Израел, която има сходно население, е представена от над 100 учени.
– Какво бихте посъветвали нашите младежи – развитие тук или в чужбина?
– Засега не мога да ги посъветвам да останат в България. Искам да им кажа да търсят най-добрите места за развитие, но в момента те не са тук. Хубаво е децата да имат и малко повече самочувствие.
– Вие бихте ли се върнали в България?
– Да! Аз много искам да се върна в родината си, но като учен, който да продължи развитието си. Мога дори да помагам с обучението на младите таланти.

Това е български парадокс – в заглавието или подзаглавието се изкарват бомбастични новини, а в текста се оказва, че нещата не са такива, каквито са. Използване на бъдещо пожелателно време; след няколко дни ще пусна по-голям материал по темата.

Иначе думите на двамата наградени по-горе са достатъчно ясни, за да ни е нужно да четем заглавията.

Показва единствено уважение към институциите а не безсмислено, пубертетско плюене.
Като толкова не ти изнася Г.Първанов просто спечели наградата и на награждаването му счупи главата с тухла – поеми отговорност.
НЕ ПРИЗОВАВАЙ _ДРУГИ_ ДА ВАДЯТ ТВОИТЕ КЕСТЕНИ!

“Но тук става въпрос за принципи: а именно
уважавай властта и институциите, когато те са избрани с гласа на народа, дори ако не споделяш идеите им.” .

Леле колко много глупости в едно изречение , каква власт ,какви институции ….. виж ,ако бяхме някаде началото на 70-те (когато всички сме били равни :D ), можеше и да ти повярвам.Но сега това показва само едно примирение “ми каквито са такива – тарикати”.

А това да откажеш наградата в лицето му. Показва нещо съвсем различно.

Да, благодаря и за оценката на блога — интересна квалификация. Първо беше “политическа варващина”, сега “този блог е тенденциозен и изпада в наивна плоскост”. Радвам се, че си обърнал внимание на блога (а не само на този пост), за да може да дадеш такава обобщаваща оценка.

Второ, това с избора и вота е малко демагогия. Простете крайния пример, но Хитлер също е дошъл на власт след избори, нали ? Или хайде да не Хитлер, ами правителството на Жан Виденов ? Нали и него “народа” го избра ? Какво стана тогава ? Аз съм от хората, които гласуват на изборите, и заради това се радвам на привилегията да имам мнение.

За казването на “БРАВО” — направих го още преди раздаването на наградите: може би не сте чела внимателно края на написаното от мен в петък.

За учениците — вече писах, че съм съгласен, че не трябва да се намесват с политиката. От друга страна, май се получи много весел и “ефектен” обрат — награденият господин Петър Петров и избрал да живее и работи не в България. За този му избор той разбира се не може да бъде съден или критикуван, но все пак явно България и българската “академична система” не е преодставила плодородната почва за развитието на неговия талант и възможности.

Да, и определено няма от какво да се срамувам.

* http://www.technews.bg/info.php?id=9984

Наистина изглежда много слабо. Ще се интересувам да разбера кои са били другите номирани.

* http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=programers&Number=1949341077&page=0&view=collapsed&sb=5&part=