Новите приключения на Капитан Транслитерация…

Николай „Капитан Транслитерация“ Василев
Николай „Капитан Транслитерация“ Василев

Нахалният джуджак не спи, ами твори нови глупости:

Днес правителството е решило да предложи проектозакон за „Транслитерация”, в който е предвидена глоба и наказания за частни, юридически и държавни лица, в случай, че не се спазва държавното правило за конвертиране на текст от кирилица на латиница. За това се е похвалил личния радетел по въпроса – Николай Василев.

Цитатът е от блога на Делян Делчев, а повече за поредната колосална глупост може да прочетете тук:

Ники Василев май се опитва да спори за титлата най-тъп министър с Петър „Кухото“ Димитров. За да не се правя на по-оригинален отколкото съм, прочетете какви са другите реакции из блоговете – например тези:

Ето това е хубаво за обощение на тази глупост (отново он написаното от Делян Делчев):

За мен този закон е поредното акъл море – глава шамандура, превръщащо един дребен проблем, и неговото относително просто решение, в безсмислена голяма работа и изключително затруднение на всички граждани. Да не говорим, че транслитерацията на доста имена е странна и смешна, а изключенията ужасно много и субективни, така че да има просто общо правило, и да не се случи автоматично всеки да се превърне без вина виновен.

3 мнения за “Новите приключения на Капитан Транслитерация…”

  1. Уважаеми Калоян,
    Тъй като се интересувате от темата за транслитерацията и от публикувания коментар на г-н Делян Делчев по темата, счетохме, че може да представлява интерес за Вас писмото, което днес изпратихме до него:

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЛЧЕВ,

    Внимателно прочетохме Вашия коментар за Закона за транслитерация, публикуван в блога Ви през декември 2008 г. Запознахме се и с инициираната от Вас петиция „Граждани против транслитерацията” на сайта http://www.bgpetition.com. Бихме искали да изразим своето мнение по Вашата позиция и да изясним някои неточности, от които произлиза и неодобрението Ви към системата за транслитерация.

    1. Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при Българската академия на науките беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат хаосът в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. Този проект няма за цел да латинизира страната ни или да замени кирилицата с латиница. По него бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица. Правилата за транслитерация се отнасят до еднозначното предаване на латиница на български географски имена, имена на исторически личности и имена на културно-исторически обекти. Правилата бяха приети след широка обществена дискусия с участието на езиковеди, журналисти, общественици и други. Общото виждане на специалистите беше, че коректното изписване на латиница е въпрос на уважение към българския език и култура. Това беше началото на една важна стъпка, която предприехме в изграждането на доверие и по-добър имидж на страната ни пред нашите чуждестранни партньори.

    2. Законът за транслитерация не се отнася до собствените имена на хора. Изписването на тези имена на латиница е регламентирано в Правилника за издаване на българските документи за самоличност на МВР. Всеки гражданин има възможност при първоначално издаване на лични документи да посочи предпочитания от него начин на изписване на латиница. Единствено от него зависи дали ще избере да следва правилата на системата за транслитериране или, по някакви съображения, ще запази досегашните си документи. Правилата в този случай имат препоръчителен характер, но ако се спазват би могъл да се избегне един реално срещан проблем, при който баща и син не могат да докажат роднинската си връзка, по време на пътуване например, защото фамилното им име е изписано по различен начин на латиница. Уверяваме Ви, колкото и куриозно да звучи, при нас са постъпвали сигнали за такива случаи.

    3. По отношение на множеството изключения, за които споменавате, трябва да уточним, че единственото изключение, което фигурира в правилата за транслитерация, се отнася до изписването и предаването на латиница на името на българската държава – Bulgaria. Тук става дума за вековна традиция в изписването, започнала с първите карти и твърдо установена през Средновековието.
    Няма никакви други изключения в правилата. И точно това е целта – да се приеме и спазва единен стандарт. Вие посочвате Sofia като изключение. Всъщност опростеното предаване на латиница на буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, е част от общите правила, а не изключение специално за името на столицата ни. Както е описано в таблицата за транслитерация, винаги „ия” в края на думата се транслитерира като „ia”: Sofia, Provadia, Mizia, Dolna Mitropolia и други.

    4. Във връзка с имената от чужд произход Ви обръщаме внимание, че е установено те да се изписват така, както е прието в съответната държава. Изключително подходящи примери в този случай са изписването на латиница на град Солун – Тhessaloniki, както и на Джордж Вашингтон – George Washington. Това важи и за всички други имена с подобен произход като: Джеймс Баучер – James Bourchier, Жолио Кюри – Joliot-Curie, Фритьоф Нансен – Fridtjof Nansen и други. Тук е мястото да обърнем внимание и на снимката на табелата на ул. „Джеймс Баучер” в София, коментирана от потребителите на създадената от Вас група във Facebook. Всъщност това е грешна табела, поставена от Столична община, за която МДААР получи сигнал през юли 2008 г. Веднага изпратихме предписание за необходимите корекции до ръководството на общината, в което им обяснихме, че улицата е кръстена на името на британския журналист Джеймс Дейвид Баучер и на латиница това име трябва да се изпише не автоматично по българската система за транслитерация, а както е в оригинал. Няколко седмици по-късно тази табела беше подменена с нова, вече коректна. Може да видите повече информация за този случай тук: http://www.mdaar.government.bg/news.php?full=667&srch=y.

    5. Сайтът за транслитерация, за който говорите, е софтуер, създаден и поддържан от Института за български език. В него експертите от института са създали огромна база данни от над 30 000 български собствени имена – тя обхваща имената на населените места, географските и културно-историческите обекти, обектите от граското пространство и др. Институтът за български език непрекъснато обогатява тази база данни с нови имена, за да е тя максимално изчерпателна и полезна за потребителите.
    В своята публикация посочвате, че сте въвели произволно име и системата е отчела, че то не фигурира в базата данни. Причините за това могат да бъдат две. Първият вариант е да сте въвели някакво много особено и рядко срещано име, което да е пропуснато в базата данни. В такъв случай за нас ще е полезно да ни посочите това име, за да го добавим в системата. Вториат вариант е да сте въвели дума, която не е собствено име – тогава логично тя не присъства в базата данни. В този случай софтуерът автоматично дава препоръчително изписване в съответствие с общата таблица за транслитерация.

    6. Не можем да се съгласим с мнението Ви, че въпросът за транслитерацията е „дребен проблем”. До момента на сайта на МДААР сме получили близо 50 сигнала за грешни табели от различни части на България. Повече информация за това и галерията от грешни табели може да видите тук: http://www.mdaar.government.bg/getbg.php.
    По тези сигнали всеки ден подготвяме и изпращаме предписания за необходимите корекции до съответните институции. За съжаление обаче реален резултат получаваме в около половината от случаите. Причината за този неуспех е най-вече в това, че администрациите приемат с нехайство нашите предписания, като едно добро пожелание, което могат да си позволят да пренебрегнат, защото това няма да доведе до санкции. Да, правилата за транслитерация са регламентирани в наредба на МРРБ като задължителни. Но от практиката стана ясно, че когато няма ясен проверяващ, контролиращ и санкциониращ механизъм, резултатите са трудно постижими.
    Законът за транслитерация урежда именно това. След приемането му (ако получи одобрение в НС) МДААР ще стане контролиращ орган и предписанията на министерството ще имат задължителен характер. И ако сега при неизпълнение единственото, което можем да направим, е да пратим поредното остро писмо до дадената организация, то със закона МДААР ще има задължението да налага глоби. Считаме, че това ще спомогне за спазването на правилата и въвеждането на ред в изписването на имената.

    Надяваме се тези дълги обяснения да са Ви помогнали да се запознаете в повече детайли с темата за транслитерацията. Убедени сме, че има нужда от подобни правила. Факт е, че по българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори.
    Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки. И други държави имат подобна практика. Можем да дадем пример с Гърция. Знаете, че тази страна използва гръцка азбука. В същото време обаче в цялата страна указателните табели по междуградски пътища, улици и пр. са изписани както на гръцка, така и на латинска азбука, съгласно установените в Гърция правила за транслитерация. По същия начин в Япония, например, йероглифното писмо върху указателни табели на повечето места е транслитерирано и с латински букви по определена еднозначна система. Това не е израз на неуважение към собствения език и азбука, а просто прагматично решение на възникнала необходимост от по-добро разбиране и ориентиране в днешния глобализиран свят.

    С уважение,
    Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”
    Министерство на държавната администрация и административната реформа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *