Какво трябва да (не) прави шефa?
ъвсем скоро открих това и реших да го публикувам. Този блог съвсем го изоставих и е крайно време да публикувам нещо отново. Не че имам много свободно време, но при всички е така, нали? Да си дойдем на думата – за шефовете! Много се зарадвах че открих този забравен “апокрифф”. Интересно е колко време е минало, а някои от нещата още са ми смешни.
- Шефът е енциклопедична персона – той разбира от всичко и може всичко. Поне така си мисли. Най-обича да спори за термини с неграмотните си подчинени. Даже и да греши, подчинения трябва да премълчи, защото с него на глава не може да се излезе: например какво е WBMP…
- Шефът трябва да провери как върви работа върху проектите. Най-удобно е няколко минути преди края на работното време: така подчинения ще трябва да остане след края на работния ден – поне докато шефът реши че е готов. Шефът може да не знае какво да каже и да говори глупости, но подчинения трябва търпеливо да изтърпи всичко – иначе ще се ядоса шефа.
- Подчинените обичат да стоят след приключване на работното време… нали? Ако може всеки ден, а най-вече в петък… даже в петък може да останат повече от обикновенно.
- Шефът е гадател. Той се опитва да отгатне какво иска клиента, вместо да го попита. В крайна сметка се оказва че е разгадал малкото дадена информация от клиента грешно. Шефът се чуства виновен, но нали има подчинени върху които може да си избие комплексите – те са виновни: нищо че работата която са свършили използвайки грешните инструкции на шефа отива на кино и всичко трябва да се прави наново.
- Шефът трябва да си избире най-голямата скатавка и подмазвач от подчинените за свой фаворит. Все пак да се подмазваш на шефа пак е (интелектуален) труд, което от своя страна компенсира скатаването.
- Подчинените на шефа трябва да използват колкото се може по-стари технологии. Голяма работа, че професионалистите от конкуренцията ползват с пъти по-модерна методика – нали все пак работата върви и всички подчинени са заети, много важно че качеството на продукцията е по-ниско и че отнема повече време.
- Шефът трябва да има човек за всичко. Нищо, че на въпросния човек това не му е работата: основната му функция е да мълчи и да изпълнява. Нищо, че човекът няма нужната квалификация: както вече казахме качеството не е важно. За какво му е на шефа професионалист – той ще иска по-виока заплата, ще има собствено мнение, въобще професионалиста не е добър подчинен. Вместо това човекът за всичко ще се научи да се справя.
- Шефът трябва да се кара с подчинените си главно за непрофесионални теми, които гравитират около “Все пак аз съм шефа, аз съм прав”. Шефът е учител и възпитател – той трябва да напътства заблудените си подчинени и да им дава важни житейски уроци, нищо че това няма нищо общо с професионализма.
- Шефът трябва да повтаря термини научени от подчинените си. Особенно когато иска да намери някой невидим недостатък на подчинените си: с техните камъни по техните глави. Не е нужно да се притеснява, че ще изглежда глупаво като повтаря неща които не разбира – нали е шеф.
- Шефът трябва да тормози тези подчинени които вършат най-много работа: те не бива да губят форма. Голяма работа, че въпреки всичко се опитват да са коректни и да са професионалисти. Много важно, че конкурентните фирми търсят готови обучени професионалисти, и дават по-високи заплати. Какво толкова, че никой не се задържа повече от 2-3 години: все пак шефът ще може да се хвали, че им е тикнал хляба в ръцете. Шефът не трябва да се притеснява, че всички напускат точно когато станат “професионалисти” – и не е вярно, че тогава “професионалистите” се осъзнават, че заплащането което получават не съответства на нещата което трябва да правят и търпят – професионално или не.
- Маймуни. Точно така, когато шефът говори за подчинените си, трябва да използва термина “маймуни”. Много точен термин, който най-добре илюстрира превъзхотсвото на шефа.
- Екип. Ние (шефа и маймуните) сме екип. Поне шефа все това повтаря на маймуните.
- Истинският подчинен (на шефа) не пуши, не яде, не губи време в обедни почивки или ходене до тоалетната. Всичкото време на подчинения е посветено на (вниманието на) шефа.
- Тоалетна хартия. Подчинените трябва сами да си носят тоалетна халтия. Шефът не трябва да се занимава да купува тоалетна хартия, или сапун, или електричешки крушки. Шефът е зает с други по-важни работи, и не може да си губи времето.
- Температурата на работното място не е важна. Тя е само повод на подчинените да си намират за какво да се оплакват.
- Шефът трябва да обясни на недоволните си подчинени, които са решили да напускат, че фирмата от която си тръгват е водеща в бранша, и че няма да има къде да отидат. Единственото място за развитие е при шефа.
- Ако някой от напусналите подчинени успее да да си намери добре платена работа, шефът трябва да го изнуди за няколко хиляди “пропуснати ползи”. Шефът е страшен: толкова страшен, че чак не разбира как записват “заплахите” му на телефон. Шефът сигурно не знае, че телефоните не са като едно време и че имат бързи бутони за гласови бележки. Сега, за колко ли хиляди подчинения може да изнуди шефа използвайки записаните заплахи… Няма, подчинения е глупав и ще постъпи колегиално – няма да прави проблеми; само от време на време може да се забавлява да слуша куриозния запис.
Хайде за финал едно клише: някои неща наистина биха били смешни, ако не бяха страшни.
PS. Докато съм на темата: http://www.toxicboss.com/store/employeepostertext.htm
