Mrasnika’s Lair

Който ме познава, знае какъв киноман съм … или бях - когато имаше свободно време, и филмите бяха наистина добри и интересни — не като сегашните бози. Интересно е обаче как почти не съм писал за кино в блога: освен ако не се изкефя на някоя голяма и интересна новина, нов плакат или готин трейлър. Отдавна се каня да напиша нещо, и както винаги оправданията са ми липсата на време и най-вече “творческо вдъхновение”. Сега обаче, след като съм свършил да отработвам третата (от четири) съботи (заради високата концентрация на почивни дни по-рано), мога да отделя няколко минути за филма, който токущо засякох по телевизията — “Смърта и прилича”!

Както казва шефа, “мненията са като задниците — всеки си има собствен“, така че няма да обеснявам дали ми харесва филма или не, и защо трябва да го гледате. Вместо това ще се опитам да натрупам малко любопитни факти, които ако ви заинтересуват, може да отеделите час и половина за тази великолепна черна комедия.

Първо, режисьорът на филма е Робърт Земекис, който наистина има невероятното свойство да прави весели филми, независимо с кой жанр се преплитат — примерно дали е фантастика като “Завръщане в бъдещето”, или романтично-трагичен филм като “Форест Гъмп”, или пък някое приключение като “Romancing The Stone” (как е на български … “Легенда за камъка”, или както сакатите преводачи то превеждат “Романса за камъка” или “Романтичния Камък”), или младежки филм като “Ползвани коли”. Последния му филм е пълна боза, и въобще не е комедия, но пък “Смърта и прилича” е един шедьовър от най-плодотворните му години.

Второ, това е филмът с който Брус Уилис искаше да се върне към комедийния жанр, и то не като някакъв нахакан екшън герой, а като нещасният пластичен хирург под чехъл. Според мен се се справя супер, и наистина допринася за атмосферата на тази черна комедия. Между другото, Брус Уилис сега, когате е минава педесетте, не ви ли прилича на Тодор Колев ?

Трето, което е любопитен факт, филмът има Оскар за специални ефекти (за 1992). Ако сте го гледали знаете, че няма нищо зрелищно, особенно ако се сравнява с Оскарите за специални ефекти от предните и слидващите години (1990 - “Зов за завръщане”, 1991 - “Терминатор 2″, 1993 - “Джурасик Парк”). Това обаче е чалъма - толкова са добри ефектите, чак не ги забелязвате. Става дума за технологията, която позволява на Мерил Стрийпт да и се завърти главата на 180 градуса — и да може да си види задника, след като врата и е извит след падане по стъпалата. Доколкото си спомням (раздаването на тези Оскари ги имам записани вкъщи на видеокасета), новото е било съчетаването на blue screen с новата технология blue box — актрисата ходи със синя кофа на главата, после се снима само главата и на син фон, и после … магията на киното.

Четвърто, гримът също е страготен в този филм. Без да ви обиждам, нали знаете че грим ни означава само как са гримирани актьорите ;) Голди Хоун, която си е кльощава по принцип, е била напъхана в “дебелашки костюм”, който и стои супер естествено. По-късно същатата технология се ползва и в други филми, като Смахнатия професор онази простотия с Мартин Лорънс.

Пето … ами филмът е интересен ;) Интересен е, има развитие, има поука, смешен е. Знам че се повтарям, но все пак — не е като бозите, коите правят сега.