Да зарежем магистратурите?

Ето отново нещо, което стоя на чернова около две седмици. В блога на Кариери има следния интересен материал, който покрива горе-долу същите неща, които аз споделям за висшето образование по принцип, не само за магистратурите:

Повод за сериозен размисъл е краят на кандидатстудентската кампания в България. Оказа се, че масово местата във ВУЗ-овете остават незаети и то предимно в точните науки, като химия, физика, биология и дори медицина. Те били трудни за усвояване, а след това нямало реализация, обясняват ректорите. Но отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации.

Хайде да кажем нещата с истинските им имена: „отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации“ не означава точно това ;) Да не почвам неща, за които съм говорил толкова често, и да се върнем върху това колко е полезен престоя в университетите, особенно за магистратурите.  Ето изброените причини, защо магистратурите са „път към никъде“:

1. Магистърските степени са твърде голяма инвестиция за бързо променящ се пазар на труда. Такава инвестиция си заслужава само ако цял живот работиш това, за което си учил. Но на повечето от нас днес ни се налага да сменяме кариерния път по няколко пъти в живота.

Добро наблюдение, ако наистина магистратурите наистина ви помагат да научите нещо ново за работата, която искате да работите. Имам близки наблюдения върху магистратурите в два университета, и мога да кажа, че нещата са много размити. Обикновенно само някой от предметите наистина помагат професионално, докато другита се за пълнеж и „хорариум“ на преподавателите, така че да вземат по-големи заплати. Също така само част от преподавателите осъзнават какво правят, и си гледат горе-долу съвестно работата, като сечението между „смислените предмети“ и „съвестните проподаватели“ и много тясно.

2. Висшето училище вече не е входен билет за бизнеса. Преди време MBA дипломата е била задължителна, за да влезеш в света на големия бизнес. Сега е необходима само, за да се изкачваш нагоре в йерархията. Когато те повишат обаче установяваш, че останалите са стигнали до същото ниво и без MBA.

Не само с MBA е така, ами и с която и да е магистратура. Разбира се, аз говора за България, защото нямам други наблюдения. Обикновенно хората, които се бият в гърдите с академичните си „постижения“ са някакви некадърници с болни амбиции. Моито наблюдения са, че точно на тези хора така или иначе не им минава номера пред „бизнеса“, заради това отново се връщат  да „живуркат“ в университетите. Има много редки изключения, които са толкова ярки, че супер точно се вписват в клишето „изключението доказва правилото“.

3. Изборът на университетска специалност изисква от теб да знаеш какво ще те направи щастлив, преди дори да си го опитал. Само че най-добрият начин да установиш това е принципът на пробата и грешката. Иначе рискуваш да насочиш твърде много енергия в неподходяща посока.

Това е написано така, все едно качеството на обучението в университета е  постоянно и високо, и просто от тебе зависи да си избереш правилния коридор за бягане. Да, ама не ;) Това, което аз съм виждал, са хора, с правилен и мотивиран избор на „специалност“, но разочаровани от посредствеността на университета. Аз съм в тази бройка.

4. Магистърското образование по-скоро затваря врати, а не ги отваря. Можеш ли да предвидиш по време на студентския живот, че ще държиш на неща като баланса между работа и личен живот? И ще може ли професията, за която учиш, да ти го осигури?

Това е малко наивен поглед върху нещата. Не вярвам, че има толково много хора с подобен „план“, още по-малко пък които са го изпълнили.

5. Ако не използваш университетската си степен, спадаш по-скоро към безработните. Тъй като не можеш да намериш работа по специалността , след като завършиш започваш да кандидатстваш за позиции, които са доста далеч от това, за което си учил. Търсиш нещо само за да се хванеш на работа. А никой работодател не иска да бъде твоят „отчаян избор“.

Съжелявам, обаче това е попадение в десятката. Много точно за ситуацията с висшето образование в България. Много малко хора „работят“ по специалността си, и е постижение дори само ако това което работиш в момента се „допира“ до същата област като висшата специализациа, която си завършил.

6. Продължаващото обучение е продължение на детството. В него можеш да получиш много високи оценки от преподавателите, но в трудовия свят похвалите не валят. Домашните се пишат лесно, но е трудно да създадеш и изпълняваш свои собствени задачи, което е неизменна част от живота на възрастните. Така университетът може да се превърне в комфортно място, където само си въобразяваш, че си разбрал какво ще правиш през останалата част от живота.

Именно заради това, двете неща трябва да вървят ръка за ръка. За разлика от всяко друго училище, университетите и особенон магистратурите трябва да те направят тесен специалист, и това просто няма как да стане без практита. Отново хиляди пъти съм писал и говорил за това, че висшето образование е откъснато от бизнеса, и така се произвеждат некачествени, и никому ненужни кадри. Какъвто и да е стаж, в каквато и да е фирма, е незаменим опит, защото наред с нещата тясно свързани със специалноста си, ти ще придобиеш и социален опит: да работиш в екип, да имаш началник, да поемаш отговорности, да работиш по план, да даваш отчети и т.н. и т.н. Това просто не веждам как може да го научиш в „бизнес-стерилния“ академичен свят.

7. При хората, които не са направили избор за кариера, а следват пътя на родителите си, университетът само ще отложи превръщането им във възрастни индивиди със собствени решения.

За радост, аз не познавам такива хора.

Това са признаците от статията. Не знам като цяло написаните там неща в глобален и световен мащаб ли са, или конкретно български, но аз виждам много общи неща с българското висше образование. Или поне тези му проявления, в които аз съм бил намесен.

А вие загубихте или спечелихте от времето, прекарано в университета?

Определено спечелих, но това няма нищо общо с университета. Университетът е среда, в която има много хора с подобно на твоето мислене и подобни интереси. Така там се запознаваш с много умни и кадърни хора (главно студенти, рядко някой преподавател), с които иначе трудно би имал социален контакт. Тези ми връзки и социални контакти сега са ми много повече полезни, отколкото псевдо формата на висше образование, пред които преминах.

Сега, ето някои от коментарите към статията, които ми харесаха. Първият е от Делян Делчев:

Аз бих казал, че по скоро загубих от престоя си в университета, макар да учех това, което исках и да работя и успях да си намеря работа паралелно на ученето. Бързо се установи сериозната разлика между това, което се учи и действителността, много бързо се установи, че и преподавателите ми не познаваха особено добре материала и в един момент ученето започна сериозно да ми тежи. А нямаше как да не работя, тъй като не можех да се издържам, нито да издържам самото си учене. Пред избор – работа или учене, избора е изключително безспорен без значение качествата и резултата от ученето – просто работата е небходимо условие и за ученето, а ученето не бе необходимо условие за работата.

Вторият е анонимен:

Общо взето има нещо вярно в написаното. Който иска да работи, да се развива и да прави пари не можеш да го спреш, със или без университет той пак ще се оправи.
Обратното също е вярно ако някой е тъп (такива господ дал бол) и 10 висши да завърши пак ще се провали.
Иначе ако въпроса е за или против българското висше обрзование отговора е твърдо НЕ. Не се хабете, освен че е загуба на време, може перманентно да ви увреди психиката и начина на мислене, последствията са непредсказуеми. Който иска да учи да се развива и да стане човек задължително навън от възможно най-ранна възраст. И никакво връщане назад.

За финал, ако сте прочели коментарите, ще видите колко много се критикува „превода“ на статията. Наистина написаното се разминава като превод от оригинала, но според мен това е опит да се напасне за нашата действителност, за българската система, за нашата извратена форма на висше образование. Не само системите са различни, но и реалностите, а и начина на мислене на хората. За момента ни видях нито един коментар от някой представител на някое учебно заведение да обори нещата написани в статията, което за мен е просто поредното доказателство, че … абе (уморих се да го повтарям), вие си знаете. Шибана мръсна глупост.

Социограма – новото досие на ДС 2.0

Богомил „Бого“ Шопов
Богомил „Бого“ Шопов

Богомил е наистина един от двигателите на българския интернет в момента в най-публичната му форма. Току що върнал се от отпуска, и днес вече публикува няколко поста за неща, които стават в момента, или предстоящи събития, като конфепенцията по сигурността, и участието ме тази вечер на живо в „Булевард България“ по Re:TV.

Обратно на темата. Да не се отекчаваме взаимно да разказвам отново историята около „Опасните“, и това, колко се излагат комунягите и подопечната им политическа полиция, известна като ДАНС (както каза Велислав, А-то и Н-то са за благозвучие, и всъщност това си е старата ДС). Като всички „горещи“ теми, и тази поляризира мненията, и породи много коментари. Обаче сигурно много малко са хората, които си дават сметка в какво точно се изразява борбата с анонимността в интернет, и не само. Ето защо, отделете малко време и прочетете ето този материал:

Новото име на досието ще е социограма. Всеки както знаем по време на тоталитарното управление и имал досие или е събирана някаква информация за него по всякакви канали. С напредване на технологиите, това става все по-лесно и служителите на ДС 2.0 (ДАНС, МВР и всякакви други) ще могат лесно да събират всичко за нас и да правят социограми на всеки български гражданин.

Наистна звучи като продължение на 1984, нали ? Това е много, ама много голяма шибана мръсна глупост. Няма да ви подканям да подкрепяте инициативата „Свобода, а не страх“ (въпреки, че ще е супер да напишете нещо като това мнение на Красьо), нито да я отричате. Просто прочете материала за социограмата и имайте едно на ум.

Антибългарският интернет

Ето ги „най-опасните“ в България …
Ето ги „най-опасните“ в България …

Ех, „администрацията“, във всичките и форми, правителство, агенции и т.н., не може да се оправи с новите технологии и за всички е очевдно, колко са първобитни във всяко ИТ отношение. Дай им на тях да правят „прозрачни“ търгове, и „работещи“ системи, които се дънят супер често, но пък винаги са им виновни или хакери, или голямо преторварне (дежурните оправдания). От тази седмица има нова причина за подигравки – въпреки, че не разбират новите технологии, вече започват да ги забраняват. Сигурно вече всички са прочели историята с „Опасните“, но за момента най-доброто обощение на абсурдността на „борбата с анонимността в интернет“ като основна задача на ДАНС, прочетох при Иван Бедров:

Държавната агенция „Национална сигурност“ се заема с анонимността в интернет като своя най-важна задача. Прочетох го в Mediapool, Фокус и на разни други места.

Поех си дълбоко въздух. Задържах. Издишах и се постарах да не избухна веднага. Постарах се и затова не успях да видя дали ще избухна в смях или в неконтролируемо псуване.
На първо четене ги оценявам като идиоти. На второ четене обаче ми става жал. Тъжни, ококорени, глупави очи на агенти с милиционерски души. Не им е лесно.
Питате ли се какво е било в душите на професионалните машинописки, когато са се появили първите компютри? Макар и Правец 8 или 16.
Сблъсъкът с непознатото ражда параноя.
А цялата работа започна, защото се появи сайтът „Опасните„, който публикува голяма част от това, за което говорят хората по улиците. Уж добре информирани източници, с ченгеджийски подробности, жълтении за президента и други силни другари.
И държавата се изправи като гора от стомана. Срещу един сайт. И реши да се бори срещу анонимността в интернет.
И понеже напоследък другарите са тръгнали да раздават етикета „антибългарски“ наляво и надясно, крайно време е да обяват интернета за антибългарски.
И да потърсят братска помощ от Китай, Беларус, Куба, Русия и други свободни и демократични държави.

П.П. – Няма да ви стане играта. Нали знаете, че едно 16г. момче може да направи стотина сайтове, които всичките ви милиционери на куп не могат да разкрият.

Егати интернета, егани чудото. Май на всички вече става ясно, че ДАНС не е българското ФБР, а българската политическа полиция. Супер жалки и безполезни. Всички знаят, че Първанов е „Гоце“ (а и не само това), и не ни трябват нито „Опасните“, нито анонимността в интернет, за да сме наясно с това какво точно преставлява. Забраняване на анонимността днес, утре кой знай коя глупост а ла Големия брат и 1984. ДАНС – е това вече е шибана мръсна глупост.

Университетски специалности привличат все по-малко студенти

Дневник: За обвързване между приема на студенти и пазара на труда се говори отдавна. Досега обаче нито едно от необходимите действия – създаването на регистри в университетите за кариерата на възпитаниците им и свързване на информационната база на НОИ с тази на просветното министерство, за да се анализира реализацията на висшистите, не е направено.
Дневник: За обвързване между приема на студенти и пазара на труда се говори отдавна. Досега обаче нито едно от необходимите действия – създаването на регистри в университетите за кариерата на възпитаниците им и свързване на информационната база на НОИ с тази на просветното министерство, за да се анализира реализацията на висшистите, не е направено.

Много точен коментар за кандидат-студентите тази кодина в Дневник (потъмнените части са от мен):

Отлив на кандидат-студенти от фундаментални и доскоро масови специалности регистрират в повечето университети в България. Все по-малко млади хора се записват да учат математика, физика, химия, българска филология и педагогика, за което си има причини – на първо място трудната реализация. Преподавателите дават и друго обяснение – трудното следване.

На пръв поглед – никаква изненада, промяната в учебните желания би трябвало да е отдавна известна на ръководителите на висшите училища. Въпросът е обаче, че въпреки това нищо не се прави, за да се измени моделът на българското висше образование. Банална до втръсване истина е, че сбърканата система започва още на входа на ВУЗ – кандидат-студентите сравнително трудно влизат, но лесно излизат. И от това няма как да не следва обезценяване на университетския курс. Разбира се, има още редица проблеми, които варират от закостенелите методи на преподаване и бягството на качествени преподаватели до забързаността на съвременния свят, в който информацията е привидно лесно достъпна, а младите нямат търпение да трупат знания.

Но всички тези обяснения не могат да са оправдание за големия брой висши училища и армията преподаватели, особено в специалностите с все по-малко студенти. Нищо чудно България да се окаже с най-много университети на глава от населението, които предлагат дипломи на килограм. Висшето образование в страните, които на книга са ни пример, е обвързано не само с интереса на младите, но и с научни и изследователски постижения, които осигуряват допълнително финансиране и стимулират интереса на студентите. Тук обаче обръчът на посредствеността и нежеланието за промени все още държи здраво повечето държавни висши училища. И така проблемът се мултиплицира.

Днес видях, че освен горния коментар, Дневник са пуснали още един материал по въпроса:

…Според представители на висшите училища причина за отлива от специалности като математика, физика, химия, астрономия или биология са трудното следване и липсата на реализация след това. Експерти от министерството на образованието коментират, че е абсурдно да се мисли тези специалности да изчезнат, но ако планът за прием на студенти се обвърже с търсенето на пазара на труда, университетите ще могат по-реалистично да планират как да се развиват…

Ами, университетите – сещайте се… Въпреки, че в България има традиция нещатата да се правят напреки на пазарната логика, рано или късно всичко повръща се връща.

Езикът на съвременните български медии

Ежедневно следя RSS емисиите на Дневник, и скоро не ми е направило впечетление езика, който се използва в родните медии. Дневник е на супер ниво, много сериозни, много делови, без залитания към модерни думички и евтини сензации от каламбури в заглавия като „Генерала търси пари за рози на Сергей“ например. Някои от колумнистите в Капитал имат леки отклонения, но като цяло винаги гравитират около добрия тон.

Днес ми направи някакъв драскач, Любомир Старидолски, който има език, който е или плод на пределната му глупост, или на голямата му наглост да си избива комплексите, изживявайки се като писач в Стандарт:

…От септември ще се вдигне и доходният праг на родителите, имащи право на помощта – от 300 на 350 лева. Така се очаква повече семейства да се доредят до парите, които с малко пазарлък ще стигнат за едни маратонки менте „Адидас“. Към феминистките мерки пък може да прибавим идеята: родителите да си делят времето за отглеждане на бебе. Дамите открай време са в доста неизгодна позиция. Защото в името на бебето трябва да си дръпнат шалтера на кариерата и личния живот. Тази жертва се оказва непосилна и поне половината от тях се отказват да раждат. След като държавата обаче разреши на половинките им отпуск по бащинство, се очаква девойките да надуят коремите като по команда. Българският вариант на „Сексът и градът“ рискува да вземе хляба на немските учени. Те ще останат хептен без работа, когато демографската ни статистика стане положителна, а съпругите се поосвободят, намерят си любовник и вземат, че заченат пак. Ако въобще се титуловат „съпруги“, защото управляващите се заканиха да узаконят безбрачното съжителство. Крайно време беше с няколко алинеи да се сложи край на безметежното съществуване на безбрачниците. Ремонтът на Семейния кодекс хем ще направи бащите по-отговорни, хем ще намали броя на самотните майки. От поправката ще се облажат и гейовете, които в страната ни са нараснали двойно за последните 12 г. Но и в това лошо няма – те потомство може и да не продуцират, но са първи на опашката за осиновяване. Виж, вече лошото е, че там ще се конкурират с бездетните родители, които също за две години са набъбнали на 270 хиляди. Но и за това са помислили родните управници – 100 млн. лв. от бюджетния излишък ще отидат за национална програма „Ин витро“. Индиректна последица от екшън плана за оплождане ще бъде сваляне на напрежението пред сиропиталищата…

Любомире, Любомире, тъпо копеле си ти, Любомире… Не ти се получават нещо тези  словоблудства а ла Мартин Карбовски.

За финал отново за RSS емисиите – знаете ли защо толкова много ми харесват RSS емисиите на Дневник? Защото ги обновяват, когато „новината“ пристигне! Малкото други, които работят по съшия начин са  Bulgarian Post и Нетинфо. Всички други, изглежда все още не са разбрали ползата от тази технология, и са я приложе на-две-на-три, като новините се изсипват на куп от броя, който ще излезе на следващия ден. Много тъпо, нали ?

Станишев е медийна курва

След като началото на почивните дни започнаха с полуголия Бойко Борисов в петъчния брой на „По-здрави“, днес виждаме Станиев да се прави на мъж с рокерското шествие от Балканския мото-рок събор. Всичката Мара вързала, че и на мотор се качила. Простете балканския ми акцент, но точно на това се вика медийна курва. Нека сега да си мерят с Борисов на кого му е по-голям … престоят в медиите и публичните изяви. То не бяха пропагандни изяви на Бузлуджа, то не бяха диджей изгъзици, то не бяха мотори, то не бяха рокери.

Станишев си кара „матора“…
Станишев си кара „матора“…

Шествието тръгна от палатковия лагер на хълма Света гора и след като направи почетна обиколка на хълма Царевец, спря край историческия храм „Св.40 мъченици“, където Сергей Станишев поднесе цветя и се поклони пред гроба на Цар Калоян.

Навремето точно преди парламентарните избори 2005 Иван Костов ходи да гледа „Епизод 3“ на официалната премиера. Чудих се тогава дали наистина е фен, или е просто евтин PR номер. Сега обаче тази история със Станишев и рокерското шествие е повече от очевидна – цяла седмица неR.E.D.овните тровят новините с това как е намерен мотора, и колко бил зает премиера, за да го пробва, но как нямало да изневери на идеята и да подкара шествието днес. Евтини трикове, нали ? Шибана мръсна глупост.

Карикатурата е от тук:

Бягане от препятствия-любимият спорт на президента

Ето нещо, което наистина ме развесели – Иво Инджев може би е извистин с „каламбурите“, кито обикновенно прави, или поне на мен това винаги ми е правило най-голямо впечетление. Ето и последното, което освен че е забавно, ами е и много точно. Първанов – ти си егати голямата смешка.

…Сигурно ще има възмутени, който ще кажат, че се заяждам на дребно. Не са прави. На едро е. Защото абсурдът с подмазвачеството на всесилния ни, уж не много силен по конституция президент отдавна е престанал да бъде дреболия, която би трябвало да си остане за сметка само на суетния ни ръководител...

Червена шизофрения

Това с червената шизофрения прави все по-голямо впечетление. Не само на ограничени стереотипни инжинире като мен, ами на и на всякакви други „интернет гущери“. Ето интиресен коментар от Свилен Милев за Блудлуджа Бузлуджа:

…Гледах репортажа в централните новини на БТВ и педерастията беше пълна – Станишев върти плочи, онзи от R.E.D. се маскирал като Че Гевара и се хили като зелка, а на поляната няма и 200 души – коя червена бабичка денси на електро, то си е готов тромбофлебит това…

Не мога да приема електронна музика да озвучава евтини партийни събития. И да се правим че Сталин, ГУЛаг и няколко милиона трупа никога не са съществували. В името на един хонорар. Deep Zone са си дупедавци, Балтазар го уважавам, щото поне никога не се е крил, ама другите в лайнъпа нищо не ги извинява. Кое хаус парче е написано за възхвала на руската деспотична партия и за техните 100-годиши дистрибутори в България? Да си пускат пионерските химнове и да маршируват, в нашата рода имаме 1 убит и един “Белене”…

Май тези, които им обръщаме внимание са повече, отколкото самите неR.E.D.овници. И като всички луди (да ме прощават „нормалните“ луди), не осъзнават колко са зле. Жалка картинка. Шибана мръсна глупост.

Снимката е от тук – прочетете коментарите, ще видите, че са по-интересни от написаното за Бузлуджа 2008.

Тхе Sulla стрике бацк

Иван Стамболов е наистина уникален. Днес, освен че отново истински се забавлявах от отговора му на някакъв тъп чекиджия по повод на материала му за Бузлужа и заблудените „млади социалисти“, се разсипах от смях от новата снимка на аватаря му (взета от sulla.snimka.bg):

„Нека приемем, че младите социалисти се делят на две големи групи: несретници, които не ползват Интернет, и несретници, които го ползват.“
„Нека приемем, че младите социалисти се делят на две големи групи: несретници, които не ползват Интернет, и несретници, които го ползват.“

Не пропускайте да прочетете и коментарите под двете теми (а както и всичко друго на неговия блог) – искренно ще се забавлявате: освен ако не сте разбира се от от тъпите, малоумни и задрустени тролове-комуняги ;) Ама няма как – да си общуваш само с нормални е скучно, нали ?

ПС. Просто трябва да публикувам два коментара от първата дискусия. Първият много добре описва как аз виждам нещата:

(sulla) Щом в американските затвори негрите са два пъти повече от белите и това ти говори нещо, то би трябвало да ти говори и собственото ти наблюдение, че в Инетрент напоследък „настървено“ се пише против комунистите. Защо не против филателистите? Защо не против делтапланернистите? Дали все пак тогава, по твоята логика, това не би трябвало да означава, че между комунистите и другите политически субекти има някаква разлика… И сега виждам, че този, провокиран от написното от теб, паралел съдържа и известна доза оптимизъм, защото, ако го екстраполираме върху примера ти с американските затвори, можем да се надяваме, че ще дойде време, когато две трети от затворниците в българските затвори ще са комунисти :-)))

И пак за „бюджетния излишък“: фактът че го има и то в размери, надхърлащи необходимото, значи, че бюджетът се управлява зле. Парите, ако не се харчат правилно, са хартия, боклук. Излишекът да беше оставен у хората, да се е завъртял няколко пъти досега и да е създал принадена стойност. Искам да припомня, че фискът се пълни главно от ДДС и акцизи, което значи, че резултатът от евентуалното намаляване на въпросният „излишък“ ще бъде поевтиняване на живота. Но никое правителство няма да се откаже от възможността в края на годината да разпредели някой и друг милиард по начин, по който то си иска.

И вярвай ми, при тази власт доброто не може да победи, защото глупостта, некадърността, селянията, алчността и безочието са колосални. Доброто не само няма да победи, ами него дори го няма на тепиха. Бъди сигурен, че да се случи нещо полезно за обществото при власт, различна от тази, е огромна, сигурна и дори аксиоматична.

Вторият е просто нещо, което трябва да се прочете:

(blast) Босовете на безправието

Никога не съм искал да емигрирам. Винаги съм искал да създам семейство в България и да отглеждам децата си като българи. Да работя много, защото имам големи мечти.

Защото съм свикнал да работя много, още от малък, и да успявам по малко, но всеки ден. И винаги съм искал да осъществя мечтите си в България – там, където съм роден.

Но тези дни нещо в мен се пречупва. Заради срама, който изживявам, когато се движа сред колегите си в Европа. Те са умни хора и разбират през какво се налага да мине страната ми в момента. През унижение, което никоя друга страна в най-новата европейска история не е минавала. Ако не вярвате, питайте президента, той е историк, в случай, че не се е самозабравил. Срам заради това, че цялото правителство се е самозабравило. Заради този срам утре пак ще се събудя българин, но от унижените.

И за своето унижение обвинявам бившите комунисти. Съжалявам, но този път не съм аз виновен. Аз винаги гласувам за всеки друг, но не за тях. Те са виновни. Защото само те могат да показват години наред с лукава усмивка среден пръст на Другарката Европа, докато тя грижливо пише на дъската нови термини за речника на един бивш комунист като „правова държава“ и „административен капацитет“, и понеже е религиозно неграмотен, нови за него фрази като „Не кради“ и „Pазкрий убийствoто на ближния си“.

Само те могат да са горди от това, че са носили вода в бездънните кладенци на Държавна сигурност, само те могат да нарекат това държавен дълг, вместо да се скрият някъде в Белене, в ядрения ковчег на братушките-баджанаци от „Атомекспортстрой“ най-добре.

Само бившите комунисти винаги могат да намерят начин да обвинят Европа за това, което те самите са направили: „Ей, ОЛАФ, не виждате ли, че сте се заблудили. Я пак си проверете твърденията, за да не ги проверим ние…“ Ей, ОЛАФ, да ви открехна за нещо и аз, на Балканите вашите филми не ги прожектират. Мразят ги вашите криминални филми на Балканите, както едно време са мразели ятагана, защото е сякъл глави.

Но понеже ОЛАФ няма ятаган, преклонената главица гледа гордо и нагло, и изпод свъсени вежди, вместо да се сведе, „когато му е дошло времето.“ И понеже не се свежда, и затова ме е срам.

Бившите комунисти и техните другари от правителството на Европейското бъдеще са виновни за моя срам и защото само те могат да вдигнат високо чело и да кажат на цяла Европа: „Няма страшно ве, Европа, можем да минем и без вашите пари, защото имаме сладък бюджетен излишък. Защото живеем в икономически, а когато гледаме мачове, и в земен, рай. Богати сме, не виждате ли?“

Не, другари, грешите, не можем да минем без тези пари. Не можем да минем без тях, защото хиляди фермери чакат тези пари и ще излязат на улицата, за да си ги търсят; защото хиляди километри пътища зависят от тези пари и всички те биха водели към „Дондуков“ 2, ако ги имаше; защото хиляди фирми биха могли да изнасят продукцията си в чужбина благодарение на тези пари и малко или много да позакърпят прословутата дупка в търговския баланс.

Макар че произхождате от партия-столетница, се държите като шестокласници, на които им дават пари за закуска, а те вместо закуска си купуват цигари и когато им спрат парите, вместо да откажат цигарите, продължават да пушат като искат пари от съучениците си, като имитират столетен авторитет и като внушават фалшиво благосъстояние, подкрепено от излишъка.

Грешите, че можем да минем без европейските пари и защото не само че не сме богати, както вашият приятел Излишъкът несъмнено нашепва, а сме най-бедните и най-нещастните хора в Европа. Сега кой ще ни даде тези пари? Вие ще ги извадите от джоба си ли? За да се направите на великодушна лява партия?

Не, няма да ги извадите от червивите си с пари джобове, уважаеми бивши комунисти. Ще ги вземете от Негово Величество Излишъка, който българските граждани са ви подарили от труда си, за пореден път. Ще ги вземете от излишъка, за да можете да въртите наглите си далавери и да показвате арогантно триглавия си среден пръст на тея мръсни европейски пари, които никога не са ни трябвали и няма и да ни потрябват. Защото имаме най-големия бюджетен излишък в Европа. Нищо, че сме най-бедни. Ние сме в излишъка, но излишъкът е във вас. В излишъка е истината. Той ви крепи, другари.

Другари, разберете, не можем да минем без европейските пари, защото е срамно да минем без тях и защото излишъците не са вечни. Но можем да минем без вас. Не ме интересува кой ще дойде след вас.

Но се махнете от там. Не мога да ви гледам. И се чудя вие как имате наглостта да можете да ме гледате. Всеки ден заставате пред камерата и ми разваляте вечерта, защото сте безочливи и много от вас излъчват бездушие, защото на челата ви е изписано „Аз крада от всички вас, другарки и другари, но нека някой се опита да го докаже“.

Всъщност, разваляте ми всяка една вечер от лятото на 2005-та насам, когато вашият зъл гений отчаяно се нуждаеше от тази болезнена парламентарна клизма, запечатала в историята най-скапаното българско правителство след Виденовото.

Вие, другарки и другари, вие вече не сте правителство. Вие сте босовете на безправието. Ако някоя преклонена главица на минимална заплата може да ви търпи, нека й, нека му. Аз вече не мога и затова нещо в мен се пречупи.

Срам ме е от вас. И ме е срам, че коренът ми е расъл в същата великолепна земя, където расте и вашият гнусен коалиционен плевел. Да, срам ме е, че съм българин, другарки и другари. Заради вас.

И за финал – ще се скарам на Инвестор.бг! Как може да няма начин да се цитират коментарите ? Толкова ли е сложно едно <a name="komentar_63"> в Блог.бг ? Я не се излагайте!

Скъпо проучване откри, че чиновниците са добри

Изследване, струващо 660 хил. лв., откри, че повечето от служителите в държавната администрация са любезни, обслужват бързо и дават точна информация на гражданите. Проучването е направено чрез метода „таен клиент“. Близо 76% от служителите са се държали любезно по телефона и на място, а над 83% са дали търсената информация. Изследването е проведено в 32 града и е финансирано от оперативната програма „Административен капацитет“. Изпълнителят – консорциум с водещ патньор „Делойт България“, е бил избран чрез обществена поръчка. „Тайните клиенти“ все пак са установили и проблеми – чиновниците масово не си казват имената и липсва обозначение за работното време. Според министъра на държавната администрация Николай Василев подобряването на работата е въпрос на воля и желание и на промяна в манталитета.

Ади бе, наистина ли ? А някой очаквал ли е различен резултат ? Ето и един коментар:

Щом оценката е такава, защо данъкоплатците с такова нежелание се отправят към сградите на администрацията? Ами защото изследването, погълнало 2 милиона лева, странно се разминава с представите им, затвърждавани от реалността. Дали предрешените като клиенти служители на министър Василев са посетили Пътна полиция – КАТ, където се издават и подменят шофьорски книжки? Там трябваше да си вземат минимум три дни отпуск, докато дойде техният ред и си набавят всички необходими документи. Същото е и в паспортните служби. Подобно е стълпотворението в Националния осигурителен институт и пред гишетата на агенцията по приходите. Да не говорим за предприемачите, които губят месеци, докато регистрират бизнеса си, и после още месеци – за да ги обслужват административно. Да не говорим за загубени документи и груби грешки, за които по презумпция виновни са гражданите, а не служителите, тоест държавата. Сигурно няма гражданин, който да не се диви на подобен резултат, след като непрекъснато се чуди той ли обслужва администрацията или тя него. Затова на драго сърце министър Василев би се забавлявал, ако в ролята на клиенти влязат хора от Европейската комисия. То и правителството си слагаше високи бележки, но видяхме какво пише в евродоклада.