Катедра КСТ и изискванията на ИТ сектора
Вчера бях на интересна среща в Русенския Университет. Ръководителят на катедра “КСТ” (компютърни системи и технологии) организира среща с “ИТ бранша” в Русе, с цел обсъждане на учебната програма, така че завършващите магистри (а и бакалаври) да са полезни на бизнеса. Сега ще се опитам да преразкажа какво се случи, и каква са моите впечетления.
Като цяло, ако сте чели и преди блога ми знаете, че съм с “отявлено негативно мнение” за Русенският Университет, особенно за електро-факултета, а още по-особено за КСТ ;) Емо е получил покана за тази среща, и така, заедно с него и Мишо отидохме на тази среща. Трябва да кажа, че и тримата сме възпитаници на КСТ, като те двамата са учили и работили в “академична Германия”, и наистина имат впечетления от първо лице и от двете системи — така че може да ги сравняват много по-обективно. Емо ме покани, защото знае за критичното ми мнение, и защото смята, че наистина може да се получи добра дискусия — колкото и да съм негативен, една такава среща е много “конструктивна” (каква модерна думичка, а) и се надявам, че е добро начало на някакъв диалог между бизнеса и академичното.
В катедрата бяха изработили нещо като план с набор изисквания към знанията и уменията към студентите, така че да са полезни на бизнеса, и на база на които да се получи дискусията. Ако ви е интересно, може да го видите тук. Прави ли впечетления акцента върху продуктите на Майкрософт.
Изключително бързо, може би 15 минути след началото всички от “бизнеса” се бяхме обединили около очевидната теза, че проблема не е учебния план, а практическите умения на студентите. Първоначалната реакция на “академичната” страна беше, че бизнесът трябва да участва по-активно в задаването на дипломни проекти, които да са от “истинския живот” а не някой “уебсайт”. Един от гостите от Дартек обаче беше най-бърз, и каза това, което може би всички си мислеха в момента — изключително късно е да се разчита на дипломния проект на изгради някакви практически умения в университета. Студентите трябва да се занимават много по-активно през цялото време на следването си, не само накрая. Въобще начина на правене на нещата в момента изглежда сбъркан радикално — студенти “вегетират” през целия семестър, и след това се мобилизират за изпитите през сесията, които са строго теоритични. Уменията не идват само от знанията, идват и от тяхното използване, от тяхното практикуване. За какво са им на бизнеса зубрачи, научили се да попиват огромен брой от “материала” за сесиите, а на практика два стринга да не могат да залепят ? Много от поканените хора говориха за неправилната мотивация на завършващите, но това според мен е въпрос на личен избор на студента, и не зависи от университета. Съгласен съм, че ако са добри педагози, в университета ще успеят да мотивират и не-монивираните, но като за начало да не се разкрачваме толоква много. Ако сте видяли файла с изискванията, който изполвахме акто осново за дискусията, ще видите че горе долу всичко е покрито. Представителят на Стемо каза, че ако написаното в изискванията е вярно, може направо да им ги изпращат тези студенти ;) Аз може би не съм съгласен с “общите изисквания”, които вече трябва да са нещо задължително не само за завършващите ИТ специалности, но и за всички вишисти — западния език и компютърната грамотност са отдавна базови изисквания за която и да е професия. Както и да е, за съжаление изброените неща са само ей-така — за обем и престиж. Сега ще се опитам да обесня защо.
Първо, по думите на ръководителя катедра, учебните планове по дисциплините се изготвят от членове на катедрата, след което предлагат плана на катедрено съвещание (или както там се казва), и ако мине на катедрено, след това се предлага на факултетно. Да видим разбрахте ли за какво става дума ;) Значи, ето пример, има дисциплина “Design Patterns”. Събират се хора от катедрата, и правят учебния план. Какво разбират обаче те от design-patterns? Кой ще свери часовника, че всичко е както трябва. Сами разбирате, че на много начален етап нещата вече са объркани. От университета добавиха, че в изготвянето на плановете се използва и опит на други университети, не само от България. Вече опира въпроса до хората, и как те са се справили с този план, но за това след малко. И така, планът изработен от хора от катедрата се предлага на катедроно съвещание за одобрение. Сега, сетете се колко разбират останалите от катедрата по този предмет, както в примера който дадох – “Design Patterns”. Сами си правят плановете, сами си ги одобряват. После ми говорете за качествено образование. Ако трябва някъде де бъде извикан бизнесът за консултант, то може би това са точно тези кадрени заседияния, където академичното да може да си свери часовника с реалното. Иначе те ще си пишат, че преподават софтуерно инженерство например, ама кой ще им вярва ;) Вчера се опитах да им намекна деликатно: вместо да им кажа, че “обекто-ориентираното програмиране” при Желязкова не струва, им казах, че е … на средно ниво ;) Дано да са разбрали намека. Така, толкова за начина на изготвяне ня плановете за дисциплините.
30.01.2009: Искам да направя една корекция. ООП (обектно ориентирано програмиране) го води Милко Маринов, като по мое време този предмет се преподаваше на софтуерните профили. Аз не бях такъв (бях хардуерен профил “Компютърни мрежи”) и на мен не ми е преподаван. Възмущенията ми към Желязкова са свързани с предмета който тя преподаваше, който по смътни спомени беше нещо като “Софтуерно Инжинерство”. Общо взето и дискректните структури бяха същатата боза ;)
Второ, хората от катедрата — хората които ще изготвят плановете, ще ги оценяват, и ще ги преподават… Нека да дам отново премера с “Design Patterns”. Какъв опит имат те в тази насока ? Аз ще ви кажа — никакъв! Ако погледнете списъка на членовете на катедрата ще намерите много хора пред пенсия, както и други, които не са работили нищо друго, освен даскали в Университета! Вчера не го казах, обаче за тази катедра мога да кажа “Със стари курви нов бардак не става”. Не става. Половината от нещата се преподават точно както пишман отличниците учат за сесия — назубрят се! После, дори и в университета, всеки си има някаква специализация и професионални интереси. Обаче не, подреждането по предметите става по късоглед политически принцип — ето едикой си е доцент, трябват му часове, нека да му дадем еди кой си предмет! Ето еди кой си е доктор, дайте да ми дадем и на него! Това е шибана мръсна глупост! Това е все едно даскал по рисуване да преподава математика. И за капак на цялата тази глупост, в катедрата има хора с болни амбиции, за някои от които вече писах. Това са тези за които аз знам, защото сме били колеги, но помислете че такива има и от по-старите кадри в катедрата.
Емо и Мишо споделиха своя опит от Германия, където нещата се правят по коренно различен начин. От университета няма какво да се правят на учудени — нали имат “обмен” с много “западни” университети ;) Няколко от гостите малко не бяха в час за какво точно е срещата – например Неоген се опитаха да си направят реклама на нов стартиращ проект, от SET (Печатни платки) искаха умения за работа с CAD/CAM системи (ало, това е КСТ, не ти е Електроника!), а то Топлофикация Русе искаха запознаване със сертифициращи стандарти.
Не можах да разбера защо нямаще никой от Networx — дали не са били поканени, или просто не са имали възможност да изпратят някой. Каквото и да си говорим, Networx е по моя преценка (която може би много ще споделят) най-голямата ИТ фирма в Русе. Много от моите колеги работят там, или са работили там, и наблюдения на Networx върху ситуацията щеше да е много полезна.
Както и да е, за финал ще кажа, че това е едно добро начало. Имам смесени чувства относно постигане на някакви резултати, но поне желанието за диалог на сегашния ръководител катедра е похвално. Дано да не се окаже, че цялата работа е само малко шум за вестниците ;)
PS. А да, разбрах, че проекта за магистърска програма на Сирма не е в КСТ, а е при “Математика и Информатика” от Педагогическия факултет (ако още са там). Както ми го обесниха, на Иван Станев са му били шута (образно казано) от КСТ, и той е отишъл в другия факултет, където после “приятелчетата” от Сирма са направили магистърския проект. От Стемо изразиха готовност за подобен проект, но в КСТ, така че само остава да чакаме да видим какво ще излезе.
Вече го писах в коментарите, но хайде и тук: Ако има хора от катедрата (или от университета, или от която и да е друга катедра, факултет или университет), които са прочели този пост, които смятат, че не са съгласни, че аз някъде бъркам и искат да ме коригират, или да изразят своята гледна точка, да заповядат и да коментират смело! Досега не съм изтрил нито един коментар от блога (като се изключи спама) и съм изключително горд от това, така че ако искате да изкажете противоположно мнение, ето ви трибуна.
Е поне има някакво желание за промяна (или поне се правят че има такова), докато в Техническия във Варна и такова нещо няма да се види, а и всеки опит за намеса на някоя фирма (изключвам “даренията”), веднага му се лепва надпис “нестава”.
Comment by Радослав Станков — January 29, 2009 @ 13:56
Абе като цяло съм песимист.
Comment by Kaloyan — January 29, 2009 @ 13:57
Ако трябва да цитирам нещо което чух, учебните планове на специалностите се правят не за студентите, а за преподавателите! Понеже са мързеливи и не им се учат нови неща, а могат да си преподават старите бози.
Comment by Kaloyan — January 29, 2009 @ 13:59
Между другото, и преди е имало подобни срещи. От катедрата са много отворени да искат спонсорство от фирмите — не може да искаш само да те спонсорират, а ти да не правиш нещо и да не даваш нищо.
Comment by Kaloyan — January 29, 2009 @ 14:15
Както всичко в България и тук някоя от двете страни трябва да направи първа компромис, че да потръгнат нещата… Предвид “желязната шапка на МОН”, ще трябва да е бизнесът…
А за “свежи сили” – това може да са само докторанти – на системата и трябват доволно количество докторанти, за да функционира, нали се сещате колко са на брой и колко качествени са сега… Ясно е, че това е все едно да кажа “на трабаната му трябва да гори и масло за да работи” – т.е. сбъркано по дизайн, но докато МОН не реформира висшето образование, трябва да се примирим с “двутактовия дизайн”… И тъй като бизнесът все така ще продължава да има нужда от кадри и до онзи заветен момент, когато и МОН ще стане “като ‘ората” – ще трябва бизнесът да направи първата крачка и да налее инвестиции в образованието, които да привлекат свежа кръв И ТАМ… До тогава ще си караме на теория от преди 20 години и нулева практика…
Радвам се, че се е случила такава среща – поне е някакъв опит за крачка напред… :)
Comment by Цветелин Павлов — January 29, 2009 @ 15:09
btw – рагледах документа – има още какво да се иска… Дане говорим, че КСТ-тата трябва да се профилрат в поне 4 вида специализации, а не както сега – в две (или три)… Надявам се, че представителите на бизнеса ще успеете да обогатите тази идея и нещата да си вземат нормалния ход…
И (въпреки, че имам афинитет към Microsoft) си прав, че е наблегнато на продуктите им – според мен студентите трябва да видят възможно най-много от всички светове и лагери в IT бранша за да са свободни в избора си… Но… нали се сещаш – и за това пак трябват хора…
Comment by Цветелин Павлов — January 29, 2009 @ 15:20
тъй като бизнесът все така ще продължава да има нужда от кадри и до онзи заветен момент, когато и МОН ще стане “като ‘ората” – ще трябва бизнесът да направи първата крачка и да налее инвестиции в образованието, които да привлекат свежа кръв И ТАМ…
То ако е така каква е ползата от университета — бизнеса сам ще си обучава кадри ;)
Comment by Kaloyan — January 29, 2009 @ 15:27
Сега е така – бизнесът си ги обучава… Или се самообучават…
Ползата е, че в перспектива бизнесът ще започне да получава добре обучени кадри, което до колкото разбрах е целта…
Освен това ефекта ще е положителен всъщност за цялата страна, защото научният сектор ще получи шанс да се развие в правилната посока, а не както сега…
Comment by Цветелин Павлов — January 29, 2009 @ 15:36
Само че проблема е “комплексен” — програмата не е като хората, учебните планове са направени за да им лесно на тези които ще преподават, а самия състав в голямата си част са … как да го кажа меко … не на място. Например докато Желязкова се занимава с обекто-ориентираното програмиране нищо няма да излезе от този предмет! Разбираш ли, преподавателите трябва да са мотивирани да се развиват и учат, и чак след това може да видим някакви резултати при студентите.
BTW, знаеш ли кой и беше любимия лаф на Желязкова по време на изпитите — “виждам практически умения, но не и теоретични знания” ;) Едно таково изказване би имало своята тежест и смисъл (демек може да караш кола, ама не знаеш правилата за движение), ако го каже някой като Цанко Големанов. Казано от Желязкова е егати гаврата.
Comment by Kaloyan — January 29, 2009 @ 15:51
“виждам практически умения, но не и теоретични знания”
И на мен са ми казвали нещо такаво: “виждам, че го можеш и го разбираш, … но тука са важни академичните знания и теорията”
п.п. Утре имам изпит, и сега уча за него, и от време на време пращам на колегите, части от теорията, да ми превеждат защото просто 90% са безмислици :(
Comment by Радослав Станков — January 29, 2009 @ 17:21
Да, абсолютно на 100% съм съгласен с: “че проблема е “комплексен””… Съгласен съм, че учебния план трябва да се смени и да е актуален спрямо това, което се търси на пазара на труда. Съгласен съм, че някой хора в катедрата и в университета ама хич не са си на мястото или най-меко казано от моя страна трябва сериозно да обновят знанията си/мирогледа си.
Моята идея беше, че подобна промяна е възможна само ако бизнесът направи първата крачка (компромисът, за който говоря по-горе) и инвестира средствата, необходими за да могат млади и способни хора да тръгнат в нея насока и да влеят свежа кръв в “науката”, с други думи да предадат свежите си знания. Поне според мен, само постоянен поток от млади хора може да направи промяна, така че бизнесът да усети трайно повишаване на качеството на кадрите…
Казано съвсем простичко: трябва да има стимул един току що завършващ (и способен) студент да избере академичния път и да продължи като докторант, вместо да си хване торбичката и да отиде да работи за 1600-2000 лева, примерно. Знам, че звучи доста смело, но замисли се, при какви обстоятелства ти, например би отишъл да преподаваш вместо да работиш за (предолагам) добрата си заплата…
За мен идеалния вариант е, фирмите да търсят университетите за научни разработки, университетите да поддържат винаги актуален състав от способни хора и нещата ще си вървят… (звучи някак американско…:)) Но за България да кажем, че ще е добро начало дори само ако фирмите започнат да плащат докторантури (под някаква форма) и/или изнасят курсове и/или увеличат студентските стажове и т.н.и т.н. и т.н….
Изписах света, а чусвтвам, че не обясних кой знае колко добре гледната си точка… По-дбре да спра сега… :D
Comment by Цветелин Павлов — January 29, 2009 @ 20:30
Преди да говорят за промяна на програмата, интересно ми е дали въпросните даскали са се запитали с какви студенти разполагат.Говоря за булшинството.
На ясно сте……………,а излюченията са твърде малко.Така ,че тези даскали да говорят да нова програма ,да си утежняват живота с pattern-и ,че те едва си вземат ООП-то.
Грандоманията яко ги тресе,с тези имена – софтуерно инжинерство,компютърни системи и технологии.ГЛУПОСТИ.
Като че ли от задочното познавам доста по-свесни хора.Доста от тях имат семейства, ходят на работа (имат изградените навици).
И най-важното поне според мен е директният контакт с хората.
Comment by Калоян Борисов — January 29, 2009 @ 22:01
Мен ми се чини идеята да се outsource-нат някакви курсове, които да дават кредити към учебната програма, но да се водят от външни хора. Пример – http://netsec.iseca.org/
Comment by LordDoskias — January 29, 2009 @ 23:19
е-не…
…обема знания и мотивацията на студентите е следствие, а не причина за състоянието на образованието…
…не са им (ни) проблем и “гръмките имена” – софтуерното инженерство си е софтуерно инженерство навсякъде по света, както и дискретните структури, както и системите с изксутвен интелект… Да – програмата може да бъде обогатена и обновена, но разликата тук е, че в един реномиран уиверситет някъде там навън ще те научат на дискретни структури, ще те научат да ги имплементираш и ще ти покажат как точно става това и кога да го ползваш (и ще ти вземат съответната сума за това), докато тук е по-скоро: “на ти теория, виж тука едни работи на упражнения, спасявай се, ако си достатъчно кадърен да вденеш за ко иде реч!”…
А дали даскалите (или поне по-отракана част от тях) искат “да си утежнят” живота – може би трябва да съдим от действията им – според мен тази среща, за която Калоян разказа е хубав пример, че се правят (поне) опити за промяната, която всички искат…
Във връзка с “гръмките имена” – незнам защо си останал с такова впечатление, но замилял ли си се как се превеждат повечето неща от IT бранша на български – корпоративни технологии, корпоративна шина за данни, сървър за данни, сервизно-ориентирана архитектура, метод на грубата сила, препълване на буфера, точка на прекъсване (любимото ми, знам го от Японеца)… Сииигурно ти се струват тежки, а са на познати и често срещани неща (ESB, database server, SOA, bruteforce, buffer overrun, breakpoint)… По тоя въпрос съм на мнение, че което не е строго определен термин трябва да се превежда – все пак езика си е език и трябва да го пазим чист… :)
Comment by Цветелин Павлов — January 30, 2009 @ 00:57
Ето го и моят поглед върху комплексния проблем на университета ни:
http://www.mindmeister.com/15042819
Според мен, дори програмата не му е най-сериозния недостатък. mindmap-а е достъпен за редакция, само трябва да се регистрирате (става и с OpenID).
Мисля като част от обещания ми отговор да приложа и копие от финалния вариант на mindmap-а.
Comment by Емо — January 30, 2009 @ 01:02
Цветелине, този коментар #11 е малко утопия ;) Просто хората на вълна академично развитие са много малко. Повечето са жалки мижитурки останали в университета, защото в истинския живот не е ясно какво ще правят. Ето пример от лични наблядения – Галя! Друг такъв пример – Мерилин Менсън (че не и знам името, Елена едикоя си май беше). Катя Габровска, Хилми и т.н. Те като са тъпи тикви, как да преподават нещо напредничево, а ? Няма начин. И най-гадното е, че университета и специално КСТ катедрата е много плодотворна и благоприятна среда за развитието на такива хора с болни амбиции и нула покритие. Ще ми реве Галя на катедрено че никой не я иска … егати шибаната мръсна глупост.
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 01:27
Знам, че звучи доста смело, но замисли се, при какви обстоятелства ти, например би отишъл да преподаваш вместо да работиш за (предолагам) добрата си заплата…
Заплатата наистина е важна, защото е лесен начин да сравниш своята собствена оценка за труда си и уменията си. Иначе това за дали аз ставам за преподавател е дълга тема. Умря циганката която ме хвали, но все пак мога да се похваля, че много хора са ми казвали, че мога да обеснявам технически задачи и проблеми без каквато и да е педагогическа опора. Може би сега, след дълги години опъване на нервите ми, просто няма да имам търпението, но преди 3-4 години обсъждах с познати една интересна идея, която се роди точно от липсата на кадри — а именно, да направя курс за уеб разработчици ;) Проблемът е, че сметката е криво направена — това ще е доста скъпа услуга, а хората които ще имат едновременно мотивацията и желанието за нещо такова ще са много малко. И докато сме на вълна обучение, ето една интересна случка — на въпросната презирана то мене Галя брат и, Тихомир, започна работа в една от старите фирми в които работих и аз. Изкара почти месец, през който аз му наливах акъл в главата как се правят работите, а той взе, че напусна сам. Година и половина по-късно той вече работи нещо си в университета, и разработва Виртуална библиотека или нещо такова. Като поглеждам съобщенията за грешки — ами че те с моя код! Тъпото копеле като е напускало е обрало каквито кодове може от офиса и после с copy+paste прави проекти ;) Ето това е шибана мръсна глупост, нали…
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 01:38
@Калоян, коментар #12, наистина си прав, че може би има и проблем със самите студенти. Аз нямам перки наблюдения там, и заради това се ограничавам да коментирам. Това което аз виждам, са занижените изисквания към студентите, и това че много минават през цедката. Георги Георгиев (не Бени Хил, другия) каза нещо подобно на срещата — че не може да говорим за качествени студенти, когато влизат 100 и излизат 100 :)
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 01:44
Мен ми се чини идеята да се outsource-нат някакви курсове, които да дават кредити към учебната програма, но да се водят от външни хора.
Супер предложение — решават се много проблеми: други преподаватели, друга програма и може би донякъде някакъв пазарен принцип, който може само да насърчи “външните хора” за по-добри резултати.
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 01:46
Мисля си ,че инициативата трябва да се поема от работодателите.Чесно казано до сега съм намирал общ език със повечето ми преподаватели. Но как да го кажа , не мога да си ги представя като активната страна. Тук идва тънкият момент,
Дали трябва те да са връзката на работодателя със студентите?
Повечето проблеми описани от Емо се дължат от липса на комуникация. Затова сам сигурен ,че най-сигурния начин е директния контакт.
Незнам под каква форма , но срещите трябва да са колкото се може по-често, така ще се отсеят хората “в днешно време е модерно да си програмист”.
Обратната връзка , пример в момента аз също се обучавам е всяка вечер пиша план на работата ми през деня. Така възникват доста въпроси които бързо решаваме.
Comment by Калоян Борисов — January 30, 2009 @ 01:49
Майндмап-а на Емо е супер идея, така че давайте смело и попълнете какво смятате за важно!
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 01:52
Проблема на повечето по-свесни студенти е ,въпросният университет им е поставил една рамка.Така не виждат по-далече от това да отидат някъде по Erasmus, или чрез приятели (саседи , роднини) да си намерят някаква работа.В това отношение PHP е много популярно.Повечето от тях са отличници, няма лошо да държиш на предметите.
Аз така и не разбрах за какво ми беше Физика ТЕТ,САЛС,Полупроводниц,Схемотехника по-на горе спрях да ги уча :).Програмата е прекалено тежка и безмислена , да не говорим за задължителните присъствия на упражнения.С по два три часа дупки между тях.
Добре ,че има колежки :P.
Аз намерих начин вземах си всички упражнения в един ден.Но има един куп хора които се движат по-програмата на групата.
Курсовите – “Кой не знае КОНЯ, кой не е чувал за него”.Има ли смисъл от тях изобщо?
Екипната работа.Приятели са ми разказвали ,че в чужбина много се работи по общи проекти. – При нас “Айде си праим кустови , ма донесете си и пиенето”.
Ужасното е ,че от липсата на нормална среда и свесните хора потъват при останалите ,които незнаят какво правят там.
Comment by Калоян Борисов — January 30, 2009 @ 02:37
Е от САЛС има смисъл, защото булевата логика не беше толково добре залегнала в нито един друг предмет. Иначе за тежката програма си абсолютно прав, и моето обеснение е, че тя е такава, за да има часове за всички преподаватели. На нас Марко Тодоров ни преподаваше механика! WTF – механика! Ако за другите бози може да се намери някаква тясна допирателна (като електротехника и схемотехника), то за механиката просто няма никаква логика. Бакалаврите, които са випуска след нас учиха химия! Въобще шибана мръсна глупост.
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 09:27
@Kaloyan – за утопичния пост – да, :) нали казах че е смело изказване – бизнеса няма да инвестира докато няма ясна и risk free визия за възвращаемостта на инвестицияа, което при тази образователна система няма как да го има…
За тежката програма – последните години (по мой наблюдения) катедрата се опитва ампутира ненужните предмети и дори да ги замени с необходими такива. Незнам колко са успели, но дори по мое време имаше положителна промяна (малка, но промяна)…
А защо предмети като механика или електротехника са били там – има няколко прични. Първо – електротехниката например е там заради колегите от направление “хардуер” – тя е определена като входна дисцплина за няколко техни дисциплини и е там за да изравни нивото на студетите по отношение на електротехниката… На софтуеристите единствената дисциплина с вход електротехника (май) беше ОК, което си е тъпо. Ако направленията се разделяха по-рано и бяха по-финно гранулирани, този проблем щеше да отпадне.
А за още по-фрапиращите случаи – честно казано и аз нямам идея – в смисъл – наистина са учудващи :) – но пак МОН са виновни :D – ако имаше ясна рамка за това какво е аджеба “КСТ”, нямаше да се случват толкова фрапиращи запълвания… Сега практически всеки университет има собствена идея за това какво трябва да знае един инженер и до колкото знам няма никъде синхронизация по между им. Въпреки това, учудващо, университетите са успели да докарат съвпадения на около 60%-80% (което не е задължително хубаво)!!
Comment by Цветелин Павлов — January 30, 2009 @ 10:55
@LordDoskias – именно – това е единственния начин при които може да се постигне развитие в положителна посока в сравнително къси срокове (съответно обещаващи възвръщаемост за бизнеса). НО! Как ще оцениш външен преподавател извън системата на МОН, как ще определиш кадърен ли е той или не… Как ще акредитираш специалността, как ще изчистиш корупционните схеми, при които студент просто си плаща на външния препдавател? (Не ме нападайте – знам, че сте казвали, че това и сега го имало). Кредитната система дава отговор само на половината проблеми.
Проблемите са много, но за сметка на това сложни и заплетени :) – и пак се коренят в това тромаво нещо, наречено образователна система. А ако това външно обучение не бъде привързано с нея – то просто ще се получи поредната академия от рода на Cisco или IT академията на MS… Хубаво, гъвкаво и ефективно, но… всеки мери с различен аршин.
Comment by Цветелин Павлов — January 30, 2009 @ 11:05
Аз като “машинкаджия” все пак да кажа и моето мнение. Вашата специалност е в изключително неизгодно положение спрамо традиционните. За 5 години студентите трябва хем да придобият навици, които са характерни за ниво техникум, хем да станат и инженери и да придобият предтава от “науката”. В случая това което трябва на бизнеса са знания тип “бачкатор” което се придобива в механотехникум или електротехникум да речем. Проблемът започва от средното образование, където няма специализирани паралелки, които да покриват този мининум – елементарно алгоритмизилане и овладяване на език за програмиране. Това да те учат на Word и Excel във висше учебно заведение е абсурд.
Comment by growchie — January 30, 2009 @ 11:43
Всъщност проблема не е чак толкова много в образованието колкото в входното количество и качество на кадрите.
Те клавиатурата не знаят, никаква OS не могат да инсталират – ний сме седнали програмисти да ги правим.
Ем – просто няма как да стане. Една от колежките се оплака – ама аз мислех че те ще ни научат да работим с компютри тук.
Реално – университета има кадри. От 3-ти курс се проличават – асемблерите, операционните и др. такива.
Проблема е че до 3-ти курс софтуеристите спят – механики, електротехники, смятания на усилватели и др. такива. САЛС – е изключение, много добър предмет.
За хардуеристите – 2 курс е май добре. по-нагоре не знам. Бях КСТ.
Мисля че цедката на входа трябва да се вдигне неимоверно.
Comment by peter — January 30, 2009 @ 12:38
В добавка – не знам дали имате поглед върху агро-колежа до гарата.
Ем – там хората учат и плащат и са много ама много по-добре подготвени отколкото във ВИМЕСС.
Явно трябва място където да плащаш, случайни хора да не влизат (а ако влязат да няма е все някак 5 години ще ги издържа) и да има строга цедка.
Comment by peter — January 30, 2009 @ 12:44
емм сутрин е и плещя глупости – КСУ съм т.е. бях.
Comment by peter — January 30, 2009 @ 12:47
Какво е КСУ ?
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 14:21
“Ем – там хората учат и плащат и са много ама много по-добре подготвени отколкото във ВИМЕСС.”
а-а-а-не! :) Не съм съгласен – имам приятели там, както и поглед върху обстановката…
Comment by Цветелин Павлов — January 30, 2009 @ 14:27
Ако има хора от катедрата, които са прочели този пост, които смятат, че не са съгласни, че аз някъде бъркам и искат да ме коригират, или да изразят своята гледна точка, да заповядат и да коментират смело! Досега не съм изтрил нито един коментар от блога (като се изключи спама) и съм изключително горд от това, така че ако искате да изкажете противоположно мнение, ето ви трибуна.
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 14:49
КСУ – Компютърни Системи за Управление.
Полу софтуер, полу хардуер.
Comment by peter — January 30, 2009 @ 15:04
@Цецо
Може и да имаш – но за няколко години прогресират много бързо. Отдавна беше времето когато бяха малка и срутена барачка. Сега може би са и по-добре оборудвани от ВИМЕСС.
ЗАЩО?
Comment by peter — January 30, 2009 @ 15:06
@Kaloyan
Ако има несъгласни сигурно ще ти изпратят горещи благодарности с 7.62 или 5.45 оценки.
В кръга на майтапа естественно.
ВИМЕСС никога няма да се промени – нещата са сложни и почти необратими. След 20 години на самотек “демокрацията” партията-майка никога не го е напуснала. Единици са тези владеещи материята и теоретично и практично (преподавателите).
Comment by peter — January 30, 2009 @ 15:11
…След 20 години на самотек “демокрацията” партията-майка никога не го е напуснала…
Това е интересно наблюдение ;) Чете ли Ники Цолев за интересното му “комсомолско” откритие ?
http://nik666.blogspot.com/2009/01/blog-post_10.html
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 15:22
@peter – сори, ама колежа просто не мога да го призная…
Comment by Цветелин Павлов — January 30, 2009 @ 18:03
Как мога да разбера колко хора от катедрата имат нещо като “педагогическа правоспособност” ? В смисъл, за да изготвяш учебен план трябва да разбираш от учебни методики и начини на преподаване, баланс между практиката и теорията и т.н. Въобщи има ил такова нещо … или са самодейци ?
Comment by Kaloyan — January 30, 2009 @ 23:04
Да ви светнa отново в далаверата, че сте далече от истината: специалноста “Математика и Информатика” ще си сменя името на “Компютърни науки”, и ще имат до голяма степен учебна програма като тази на КСТ. И заради това беше тази среща с “бизнеса”! Трябва да намерят начин да привлекат студентите, а не да ги изпускат да ходят в друга катедра :-)
Comment by Гаргантюа — January 30, 2009 @ 23:28
@Гаргантаю: ако е така .. егааааааати ;) Ама ако ще е същата програмата, и в “Компютърни науки” няма да прокопсат ;)
Нещо смешно, което прочетох днес (вътрешен хумор за завършилите КСТ в Русенския): как се казва на жаргон изпита по дискретни структури ?
“Бени Хил Шоу”!
Comment by Kaloyan — January 31, 2009 @ 00:03
По темата за “хората”:
…Ходих днеска при Бени Хил, че имаше да решавам задача, която така и не реших… При редовните е същия – същите глупости дрънка – преди 33 години бил писал по 125 букви в минута на морзовата азбука, и имал 2 кутии френски тебешири /много меки/, които пазел за всеки случай. Мие си ръцете и ги подсушава преди да пипне хартия. След всеки абзац от темата с която се занимава ги пита студентите един по един: “ти разбра ли?, ти?… ти?… ти?…” – откачена работа. И как новите компютри дето са в 6.206 не са били хубави, защото не подкарвали неговата програма. Умрях да се хиля с него, но това не е за смях. Човека има нужда от помощ. Изобщо не знам как ще взема изпита при такъв, а и да го взема – такъв ли трябва да стана? Какви хора ме учат тука…
http://kst-ruse.free.bg/cgi-php/phpbb2/viewtopic.php?t=45#513
Не знам вие какво мислете, ама “бизнеса” нужда от Бени Хил няма, нали ?
Comment by Kaloyan — January 31, 2009 @ 00:08
Истината е че и входното ниво е спаднало до критичния минимум вземат ги на кило и после се чудят какво да ги правят.
Comment by Peter — January 31, 2009 @ 13:58
Ако това:
http://www.ruse-news.com/modules.php?name=News&file=article&sid=21675&mode=thread&order=0&thold=0
е истина, то какъв е смисълът от тези срещи и дискусии?!
Comment by Гост — January 31, 2009 @ 17:44
@Гост: няма еднакъв калъп за всички. Дискусията е конкретно за КСТ, а не за целия университет, и заради това не знам как да тълкувам такава новина. Отделно, че от РУ обичат да се правят на най-великите — то не бяхме четвърти в страната, първи с света с роботи, и какви ли не още глупости.
Comment by Kaloyan — January 31, 2009 @ 18:29
Относно “Математика и информатика” – води се спор в момента, не помня причините за този “порив”, но според мен бяха неоснователни… И аз се надявам, че няма да се случи, щото иначе може да се пусне и една специалност “Фелдшер” в ФЕЕА… Защо не, нали… :@
Относно хората – всеки си има специалност и познания, поне някакви… Въпреки че, Бени Хил не е пример за преподавател, не можеш да го зачеркнеш, просто защото прави стресиращо впечатление… Същото важи и за Желязкова. И за другите очеизвадни представители… Те имат някакви умения/знания, но не влизат в разрез с целта на студентите и нуждите на бизнеса… За това бизнеса няма нужда от тях – тук сме на едно мнение с Калоян…
Тук обаче идва другата страна на нещата – бизнеса не бива да определя кой и какво преподава… Точно както при web услугите – бизнеса си е изложил “интерфейса” на нуждите, ВУЗ-а трябва да ги удовлетвори… Как ще стане това не е работа на бизнеса, както не е работа на ВУЗ-а да решава как бизнеса ще си изкара парите или как ще се вземат решенията в една частна фирма. Важното е “интерфейсът” да е имплементиран (със съответното покритие на QoS изискванията, … ама май почнах да се прехласвам по аналогията). Сега – не е… Сега дори самият интерфейс не е дефиниран, и от моята гледна точка това трябва да е резултата от съвместната работа с представителите на бизнеса…
Претенции към преподавателите и към техните умения трябва да имат студентите. Тук най-вероятно е и мястото на свръх-нефункциониращото нещо наречено студентски съвет… Но не би… Всички знаем как е сега и май можем само да си пожелаем светло бъдеще…
А и…, Калояне – още нещо – Русенския Е четвърти в страната, факт! :-)
Comment by Цветелин Павлов — February 2, 2009 @ 18:39
…Претенции към преподавателите и към техните умения трябва да имат студентите…
Аз не съм ли учил в тази катедра ? Както и може би 100% (без малко) от Русенския ИТ бизнес ? Принципно си прав, че бизнеса не ум е работа да определя кои да са преподаваталите, още по-малко, че в общия случай нямам как да има впечетления за работата им и качествата им. В нашия случай не е така – “бизнеса” е минал през катедрата, и много добре знае за какво става дума. Както казай в поста, “със стари курви нов бардак не се прави” — не може да имаш назадничави хора да преподават по “напредничава програма”.
Я покажи къде мога да прочета този факт, че Русенския Университет е четвърти в страната ? Да не е нещо пак с източник РУ ;)
Comment by Kaloyan — February 2, 2009 @ 18:55
Цветелинe, ама да знаеш голяма евала ти правя, че пишеш в коментарите за този пост, защото май само ти даваш някаква контра тук и се получава нещо като дискусия. Гледах логовете, и съм сигурен, че поста е четен от университета, обаче ето, никой не иска да писка ;) В мен е може би проблема — или сам много страшен, или много профанизиран за изтъчените среди на академичното общество, или има сърдити още за АФКС-то ;)
Comment by Kaloyan — February 2, 2009 @ 19:15
http://google.com/search?q=Човек+на+XXI+век
Леле како…
Сега обратно в дискусията. Проблема на университета конкретно проблем от средното към висшето образование. 99% от “студентите” идват с нагласата че някой ще ги научи както Е било досега. Уви висшето – се разчита че освен лекции и упражнения студентите ще се самообразоват което както знаем от личен опит не е така.
Comment by peter — February 2, 2009 @ 19:57
въх! Имах букмаркнат линк с няколко класации, едната от които се водеше престижна с всичките и анджаклъми, уви, не работи вече… Иначе за класацията на 4icu: http://www.4icu.org/bg/ и за класация по web популярност: http://www.4icu.org/bg/ (не се смей! :D, щом там сме 5ти с това недоразумение на интернет – ru.acad.bg, смятай колко са зле другите:)), но не това исках да покажа… Ще се поразтърся да видя дали няма да мога да намеря пак същата класация…
А за посещенията от ВУЗ-а – хрумвало ли ти е, че може да съм аз :)? Колко са?
Comment by Цветелин Павлов — February 3, 2009 @ 02:44
За четвъртото място – писал съм вече: точно за уеб популярност става дума, въпреки че са изтървали да го споменат ;)
http://kaloyan.info/blog/73/the-lying-university/
За посещинията – не си ти ;) Wooprа-та запомня коментиралите, и ги асоциира с въведено от тях име и email, с цел по-лесно разглеждане на “историята”. Така за теб навсякъде пише “Цветелин Павлов” и не може да те объркам с някой друг ;)
Comment by Kaloyan — February 3, 2009 @ 10:19
Трябва да призная, че съвсем нарочно се поазаядох с това четвърто място :-) – класацията, за която говоря беше на някакво престижно научно списание, а материала трябваше да го публикуваме през 2006-та, т.е. – тогава сме били 4ти. Спомням си, че преди кандидатстудентската кампания през 2007-ма проверих отново – все още бяхме 4ти. За съжаление не мога да го намеря отново… :|
През 2008-а се появи класацията на web-o-metrics, като тогава бяхме втори по уеб популярност в странта и 4ти според 4icu (това беше една основна част от обръщението на ректора към кандидатстудентите миналата година…). Но поне според мен, тези двете класаци не са нещото с което трябва да се бием в гърдите…
Така или иначе – 4ти или не, ти отново игнорираш основния проблем – не просто РУ е кофти, цялата образователна система е кофти… В такива условия не е трудно да сме 4ти… :) – сега докато търсих, попаднх на няколко световни класаци – е няма български ВУЗ в първите 500! Лесно е да си първия от последните 10, но не към това трябва да се стремим…
За да приключа темата с класациите, ще се опитам да обобщя обективно – били сме 4ти според престижна класация, материал, за която не мога да намеря сега. Сегашното положение не е известно.
Не ме кефи това “бизнесът е минал през РУ”… Това е частен случай на правилната обстановка. Обикновено не бива да изопачаваш правилата, ограничавайки ги до частните случаи, защото ще обхванеш само тях…
Ако някой представител на местния бизнес разшири полето си в друг град/държава, пак такъв ли ще е подхода – “абе я кажете как ви е тука университета, че да знаем дали да се бъркаме в работата им или не”…
Или обратното (което може би вече се случва) – ако представител на бизнес извън китния ни хабитат вземе че цъфне тук, какво ще му кажем: “абе нашия ВУЗ не струва и няма значение колко инвестиции искаш да налееш, ние трябва да махнем г-н X, г-жа Y”… и т.н.
Простичко трябва правилата (много сходни с тези) на пазарната икономика да се приложат и в образованието, което пък няма как да стане докато МОН държи ръцете на ВУЗ-оевте вързани, което пък ни връща на утопичния коментар #11… :). Длъжен съм да отбележа, че МОН връзва ръцете на ВУЗ-овете по отношение на “академичната част”, за останалите сфери ВУЗ-овете са успели да си извоюват някаква степен на независимост, която в настоящата обстановка май само дава повод за залоупотреби.
Имаше един коментар по-горе, че студентите не били стока и чакали само някой ги научи, както са свикнали от средното. Така е, и (повярвай ми) е адски тъпо, дразни ме и дори ми пречи на работата, но това е следствие, а не причина. Трябва да се елиминира причината за демотивацията на студентие. А отраканите и ентусиазирани студенти и си сега успяват.
Comment by Цветелин Павлов — February 3, 2009 @ 15:21
Ех, че дълъг коментар ;) Аз ще се опитам да съм по-кратък – значи това че цялата система е прецакана е хубаво наблюдение, но е прекалено далеч от темата: по същата извратена логика тя и държавата е прецакана, и света, и изобщо егати живота ;) Има хора живеят с по-малко от два долара на ден, а пък ние кусурите на университета нищим. Аз се опитвам да съм по-конкретен и по-малко филосовски настроен — и заради това пиша за конкретните проблеми, които виждам. Това мога да направя – мога да пиша за проблемите: нито имам някаква власт в университета, нито някакво влияние. Обаче мога да говоря — както могат да говорят и всички заинтересувани. Ето виждам проблем в едни конкретни хора и го казвам … виждам проблем в безполезна програма и го казвам. Който има уши ще чуе, и може би ще се замисли и ще си направи някакъв извод: всеки има глава на раменете. За мен е толкова просто. Истинския баланс е там, където всички сме си полезни: бизнеса, студентите и университета. В момента май никой на никой не е полезен, освен че от време на време фирмите подаряват нещо на катедрата ;)
Comment by Kaloyan — February 3, 2009 @ 18:07
Обаче ме подсети нещо — имаше среща между бизнеса и катедрата, сега може би трябва среща между бизнеса и студентите, и между студентите и катедрата. Например, знаят ли студентите какви са целите на катедрата ? Определено не е да ги направи по-подготвени за намеране на работа — или дори за академично развитие ;)
Comment by Kaloyan — February 3, 2009 @ 18:09
Това последното е чудесна идея!
Сега остава и хората от катедрата, които четат това, да направят следващта крачка…
Comment by Цветелин Павлов — February 3, 2009 @ 18:40
МИ от Цикото що не ги оспамите?
Comment by peter — February 4, 2009 @ 13:54
Просто тези хора, трябва да са по възприемчиви към новите неща голям страх някой да не им седне на мястото… те рано или късно ще си ходят от тази катедра, ами най доброто, което могат да направят е да отворят вратата на бизнеса за да им измисли практически последните 2 години от обучението, хем да са полезни на себе така и на бизнеса…..и магистратурите да не са едни пари на вятъра а да са обвързани с определени фирми…в които след това най добрите да започнат работа примерно…Варианти има много, ама желанието е само на думи до тогава ще страдат и „бизнесът” и студентите.
Comment by shootthibird — February 6, 2009 @ 10:58
Не може да разчиташ, че сами ще си тръгнат ей така, за доброто на катедрата и студентите ;) Нали писах вече за това – ако приемем, че има три страни в тази ситуация (студентите, бизнеса и университета), в момента както са нещата само университета печели – дават се едни пари за висше (да си живуркат мижитурките), обаче нито студентите научени (разбирай “полезни за бизнеса”), нито бизнеса има кадри. Не може да се разчита, че някой ще си отиде сам от катедрата — докато има пари (колкото и да са), ще има и мижитурки, които да предпочетат сигурността в университета. Може би ако се обвърже по някакъв начин качеството на завършващите със финансирането ще се развали този болен баланс който има в момента: като им спрат парите, тогава ще почнат да се чудят какво да подобряват… и ако са верни нещата за “Компютърни науки” при педагозите, то май нещо точно такова започва да става…
Както и да е — отплеснах се, а идеята беше, че не разчитам мижитурките сами да си тръгнат. Аз възлагам повече надежди на новото ръководство на катедрата, особено след тази среща (въпреки всичко изписано), както и на малкото умни глави там (в катедрата). Един ръководител, “лидер”, който да гледа в правилната посока е достатъчен за да започнат да се обръщат нещата, и постепенно повече и повече хора да гледат в правилната посока.
Comment by Kaloyan — February 6, 2009 @ 11:22
Ето един образ, който ми се струва доста заблуден по темата (потъмнената част е от мен):
Нищо не пречи на фирмите да инвестират в образованието в университетите – да канят лектори например и да им плащат парите… Вместо това те спират умишлено студентите от лекции и после се чудят защо излизат малко качествени хора от университетите.
http://vlado.there4you.org/?p=638
Comment by Kaloyan — February 18, 2009 @ 14:46
Цветелин Павлов: …А за посещенията от ВУЗ-а – хрумвало ли ти е, че може да съм аз :)? Колко са?
Eто веднага един пример:
ait.ru.acad.bg (91.210.88.251)Comment by Kaloyan — February 20, 2009 @ 13:51
… да, схванах за посещенията… още предния коментар… :)Всъщност се оказва, че ти и блога ти набирате популярност в “академичните среди”, а аз лично съм изненадан от факта, че някой хора четат блогове… Това само може да бъде хубав пример как активната позиция променя средата… :)
Кое в изказването на Владко ти се стори заблудено?
Comment by Цветелин Павлов — February 27, 2009 @ 10:47
И аз така разбрах за блога, въпреки че май са му обърнали внимание след като е бил посочен като източник на информация за обсъждане по темата с програмата на КСТ.
Иначе за Владо това което ме изуми сам го удебелил в цитата по-горе.
Comment by Kaloyan — February 27, 2009 @ 11:39
Наистина съм изумена как някои хора си умират да плюят по каквото им падне. Моето мнение е, че качественото образование зависи преди всичко от това доколко самият студент иска да научи нещо. И съм убедена, че ако не е запомнил дори името на преподавателя, няма начин да е схванал нещо от материала.
Comment by veneta — March 31, 2009 @ 12:22
Венета, хората които са коментирали написаното тук са все възпитаници на КСТ катедрата, и знаят за какво говорят. Мога само да предполагам, че ти не си учила на такова място като нас ;) Ти какво правиш в Гърция: учиш, работиш или живееш там ?
Comment by Kaloyan — March 31, 2009 @ 13:17
КСТ ?! Това в историческият факултет ли е ? :))) Как да збравиш имената на хора загубили 4 год от живота ти …
Comment by Александер — May 15, 2009 @ 00:12
Много добре написан пост. Поздравления. Малко късно го откривам, но това е самата истина. Две години по-късно всичко си е по-старо му. Тази година направих огроманата грешка да запиша магистратура КСТ. Добре започна като цяло. Но с всеки предмет все по зле става. За да се стигне до днес. Завеждащ катедра КСТ да ни води дисциплина и да изнася лекциите си на шрайбпроектор (това е към днешна дата – 2011г.). Да сме от машинния факултет или аграрния разбирам (даже и за тези факултети не би трябвало да се провеждат лекции по този начин). Пълна загуба на време за момента. От 100 човека 5 да излязат кадърни на година.
Comment by Asen — March 21, 2011 @ 16:24