Намаляне на уставния капитал през крив макарон
Комисията по правни въпроси при 40-тото обикновено народно събрание
След като бе отхвърлено предложението на Мартин Димитров за намаляне на уставния капитал, вчера в правната комисия и е отхвърлено и предложението от т.н. анти-кризисен “План Станишев”. Публикувам стенограмата във вида, препечатан във Vedomost.info, който е доста по-четлив от оригинала:
100 лв капитал на ООД? Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ, внесен от МС
Из стенограма – Протокол №3/29.01.2009г. на Комисията по правни въпроси -
Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Има представител на Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като по тяхна инициатива е законопроектът на правителството. Моля накратко да представите законопроекта, тъй като ние тази тема за втори път я обсъждаме в последно време.
Ели Анави: директор на дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен в Народното събрание с решение на правителството от 8 декември 2008 г.
По същество предложението се състои в намаляване на минималния капитал за създаване на дружество с ограничена отговорност от 5000 на 100 лв.
Аргументите в подкрепа на предложението са насочени към насърчаване на предприемаческата активност на българските граждани. По данни на Статистическия институт в България има малко над 27 действащи фирми на 1000 души население. Докато в страните членки на Европейския съюз този показател е около 40, а в някои страни членки това число клони към 100. Ясно е, че изкуствените бариери пред създаване на нови фирми трябва да бъдат премахнати. Сред тях е изискването за минимален капитал на дружествата с ограничена отговорност.
Разбира се, както Вие казахте, съвсем неотдавна, в началото на ноември миналата година Народното събрание отхвърли подобен проект за промяна на Търговския закон. Аз се запознах със стенограмите от обсъжданията, както във вашата комисия, така и в пленарна зала. Позволете ми в телеграфен стил да приведа основните аргументи против.
Първо, при ООД отговорността, ограничена до размера на капитала и ако той е много малък, кредиторите няма да могат да съберат вземанията си. Аз също смятам, че не е вярно.
Сравненията между страни, които няма изискване за минимален капитал и страни с такива изисквания показват, че практически няма разлика в процента на събраните вземания. Други изследвания показват, че понастоящем кредиторите се интересуват от други аспекти, не от капитала, като например паричния поток, пазарните ниши, качествата на управителите и персонала, интелектуалната собственост и пр.
Вторият аргумент е, че ще се нароят фирми фантоми, които ще източват ДДС и ще вършат други измами. В едно съм сигурен, тези 5000 лв. не спират мошениците.
Третият аргумент е предприемачите да се насочат към други организационни форми: едноличен търговец, събирателно или командитно дружество. Разбира се, това е възможно, но при тези организационни форми отговорността им е ограничена. Т.е. бъдещият предприемач и собственик трябва да поеме риска да загуби всичко – апартамента, колата, втория телевизор и пр. Известен ви е списъкът на вещите, към които съдия изпълнителят няма право да насочва изпълнението. Така много хора предпочитат да не рискуват всичко и да се наредят на опашката за социални помощи, което пък не е добре за икономиката като цяло.
Привличам вниманието ви към развоя на събитията след ноември 2008 г. В напреднал стадий е подготовката на регламент на Европейския съюз за нова организационна форма – европейско частно дружество. Става дума за класическо ООД, което да действа на територията на 27-те страни членки. Предложението на Европейската комисия е нормалния капитал да е едно евро. България гласува “за”.това предложение. Нещо повече, това изискване за минимален капитал 1 евро е записано в Европейския план за възстановяване в отговор на финансовата криза, одобрена от главите на държавите членки на заседанието на Европейския съвет в средата на м. декември миналата година. В резултат може да се получи странната ситуация за стартиращите предприемачи да е по-изгодно да създадат европейско, а не българско частно дружество.
Уважаеми дами и господа депутати,
Мисля, че за всички е ясно, че кризата няма да ни отмине. Вече са налице първите ясни признаци за това. Съответно нашите действия трябва да се адекватни. Всички възможни ресурси трябва да бъдат използвани, като най-големият ресурс са хората, техните инициативи и идеи.
В този контекст моля уважаемите членове на Комисията по правни въпроси да оценят дали това предложение на правителството нарушава Конституцията или други основополагащи документи. И ако това не е така, решението да бъде взето на базата на икономически аргументи.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Безспорно въпросът не е конституционен, така че ние имаме свободата да вземем решението. Надявам се, че мерките срещу икономическата криза ще бъдат доста по-амбициозни от тези, а и ние сме вече доста по-напред от първите й признаци. Вие настоявате да бъде отчетена. Това е основното в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, а не толкова чисто правни аргументи, колкото икономическата целесъобразност за едно или друго решение, включително и това, което предлагате. Откривам дискусията.
Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
За мен предложения законопроект разкрива остър дефицит на професионализъм. Много остър. Гледам мотивите и си казвам: Хората, които са ги писали, толкова ли са неграмотни и как са подвели министър-председателя да се подпише под тези мотиви.
На първа страница се говори, че Европейската комисия на страните членки цели “да ограничи до минимум административните пречки”.
Въпросът за капитала няма нищо общо с администрация и административни пречки.
На страница втора чета: “Изискването за определена сума пари за започване на бизнес е абсолютна формалност.” Това може да го напише абсолютно неграмотен човек.
Пред моите студенти казвам, че капиталът на едно капиталово дружество не дава 100% гаранция. Това е вярно. За това много от страните по света са се отказали от гаранционната функция на капитала. Но около половината и малко повече от половината не са се отказали. В това число са повечето от страните в Европейския съюз. Някои от тях направиха отстъпление, но забележете. В повечето страни има изискване за минимален капитал, който е много по-голям от българското изискване. В Германия това е 25000 евро, в Австрия е 35000 евро и т.н. Ние сме възприели една сума от 5000 лв. Това, че са абсолютна формалност тези 5000 лв. и на следващия ден мога да се изтеглят, това е само за хора, които са лаици и не разбират. Защото в нашия Търговски закон има серия норми, които се стремят да защитят капитала и не допускат или по-скоро се стремят да направят какво? Да гарантират, че чистото имущество на дружеството е равно поне на написания капитал. И ако това се окаже не така, тогава незабавно управителят е длъжен, ако спадне загубата на дружеството под ¼ от размера на записания капитал или чистото имущество спадне под размера на записания капитал, това изисква незабавно управителят да свика общо събрание. Но да го свика не на коледно парти. Така че има гаранционна функция капитала.
Има страни, не малко, които казват: За нас няма значение има ли, няма ли капитал – едно евро, един долар, да вярно. Включително Германия от 1 ноември миналата година въведе един вид ООД, което има друга правна регламентация, което идва да компенсира липсата на капитал, защото там е с едно евро, за да компенсира липсата на капитал, но с други организационни мерки. Например, едно такова дружество, организирано по този закон, така е във Франция, но понеже с Германия съм се запознал по-подробно, такова дружество не може да разпредели печалба, докато не стигне чистия размер на имуществото над размера на изискуеми 25000 евро. Това у нас има ли го предвидено? Няма го. Чули недочули – едно евро ще го направим.
След това там има “проникваща отговорност”. Защото именно отнетата неограничена отговорност на съдружниците, тогава управителят ако допусне неудовлетворени кредитори , тогава върху него пада тази отговорност. Кой управител току-така ще си прави нещата. Значи има серия други механизми. Тези други механизми ги няма никъде. Тук има един единствен текст. Казва се: “5000 лв. стават 100 лв.” Минималната вноса от 10 лв. става 1 лев и може половината да внесеш – 50 ст. Ама такава аматьорщина, такава самодейност уникална. Аз се чудя в нашата държава как е възможно да стигне до парламента такова нещо, което изобщо не е съобразено с истинското дружествено право и с гаранциите на кредиторите. Какво ще постигнем по този начин? Всички събирателни дружества и командитни дружества ,които са, да се преобразуват в ООД, за да избягат от ограничената отговорност и кредиторите да “духат супата”. Това ли искате да направим. След като Мургината специално в доклада си от миналата година каза къде е българският проблем. Българският проблем е точно обратния. Ние искаме всъщност да лекуваме човек с разстройство като му даваме разслабително. Това искаме да направим.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Казак и г-жа Николова искат думата.
Елеонора Николова:
Аз искам да напомня, че преди, когато Мартин Димитров внесе този законопроект, аз гласувах против. Така че сега също убедено ще гласувам против, защото действително по нашето законодателство капиталът има и гаранционна функция. Сега аз не мога да се съглася, че е сериозно, започваш да правиш фирма и нямаш 5000 лв. Защото ти ще ги изтеглиш моментално след регистрацията. Никак не е сериозно да смятаме, че ще развиеш търговска дейност, ако нямаш никакви пари в джоба си. Още по-малко, че ние изискваме да се внесе един размер под 5000 лв. за регистрация на дружество. Освен това, в момента между фирмената задлъжнялост, надлъгването между фирми, неразплащането между фирми – това е основният въпрос въобще на бизнеса в България. Вече се говори за над 50 милиарда между фирмена задлъжнялост. Вярно е, че 5000 лв. са много малко пари. Но поне ги има. До този размер фирмата може да си направи сметка. За мен няма сериозна фирма, която да продължи да съществува във фирмено отделение със записан 5000 лв. капитал. Сериозните фирми, които кандидатстват за банкови кредити, които имат големи обороти и т.н. отдавна са превели размера на капитала си с реално си звучене и стоене на пазара и са увеличи до някаква степен размера на капитала си, който да отговаря на реалното им положение, защото само така в България, когато правиш бизнес, ти можеш да заставаш с имуществото си да даваш гаранция на своите партньори и на банките включително, от които чакаш да получиш оборотни средства, че имаш имущество, с което можеш да гарантираш търговските си сделки.
А ние всъщност тук казваме, че у нас търговските сделки са безпроблемни, капиталът няма никакво значение, т.е. всеки може да регистрира фирма и оттук нататък да си направят веригите за точене на ДДС. Ние не сме обяснили на хора, че в момента, в който се регистрираш като търговец, губиш огромни права по цялата ни социална верига. Това хората не го знаят. Подлъгвайки се по 100 лв. и 1 лв., те ще се юрнат да регистрират отново фирми и след това сами ще се чудят как да се оправят с редица институции, които им дават много бонуси по повод на това, че те нямат такава икономическа самостоятелност. Регистрацията на фирма значи да декларираш икономическа състоятелност и възможност да се справяш сам без протекцията и без помощта на държавата.
За това аз мисля, че тази либерализация всъщност само ще вкара в беля редица хора, които не разбират какво ще си причинят.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Казак, Вие имате думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
С интерес изслушах изказването на проф. Герджиков и съм склонен да споделя основната част от неговите аргументи. Аз и предишния път съм имал възможност да кажа, че за мен целта, която се преследва, не може да се постигне с това средство. Това не е средството, използвайки го, да кажем че ще постигнем някаква цел, която би била по-различна и по-положителна от сегашната ситуация.
Първо, аз не съм чувал някъде оплакване от хора, че началният капитал е пречка за тях да започнат някаква стопанска дейност. Изначалната теза, че едва ли не, сваляйки капитала ние ще стимулираме стопанската инициатива или търговската инициатива на гражданите, аз не я споделям. Защото и към момента всеки който наистина иска да развива стопанска дейност, той има всичките възможности да го направи и капиталът е последното нещо, специално капиталът на ООД, за да започне да го осъществява.
Второто нещо е това, което каза и проф. Герджиков, което е общо известно. В България има огромно количество регистрирани търговски субекти и особено след стартирането на новия вид регистрация – Търговския регистър, т.е. прехвърлянето от съдебна към чисто административен тип регистрация, която след дълги усилия наистина вече постигна онова ниво на бързина и оптимизация, което всички ние желаехме, за какво говорим. За един ден човек може да регистрира фирма.
Съчетано с негативните явления, които се наблюдават от дълги години от източване на ДДС чрез фирми фантоми, чрез изкуствени фалити и т.н., мисля, че ние трябва да търсим мерки не за улесняване на регистрацията на подобен род фирми, а да се търсят механизми за гарантиране стабилността и увереността на кредиторите, че тези фирми наистина са годни за доверие.
И не на последно място, сегашната ситуация, уважаеми колеги, когато кредитирането е тотално спряло, когато сред банките цари такова недоверие към стопанските субекти и към всякакъв вид инвестиционни намерения, може и обратното, но нали все пак банките са тези, които в момента са стопирали кредитирането точно заради царящата атмосфера на недоверие, ние да приемем мярка, която още повече е способна да засили тези страхове, ми се струва контрапродуктивно. Ето защо аз лично ще се въздържа да подкрепя този законопроект.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания? Заповядайте, особено ако можете да противопоставите контра аргументи на някои от тези, които чухте, ще ни бъдат полезни.
Ели Анави:
Аз разбира се съм в трудна позиция. Виждам, че бяха доста емоционални изказванията. Проф. Герджиков и другите депутати драматично поставиха въпроса, че ако се махнат тези 5000 лв. тези 57 милиарда междуфирмени задължения ще се върнат. Аз бих желал да попитам дали уважаемите членове на Правната комисия имат представа колко струва примерно, дали си струват съдебните разноски да започнете да съдите някой за 5000 лв. Колко години ще ви трябват и колко години ще ви струва? И дали накрая ще успеете да си ги вземете. И какво представляват тези 5000 лв.? Дали не представляват една изкуствена, абсолютно измислена, абсолютно направена от хора, които живеят в някакъв измислен свят. Защото юриспродунцията е изключително уважавана наука, но тя е отражение на реалния свят, отражение на реалното производство и трябва да насърчим хората действително не да нареждат на опашката за социални помощи, а да се опитат нещо да правят сами. Ние няма да ги подведем с тези 100 лв., а ние действително ще им кажем: Дами и господа български граждани, заповядайте, опитайте се да направите нещо. Обаче ако не сполучите, няма да излезете образно казано “голи”. Все пак позволете ми думата “гол” да употребя тук. Много по-драматични думи бяха употребени, образно казано “голи”, оставени само с най-основното си имущество. И това нещо е добре да бъде разбрано.
За това апелирам към вас, виждам много добре как ще гласувате, но апелирам към вас да оставите този въпрос да бъде решен по икономически съображения, а не по юридически. Все едно тези 5000 лв. не са гаранции за никого. Направете едно дружество с капитал 100000 лв. или 1 милион, отидете в банката и да видим дали ще получите кредит, ако не представите редица други неща. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Но ако изцяло отдадем предпочитание на този мотив, тогава трябваше да предложим законопроекта да се гледа в Икономическата комисия, макар че според мен това е и икономическите и правен проблем, тъй като наистина трябва да намерим правните изражения на определена икономическа целесъобразност. Банките не дават кредити по друга причина. Защото те не се интересуват толкова от обезпечението, от капитала. Те се интересуват от реалния оборот, защото това заслужава кредитирането. Така че тези неща не са водещите. Но друга е темата за кредитирането. Този критерий не е относим към кредитната дейност – с или без начален капитал. Той има някакви гаранционни функции.
Четин Казак:
Аз не съм напълно съгласен с това, че банките не се интересуват, когато дадена дойде при тях за кредитиране при нормалните условия. Да оставим сегашната ситуация. По принцип една банка, когато види капитал от 1 милион, сравнявайки го с капитал 100 лв., аз бих се учудил, ако банката не вземе под внимание този аргумент наред с всички останали.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки и коментари, или да преминаваме към гласуване. Няма бележки.
Тези, които подкрепят по принцип Законопроекта за изменение на Търговския закон, моля да гласуват. Един “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Седем “въздържали се.
С един глас”за”, четири “против” и седем “въздържали се” не се приема законопроектът.
С това становище ще го представим за обсъждане.
Благодаря ви за участието.
Ами, втора греда с идеята за по-малка сума при регистрация на фирма. Сега, ако сте като мен привърженици на идеята, вижте кои депутати са ударили контра: при все че е предложение внесено от правителството, има само един “за”, и всички други са “против” или “въздържали се”. Вижте кои са, и направете като мен – имайте едно наум.
шайка некадърници.
Comment by dzver — February 7, 2009 @ 17:45
Живеят още в 20 век горките.
Comment by Kaloyan — February 7, 2009 @ 17:49
Наш’та бивша кметица, “Жабата”, Елеонора Николова:
“…Регистрацията на фирма значи да декларираш икономическа състоятелност и възможност да се справяш сам без протекцията и без помощта на държавата…”
Да те ева у десния политик, да те ева…
Comment by Kaloyan — February 7, 2009 @ 17:53
И Огнян Герджиков след клозетната си поезия за “Дуфалака”, продължава с примери от същата естетика:
“…Ние искаме всъщност да лекуваме човек с разстройство като му даваме разслабително. Това искаме да направим…”
Comment by Kaloyan — February 7, 2009 @ 18:03
Това е народното събрание, а не шепа овци. Не ме разбирайте погрешно, те не са хора за подражание, но въпреки това съм абсолютно съгласен с взетото решение.
1. Тезата (този път, незнам за миналия) беше подкрепена с някакви си “кризи” и нереални сравнение. – Коя е тая държава в ЕС, която ще я сравняват с България ?
2. Незнам, кои го е писал този законопроект, но това няма да реши ничии проблеми, а напротив, ще създаде нови такива.
3. В България повечето фирми прибягват до Адвокати когато стане на въпрос регистрация на фирма, което от своя страна добавя една не малка сума към цената за регистрацията. Тази сума в 99.9% от случайте е зависима от настроението на адвоката – това е смешно.
4. Кои е този, които ще направи фирма и тя ще издържи повече от 6 месеца в нормални условия ? Този дето е писал законопроекта до сега чувал ли е “Бизнес план” и каква му е целта ?
5. Кои е този бизнес които е започнал с под 5000лв капитал ?
6. Май този които е писал законопроекта, не си е учил по икономика в училище. Какво значи капитал ? – “It is any human-made resource that is used to create goods or services.” (
http://en.wikipedia.org/wiki/Capital_(economics) )
Ако фирма започне с нисък капитал, то тя няма бъдеще. В случай, че фирмата се развива с предложения капитал от 100лв, то съответно има приходи, които не са декларирани, съответно това полезно ли е за икономиката ни ?
Comment by Любомир Петров — February 7, 2009 @ 19:39
Уставният капитал в сегашните си размери е отживелица — особено в ролята, която му определят от правната комисия — като “гаранция”. Иначе на финала си писал неща, които смятам, че не са верни — как така ниския капитал прави, че фирмата няма бъдеще ? И това за недекларираните доходи е глупост: ти наистина ли вярваш, че има значение уставния капитал за това дали ще има недекларирани доходи или не ? То по-тази извратена логика всички АД-та, които са с уставен капитал 50 хиляди са супер изрядни ;)
Comment by Kaloyan — February 7, 2009 @ 20:02
Ами да наистина може да се нарече отживелица, но в смисъл че може би трябва да е по-висок, а не по-нисък :)
Защо фирмата няма бъдеще ? Дадох примера от Wikipedia, за да покажа какво значи думата “капитал”. Както там е описано, чрез капитала фирмата се развива – предлага услуги/произвежда продукция. Ако има някой които може да напише бизнес план за фирма, която може да стартира с под 5000лв да ми се обади :)
За АД-тата, казваш “изрядни”. Незнам дали са изрядни тези пари ПРЕДИ внасянето им като капитал, но след това те ТРЯБВА да са такива.
Не съм запознат със случая с “АД”-тата, учил съм Икономика в училище и до там съм спрял с икономиката, но имам някакъв спомен че АД-тата са публични компании, съответно акции и прочие. Не мисля, че такъв вид компания би си позволила методиките на черния ПР :)
ПС: За АД-тата, в другите държави има и private, съответно те не са от този вид, които споменах горе и е възможно да бъркам, ще се радвам някой да ме поправи :)
Comment by Любомир Петров — February 7, 2009 @ 20:23
Публичните АД-та са тези, които се търгуват свободно на фондовата борса.
Иначе сигурен ли си, че не може да се напише бизнесплан (и да се реализира) за под 5к ? Моята гледна точка е леко изкривена в “уеб” посока, и съм сигурен, че може да се направи такова нещо — особено ако някой като теб или мен реши да прави нещо ;)
Comment by Kaloyan — February 7, 2009 @ 20:29
Сферата на уеб-а е 1/1000 от бизнеса в България.
Наистина мисля, че би било положително от една страна (за сферата на уеба), но помисли, че ще бъдеш зависим от други фирми, които немогат да стартират с под 5к и съответно заради тях и ние ще се провалим.
Може да дискутираме още, но се отклоняваме от темата и то доста :)
Comment by Любомир Петров — February 7, 2009 @ 20:35
ЕТ и “свободна професия” в момента са пълна излагация. И двете форми на упражняване на дейност предполагат доплащане на осигуровки на края на годината в зависимост от доходите. Тоест ако данъчната основа на един ЕТ/Свободна професия за 2008 е 24000 (в/у макс 2000 се плащат осигуровки месечно).
За осигуровки +данък ЕТ плаща грубо 7560 + 2466, а свободната професия 7560 + 1644, а ЕООД с 24000 печалба плаща само…2400 данък…през годината се е осигурявал собственикът на някаква произволна дребна сума и всичко му е наред: има трудов договор, банките му говорят на Вие и т.н. и т.н. А ЕТ и свободна професия хем плащат осигуровки и данъци като за световно, хем банките им се цупят, че нямали трудови договори.
И особено сега когато банките не дават никакви кредити, става изключително трудно да намериш 5 бона накуп… Ама какво да говориш…
Много се надявах да одобрят този законопроект. Ама като не – ще си търся други начини…. А тия нещастници от комисията да вземат да се гръмнат директно.
Калояне, евала за статията, напълно покрепям тона на коментарите ти.
М.
Comment by M — February 7, 2009 @ 22:53
Мария, благодаря за коментара.
Любо, Мария ме е изпреварила с отговора на последния ти коментар, който горе-долу имаше същата идея — че с по-нисък праг няма да има смисъл от ЕТ, и т.н.
Comment by Kaloyan — February 8, 2009 @ 08:19
То и в момента не виждам смисъл от ЕТ-то. Иначе за “откъде ще намеря 5к”? М спомена, че банките не дават, но какво ти пречи да си ги събереш, щом работиш на свободна практика ? :)
Comment by Любомир Петров — February 8, 2009 @ 12:03
Хехе, тези със свободните професии да не би да берат парите от дърветата ;)
Comment by Kaloyan — February 8, 2009 @ 14:11
Аз няма да философствам, ще приведа пример от действителността.
През 97-ма регистрирах ООД-то си с 50 000 тогавашни лева само защото инфлацията ги бе изяла до 50 сегашни лева. Нямах никакви пари. Един приятел ми даде 1000 долара назаем и си купих компютър. Върнах му парите с работа. Не бих регистрирал ЕТ, защото отговорността е неограничена, а наистина не искам да залагам покрива над главата си в опасната игра на българското предприемачество.
Скоро след старта, фирмата ми имаше 12 служители – припомням, става въпрос за 1997-ма година. Няколко години по-късно вече имах 27 служители.
Все пак, да попитам: като тези 5000 лв. са толкова фиктивен праг – както посочват опонентите на премахването им, защо тогава не ги махнат? Ето от такива, дребни на вид пречки, е съставено ежедневието ни. В детската градина ти искат бележка от личния лекар, че детето не е в контакт със заразноболни. Личният лекар ти я издава абсолютно формално – но трябва да се разкараш до кабинета му, да подишаш непраните дрехи на бабите от опашката пред съседния кабинет, да загубиш половин ден. Всяка една от тези дребни пречки ти взима малко временце, малко парички, и като ги събереш всичките, се получава ужасяващо количество времегубене.
В същото време, правосъдието не е в състояние да осъди хора, за които има документи, свидетели, доказателства… значи не е проблемът в многото документи, не това е начинът да се предпазим от измами, кражби, нарушения.
Искам да кажа, че с всички тези усложнения затрудняваме не злонамерените, а почтените хора. Това са разбрали в ЕС и затова свалят границата до 1 евро за регистрация на фирма.
Но ние тук сме по-умни.
Comment by Естествено — February 25, 2009 @ 13:50
@Естествено, интересна аргументация, за съжаление трябва да се съглася, че е точно така — губим време и пари за всякакви разсейващи абсурди ;)
Comment by Kaloyan — February 25, 2009 @ 13:56
За съжаление, една бюрократична пречка, която спъва най-вече млади хора, които предоставят услуги, за да преживяват не бе махната.
Колко жалка държава сме.
Comment by Иво Апостолов — March 1, 2009 @ 17:13
Лобират и получават кинти другарите.
И утре същите тия тиквеници дето сега са против законопроекта ще са в листите. И ще бъдат избрани.
Е, задайте си въпроса – Защо не върви футбола в България?
Искам да им знам имената, публикувайте ги ако може.
Comment by Антон Генков — March 24, 2009 @ 18:30