Преди 10 години: Blade

За много неща се канех да пиша в рубриката „Ретро„, но така и не ми остана време. Сега, когато сме хептен накрая на годината, ще се помъча набързо да пусна няколко поста за нещата, за които се сетя, че трябваше да пиша.

Първото от тях е Блейд, който постави началото на успешните комикс екранизации (не само на Marvel, ами изобщо – спомнятели си бозата от 1997 „Батман и Робин“). Освен това, може да се каже че възкреси кариерата на Уесли Снайпс, който може би намери ролята която най-много му пасва: чак не може да се разбере дали филма е правен специално за Уесли, или Уесли за филма ;)

„Отело“ на Оливър Паркър

[author]blogs.kpbs.org[/author][/photo]

Филмът, който дават в момента по Нова връща много спомени отпреди 12 години, които като че ли не самво бяха в друг век, ами и в друга ера. Тогава бях ученик в математическата гимназия, с разгарарящ се компютърен ентусиазъм, и съвсем други неща в главата. Съжелявам за клишето, но тогава наистина „времената бяха други“. Както и да е, открил две години по-рано „чудото“ на кабелната телевизия, вече можех да утолявам фанатичната си киноманиащина с по-пресни новини за случващото се в киното, като най-достъпното, заради едиковата бариера, бяха кино рекламите. Така разбрах за започващата „Шекспир“ вълна от средата към края на 90 години (всъщност, то май шеспировата вълна не е спирала, нали? ). От кино рекламите разбирах за новите заглавия, което сега изглежда безумно глупаво – но тогава таково животно като интернет нямаше за масово ползване (какъв интернет, по Жан-Виденово време дори компютър изглеждаше като нещо много далечно и недостъпно). И така, с ограничен достъп до компютри (което ставаше само във времето за свободен достъп до кмпютърната зала на математическата), имах повече време за кино, видео и телевизия. Видеото по това време вече беше излязло от пиратския си период, и навсякъде имаши видеотеки, които да предлагат „легалните“ касети на Александра, дъщерната и Мейстар, МултиВидеоЦентър и т.н. Новите филми обаче ги нямаше, защото май вече никой не се занимаваше да прави нискокачествени скрийнъри на новите заглавия. За щастие, киното също се беше променило (може би от началото на 90-те години), и вече новите заглавия идваха бързо. Така стана, че първият „шекспиров“ филм, което гледах май беше „Ромео и Жулиета“ на Бъз Лурман, който наистина беше събитие, и нещо много зрелищно и пъстро, със страшен саундтрак и още по-страшно добри изпълнения – не толкова на водещите роли, разбира се, колкото например на Меркуцио и Тибалд. Актьорския ансамбъл също беше невероятен, едновременно със много млади и със много утвърдени актьори. Филмът толкова много ми хареса, и ме впечетли (с оригиналното си тълкуване), че реших да прочета пиесата, която за мой късмет имаше в библиотеката на гимназията. Прочетох я може би за две вечери, и наистина ми хареса. Оставете настрана мелодраматичните моменти вътре, езикът, монолозите и диалозите са неповторими. Малко по-късно (може би един-два месеца преди абитюриентските балове) гледах и „В търсене на Ричард“ на Ал Пачино, който отново е невероятен филм, и отново има невероятен актьорски състав, модерно тълкуване, и много неповторим поглед през очите на актьорите и хората, които поставят пиесата. По това време вече (или дори по-рано) по каналите на кабелната телевизия видях рекламите на два нови филма – „Отело“ на Оливър Паркър, и „Ричард III“ с Йън Маккелън. Кино рекламитe на тези филми бяха невероятни.

Get the Flash Player to see this content.


След прочитането на „Ромео и Жулиета“, отново отидох до библиотеката и всех всичко което в момента имаше като драми на Шекспир – Отело, Ричард III, Макбет (който май ми го даде Мишо, не съм сигурен), Крал Лир, Хамлет, и Хенри VIII (май, или Хенри V). Успях да ги изчета преди да завърша, след което чаках да се появат филмите. За съжаление, нищо не излезе на голям екран. Спомням си, че може би през 1998 година успях да гледам Ричард III на видео, но Отело с Кенет Брана и Лорънс Фишбърн така е не можах да гледам. Успях да си намеря филма чак в новото хилядолетие, и то благодарение на чудото на peer-2-peer технологите ;) Така успях да гледам и другите „шекспирови филми“, което излязоха след това – „О“ на Тим Блеък Неслън, „10 неща които мразя у теб„, „Хамлет 2000“ с Итън Хоук, както и „Хамлет“ на Кенет Брана. Гледах и няколко комедии, като например „Много шум за нищо“ от 1993 с Кияну Рийвс и Дензел Уошингтън. Както и да е, в крайна сметка Шекспир не е скучния автор, който ни караха да четем за часовете по литература, а един много невероятен творец. Ако искате да прочетете нещо интересно, и да останете сразени от езика на героите, и невероятните събития, през които минават, намерете време и прочете „Отело“ или „Макбет“. Или поне гледайте филма ;)

Лексикон за програмисти

Ето една интересна идея, която на мен много ми допада. Не знам дали заради някакви сантиментални и носталгични причини, или че вече съм „сериозен“ мъж, но нещо такова наистина ми е интересно, и аз също през последните месеци превъртам лентата на миналите години – особенно около материалите в „Ретро“ категорията. Както и да е, до момента няма нови участници и отговори, и се надявам следващите дни да се появят повече материали по темата.

Ето отново въпросите:

  1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
  2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
  3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
  4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
  5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
  6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
  7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
  8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
  9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

А ето и моите отговори:

  1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
    Ако се брои писането на *.bat файлове, може би 9 клас ;) Тогава за първи път ни се преподаваше „Информатика“, и въпреки че този тип файлове са малко недодялан инструмент, аз успях да направя няколко каталога, като се използваха възможностите на *.bat файлове и на ed текстовия редактор. Съвсем истинското програмира започна следващите две години, където часовете по информатика представиха програмирането на Pascal. В 11 клас вече бях тотално „омагьосан“ ;)
  2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
    Тези, които да учили в Математическата Гимназия в Русе няма начин да не знаят веселия образ на Боряна Куюмджиева ;) По-новите випуски я знаят като учител по математика, но всъщност, преди десетина години, беше учител по информатика (май тогава не е имало щат за математик, или нещо такова). Благодарение на нея „прозрях“ какъв удобен и могъщ инструмент е програмирането, а и ако на кеф, часовете при нея са много весели. Другияг важен човек е Станислав Лазаров. Станислав е по-млад от мен с две години, но въпреки това, когато се запознахме беше (и си остава) на светлинни години напред. В часовете за „свободен достъп“ намерих в негово лице човек на който меже да се разчита за съвети и помощ, а и много добър приятел. Мисля, че някои от вас го познават – или от „олимпийските“ надежди на МГ-то в Русе (като Петър Събев) или от Софийския Университет, или пък са работили заедно с него (като Михаил Михайлов). Наистина невероятен човек, и определено той е най-големия ми катализатор в развитието ми като програмист.
  3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
    Най-баналното – Pascal. Две години в гимназията, и едан година в университета. След това имах кратко залитане по „производното“ Delphi, а след това вече започна сегашния ми уклон към уеб технологиите.
  4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
    Писал съм всякакви безполезни неща, за да си чеща крастата. Имаше една книга за системно програмиране, и повечето неща от нея съм ги изпробвал – по времето по което нямаше интернет, локалните мрежи и хардуерните трикове бяха най-ентересното неща с което да се занимаваш. Първото наистина смислено нещо беше една програма, с която хванахме паролата на един от супервайзърите на локалната мрежа в Математическата ;) Не беше кой знай какво – емулираше се промпта за влизане в мрежата, и след това се пишеше паролата на флопито (понеже станциите нямаха твърди дискове). След това много бързо ни хванаха, обаче нямаще сърдити – и без друго това беше в последните два-три месеца на 11 клас (1997 година), а и не бяхме направили кой-знай какви поразии – само бяхме сменили паролата на директора, и му бяхме дали супервайзърски права, за да можем да се ровим на спокойствие (след като той така и никога не влизаше в мрежата), и ако се наложи да „оправим“ някое контролно. Абе това е дълга история – трябва някой път да я разкажа саом нея, и може би продължението от първата година в университета ;)
  5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
    Основните са Pascal, и в последствие PHP и разбира се JavaScript, защото накъде без него в уеб програмирането. Другите езици са били или от интерес, или по някой от предметите от университета, които сега и да искам май няма да си спомня – може би Modula 2, Ada, Lisp, Prolog. С Емо двамата в университета направихме един паскал-о-подобен транслатор при един от предметите на Цанко Големанов, и го бяхме нарекли „Трескал“ ;)
  6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
    Ами първите ми професионални назначение имаха много малко общо с програмирането – първоначално бях телефонист(ка) в едно от русенските ISP-та, а след това бях (пишман)администратор в компютърна зала. Писането на курсови работи в гимназията и университета също не се брои за назначение, нали ;) Както и да е, в Русе беше много трудно да се намери работа. В крайна сметка, един приятел замина за Гърция, и смигна на бившите си „работодатели“, че аз мога успешно да го заменя. Нещата, които научих там, почти не са съврзани с програмирането. Видях какво е плантаторски бизнес, и какво представлява бай Ганьо като „шеф“. Работата беше много примитивна, и повече от библиотеките които написах, докато работих там, както и концепциите които наложих, се използваха още години след моето напускане – просто някои хора са много късогледи, за да осъзнаят че трябва да се развиват.
  7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
    Хех, сега, след като виждам, че свободното време ми е най-дефицитно, може би не бих се занимавал с глупости, ами бих се фокусирал по-рано върху правилните неща. Каква е ползата от ловене на пароли, крадене на мрежови права, да си играеш за соушъл инджиниъринг с малоумници, за да ги накараш да си кажат трибуквените пароли ;) Каква е ползата от изгубените часове цъкайки с мишката на Diablo, и всички други зарибявки ? Вярно е, че само работа не може, но определено виждам много пропиляно време ;)
  8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
    Да са подредени. Сегашните програмисти са егати разхвърляните, и това което се получава като ризултат е мърляв код, и още по-незадоволителни резултати. А другото нещо е да са отворени – да не се капсуловат във вече натрупаните знания и умения, ами да се оглеждат и да се ослушват, за да са винаги актуални.
  9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
    Това е безмислен въпрос. Ако програмирането ви е професия, то като всички други хора прекарвате много време „работейки“, и така ви минава живота. Така, че да определиш един единствен забавен момент е просто невъзможно. Да не говорим, че не само покрай работата има весели моменти – има и като ученик (когато предах домашно по немски, написано на компютър стихотворение от сорта на „100 бутилки на стената“), като студент (когато ме изгониха от една компютърна зала, или когато станахме неволни свидетели на „електронен“ любовен триъгълник, след като една поща се „счупи“), като войник (когато направихме обратен часовник до уволнението), и т.н. Весели случки има много. За някои като ъдванст серач вече съм разказвал.

Надявам се, да не съм досадил. На мен ми беше интересно да отговарям. Има още много неща, за окито съм решил да пиша в „Ретро„, обаче да вими кога ще намеря време.

10 години iMac

Преди 10 години се появи първият iMac, който отново върна Apple на картата на големите ИТ компании. Тове е продукта, който революционализира индустрията с няколко много дръзки хода, които днес ние приемаме за даденост. Компютърът вече има нова роля, около която е създаден новия компютър – домашното ползване на интернет. Около това са и първоначалните реклами (с гласа на Джеф Голдблум):

Ето и една малко по-дълга и детайлна реклама, фокусираща се върху лесния начин на работа:

Друга заслуга е разчупването на скучния дизайн на компютрите, който са все в стандартните форми и един единствен скучен цвят. Връщат се обратно към концепцията за всичко в едно, като оригиналния Mac, и наследниците му Mac Classic и т.н. Опитват се да прокарат нов дизайн за мишка, която въпреки че изглежда добре, се оказва много неудобна, и в по0късните модели (май през 2000) година е заменена с нова, по-удобна оптическа мишка. Често технологично едни от най-големите заслуги са налагането на USB като популярна технология, Ethernet като избор за локална мрежа (зарязвайки собствените си разработки), и отписването на флопито като нещо необходимо.

iMac G3[/snimka]

Ето и представянето на iMac през май 1998:

ОУ „Тома Кърджиев“ Русе

Eто тове е весела изненада – основното ми училище си има уеб страница.

ОУ „Тома Кърджиев“ Русе
ОУ „Тома Кърджиев“ Русе

За последните 16 години доста неща са се променили, но това което ме зарадва, е че една от учителките която „насърчи“ математическия ми уклон, все още работи там – Катюша Станева ;)

Сега се сетих, че и Математическата Гимназия си има сайт:

Математическата Гимназия „Баба Тонка“
Математическата Гимназия „Баба Тонка“

Сега като видях логото с ДНК-то се сетих, че навремето и аз участвах в конкурса за лого, че дори бяха публикували дилетанското ми изпълнение в дребно каре в училищния вестник. Намерих и страницата с „педагогическия персонал“, където от преди 11 години са се запазили повече познати лица.

20 години „Умирай Трудно“

В началото на лятото си купих от Амазон трилогията „Умирай Трудно“ (супер евтино), и чак в последните дни имам време да гледам по-малко докато обядвам. Сега се сетих, че първият филм излиза през 1988, и тази година стават точно 20 години от премиерата му.

Die Hard

А.Ф.К.С. (Алтернативен Факултет „Компютърни Системи“)

От както реших да качвам неща за рубриката „Ретро“ съм си наумил и да пиша и за проекта АФКС. В края на 2000 и в началото на 2001, няколко приятели решихме по някакъв начин да канализираме ентусиазма и творческите си възможности. По това време вече на всички беши кристално ясно, че в университета нищо няма да научим. Беше очевидно колко инертни и закостенели са преподавателите, колко стари са програмите, колко са безполезни нищата които учим. IT сферата е особена, защото често се оказва, че студентите са по-запознати от преподавателите в някои от областите на „информационните технологии“… да ме прощава Ж****ва, ама да върви да обеснява обектно-ориентираното програмиране на някой фикус – ще има по-голяма полза ;) Както и да е … че така, след няколко „бирени комитета“ беше изчистена идеята за Алтернативния Факултет „Компютърни Системи“. „Алтернативен“, защото „конвенционалния“ факултет(по-точно катедра) са безполезни. Решихме да пишем за неща които разбираме, и които ни вълнуват, решихме да обсъждаме нещата които виждаме като сбъркани главно в нашето образувание, но и в бизнеса. За да не разлайваме „университетските“ кучета, решихме да останем анонимни, като за всеки имаше псевдоним. Въпреки че не бяхме доволни от университета, не сме чак такива камикадзета ;)

Реализацията стана много лесно и бързо. Направо е невероятно колко свободно време сме имали навремето да се занимаваме с такива неща. Сайтът мина през две версии. Първоначално всичко беше качено на Hit.bg, но след това се ориентирахме към F2S (Freedom To Surf), които предлагаха безплатен PHP хостинг. По това време нямаше евтини хостинг решения (Goto.bg и подобните се появиха през 2002 година), и заради това гледахме как можем да направим нещо по-нормално като сайт. В крайна сметка почти всичко беше статичен HTML, а „динамични“ бяха само формите за коментарите, и анкетите. Със спирането на F2S обаче изчезна и сайта.

Сега, седем години по-късно, проектът е отново онлайн – и то качен пад стария си адрес:

АФКС.нет — Алтернативен Факултет Компютърни Системи

Сайтът може да се разглежда, но динамичнита части като анкетите и формите за коментари не работят. Искам да благодаря на колегите си от алтернативния факултет: Емилиян Алексиев, Орлин Колов, Тома Борисов, Рени Желязков и Пелин Вазов.

ПС. Сайтът е онлайн от преди три дена, и веднага след като го качих се свързах с „колегите“ си от този проект, които бяха онлайн по същото време. Първия коментар ми хареса и сега го публикувам (съжелявам за шльокавицата):

Емилиян Алексиев:

hehe, gledai ti kav stil na pisane sam imal togava ;)

Калоян:

heh, zaschto – sega kakav e ;)

Емилиян Алексиев:

ami
ne nam, no kato cheta tva mi se struva ne chak tolkova zle
ako imahme poveche vreme mojeshe da se probvame da go
vdignem pak..sega osaznavam kolko vreme sme imali togava :)

i kolko sme niamali v posledstvie

Емилиян Алексиев:

mda
ideta e bila unikalna togava
a i mai niama nishto takova oshte v nikoe uni :)
bili sme super

3D Зоната…

Отдавна не съм писал на тази тема, но ето поредния пост в рубриката „Ретро„. Ще ви покажа какво намерих докато се каних за възкреся друг стар проект – един сайт, което съм правил през 2000 година, докато работих в ЕлитСат. Изготвянето на сайта не ми влизаше в задълженията, ами беше плод на чист ентусиазъм ;)

The Unofficial Site Of UniBG & IRCbg Channel #Rousse

Сега ми изглежда абсолютно смешен, но на времето беше нещо с което се гордеех заради нестандартния си външен вид. Хубав спомен е и от времето, когато може би IRC беше в апогея си, и българската IRC мрежа не се беше разцепила (сега не знам на какво дередже е). Както и да е, сигурно няма да ви се разглежда целия сайт, заради това ето един весел акцент:

The Unofficial Site Of UniBG & IRCbg Channel #Rousse

Това се вижда, когато се мина с мишката над аватара за Shaman, който беше ябълката от логото на Apple – весела закачка с Павел Пантев заради „агресивната рекламна политика“ на Apple ;)

10 години XML

W3C XML 10 YearsНа 10 февруари 1998 W3C публикува „Extensible Markup Language (XML) 1.0“ като „W3C Recommendation„. Така тази година XML празнува десет-годишен юбилей. Ето един от коментарите, които видях по повод субитието:

Няма в света компютър, PDA, или GSM, който под някаква форма да не използва XML…

Новата визия на Първи Дубъл

Имам големи планове за нещата, което мога да напиша за категорията Ретро, която започнах с „Преди 10 години…„, но за сега ще продължа с нещо по-кратко. Ако все още не сте разбрали, Първи Дубъл е седмично издание за кино видео и DVD, което е творение на няколко приятеля, ангяжирани с проекта в различен период от време. Всичко започва мисля че през 2000 година … всъщност всичко започва много по-рано, някъде през 1997 година – минутите за кино в неделния блок на радио „Пристис“, които после се оформят в петъчното предаване „Първи Дубъл“. Някой път ще напиша повече за „радио дните на киното“ и за „безплатните“ билети за кино. Така, през 2000 година се появява първия електронен вариант на Първи Дубъл, който тогава е качен на Hit.bg (много ще се радвам да покажа нещо от тогава, стига да успея да го открия). През 2001 година аз реших да предложа нов облик, нова визия на сайта, който до този момент беше в един „инверсен вариант“, с бели букви и черен фон. Моето предложение беше за по-класически подход, с тъмни букви на светъл фон, но за да „продам“ идеята, трябваше да се прествя някакво цялостно решение. Ето и първия ми опит за заглавна част на страницата:

Първи Дубъл - първоначална концепция…

Ако сте посещавали преди сайта (да речем 2001-2003), ще сте забелязали, че крайният резултат не е много далеч от идеята представена горе ;) Направихме нов външен вид на сайта, по-късно аз си избрах за тема на дипломна работа изготвянето на динамична версия на сайта, и така се роди първата версия на това, което в момента може да видите на KinoBg.com (и за сайта, и за събитията около него, ще напиша някой път с повече подробности). За финал ето няколко банера за Първи Дубъл, които бях използвал за популяризирането на новия динамичен вариант през 2002 година (първият ми е фаворит).

Първи Дубъл - рекламен банер

Първи Дубъл - рекламен банер

Първи Дубъл - рекламен банер