Излагацията на 2009: Първанов, „Джон Атанасов“ и д-р Галина Иванова

Гоце отново се излага като дава грамота за принос на най-неправилния човек…
Гоце отново се излага като дава грамота за принос на най-неправилния човек…

Вече съм писал какво мисля за Първанов и „Джон Атанасов“ миналата година, но тази година просто е върха на простотията. Най-прецакания и некадърен президент дава грамота за принос на човека, олицетворяваш всички най-лошо в българското висше образование: д-р Галина Иванова. Нека се радват мижитурките една на друга, докато озлобените пишман разбирачи като мен умуваме къде е приноса на ас. Галина Иванова… може би в усъвършенстването на използването на Copy + Paste ;) Наистина не спират да ме радва въпроса как така може да съм толкова негативно настроен към един човек… ами помислете колко ми е голямо разочарованието от Русенския Университет и всичките мижитурки и паразити, които са се навъдили там ;)

11 мнения за “Излагацията на 2009: Първанов, „Джон Атанасов“ и д-р Галина Иванова”

  1. Във Facebook дадох по-краен пример, но все пак представи си примерно Станишев да дава грамота за принос към борбата с бедствията на Емел Етем – разбираш ли за какъв фарс става дума ;) Все едно Волен Сидеров да даде грамота на Боян Расате за принос към борбата с етническата и сексуална дискриминация ;)

    Иначе не съм ядосан, публикувам го за да покажа на всички които защитават компютърните специалности в Русенския университет, както и всички фенова на Гоце Първанов, да видят колко ниско са паднали: компрометиран президент да награждава за принос мижитурка академичен паразит…

  2. „Може да съм ревала защото не ме иска в катедрата, ама днес ме показаха по телевизията и имам грамота от президента … а пък те другите които ме плюят всъщност ми завиждат за успехите“ :-)

  3. Открай време РУ“Ангел Кънчев“ е бил и си остава червен университет – пълен с „руски изветрели специалисти“ и Ангел и Стоянка Смрикарови са такива.Всеки знае, че д-р Галина Иванова е едно от любимите протежета на доц.Ангел Смрикаров и е готова и задника да му оближе само и само, за да му угоди. Доц.Смрикаров и гл.ас.Стоянка Смрикарова са главните виновници, за провала на катедра „Компютърни системи и технологии“ в РУ“Ангел Кънчев“. След като я управляваха по шуробаджанашки и назначиха всичките си братовчеди, кумове и познати те окончателно я съсипаха. Техните докторанти за нищо не стават, но няма и как да стават след като тази куха тиква – доц. Смрикаров нищо не разбира и нищо не умее, освен да лъже, краде и да се подмазва. А „Шмендикапелова“ – Стоянка Смрикарова е една проста далавераджийка и си развява байрака по чужбина, за сметка на университета.

  4. А наградената д-р Галина Иванова ще посъветвам,да си завре скъпоценната президентска грамота колкото се може по-дълбоко отзад, за да не и я открадне някой от „великите учени“ в РУ“Ангел Кънчев“.

  5. Партията, партията ….. тя се грижи за своите.
    Тук искам да отбеляжа и изтъкнатия Николай(Коко) Михайлов.Как си оправя полуграмотните роднини до трето коляно в ТОХ-а :D, …. има връски човека в цялата обрзователна система.А да не говорим че е съветник в местният парламент.

  6. Тоя път, за разлика от другите няма да танцувам контрапункт – нямам достатъчно информация, за да защшитавам една или друга позиция.
    Но, приканвам изказалите се, да представят някакви аргументи, различни от „ба кьорав ли си, че не виждаш ко стаа“, защото в противен случай мненията им не могат да бъдат считани за нещо по-ценно от обикновен „хейт“, а „хейт“-а не носи нищо положително…

    В смисъл, поставете се на мястото на случаен посетител и дайте мнение за подобен коментар: „Техните докторанти за нищо не стават, но няма и как да стават след като тази куха тиква – доц. Смрикаров нищо не разбира и нищо не умее…“… На мен ми прилича на обикновена злоба, завист и изибване на комплекс от някой, който не е успял да се реализира в насока, към която очевидно е имал някакви апетити..

    Надявам се, разбира те, че целта е не да защитя някого, а да ви покажа, че от мнение без аргументи (не просто добри, а „каквито и да е“) няма смисъл…

  7. Сега се сещам и за ректора Белоев, преди изборите подмазвачески се усмихваше на гордо засталия до него Ивайло Калфин.Безсрамно се разхождаха по центъра.
    Комунизма и като меда, веднъж облажил ли си се от него, вече не ти се работи.

    На Здраве другари, партията винаги ще я има и ние винаги ще сме отгоре.

  8. „Пако“ при тебе има явен конфликт на интереси ти работиш за тези хора.

  9. Така, много коментари от тази нощ… да започвам да отговарям ;)

    Първо, "бивш възпитаник на РУ", да отбележа че не харесвам анонимни коментари – добре, като си бивш студент на РУ, ама да не би и сега да работиш в университета, че пишеш така анонимно.

    Второ, аз лично Смрикарови и Коко Михайлов няма да коментирам: нямам достатъчно наблюдения там. Докато бях студент и аз бях разочаровно от разпределението на местата по обменните програми с чуждите университети първите няколко години, като там се класираха главно деца на преподаватели или протежета… обаче пък обмена по тези програми доколкото аз знам ги има заради работата на Смрикарова, така че нещата не са само черни или само бели. Познавам хора например, които са работили със Смрикаров и са доволни как се справя като ръководител и как се отнася към тях. Чесно казано, ако трябва да избирам межда хора като Смрикарови и разни мижитурки и паразити, знаете кой ще спечели моите симпатии.

    Трето, повечето от доктурантите са наистина кухи тикви и парашутисти (деца на преподаватели и администрациятя, снахи, други роднини и т.н.), но пък има и изключения: например Цветан и Анелия… и още един, но той ми е роднина :P Цветан върши работа за няколко човека, а Анелия се занимава с голям ентусиазъм с нещата, които и дадат: знам, защото съм бил неин студент.

    Сега, да отговора на Цецо Павлов за хейта и т.н. Преди години, 2005 или 2006 Цветан също получи грамота „Джон Атанасов“, и тогава това беше наистина на място: признаване на работата на много упорит и работлив човек, свършил много работа. Тогава аз се радвах, защото определено Цветан го беше заслужил, че и повече. Сега обаче е различно. И Цветан, и Галя, и някои от другите докторанти са били колеги, или са ми водили упражнения докато съм бил студент, и тук вече за разлика от Смрикарови и Коко Михайлов имам много детайлни наблюдение кой какво може, как го може и т.н. Аз не съм амбициран хейтър плюещ всичко в Русенския Университет, и в малкото случаи когато има нещо позитивно ще го призная и ще кажа евала. Отново, случая не е такъв.

  10. по http://blog.veni.com/?p=2081
    “Моята американска мечта е да се върна в България” бил казал тазгодишният носител на престижната награда “Джон Атанасов” Мартин Вечев.

    “Мечтая да уча в някой от най-добрите университети в Щатите.” – Румен Христов, ученик, носител на наградата за ученици.

    Но за мен още по-интересно звучат въпросите и отговорите на Мартин Вечев в интервюто му в “Труд”. Не знам откъде авторите на материала са извадили цитираното по-горе – не се “връзва” с казаното от Мартин:

    – Г- н Вечев, честита награда! В България много се критикува образователната система, но вие като че ли сте пример за обратното?
    – В изследователския център, в който аз работя, от 2000 учени от световна класа има трима българи. Единият не говори български, другият не мисли да се връща в България, а третият съм аз. И затова ми е трудно да убеждавам, че страната ни произвежда учени от световна класа, при положение че държава като Израел, която има сходно население, е представена от над 100 учени.
    – Какво бихте посъветвали нашите младежи – развитие тук или в чужбина?
    – Засега не мога да ги посъветвам да останат в България. Искам да им кажа да търсят най-добрите места за развитие, но в момента те не са тук. Хубаво е децата да имат и малко повече самочувствие.
    – Вие бихте ли се върнали в България?
    – Да! Аз много искам да се върна в родината си, но като учен, който да продължи развитието си. Мога дори да помагам с обучението на младите таланти.

    Това е български парадокс – в заглавието или подзаглавието се изкарват бомбастични новини, а в текста се оказва, че нещата не са такива, каквито са. Използване на бъдещо пожелателно време; след няколко дни ще пусна по-голям материал по темата.

    Иначе думите на двамата наградени по-горе са достатъчно ясни, за да ни е нужно да четем заглавията.

Коментари са забранени.