Катедра КСТ и изискванията на ИТ сектора

Русенски университет „А. Кънчев”
Русенски университет „А. Кънчев”

Вчера бях на интересна среща в Русенския Университет. Ръководителят на катедра „КСТ“ (компютърни системи и технологии) организира среща с „ИТ бранша“ в Русе, с цел обсъждане на учебната програма, така че завършващите магистри (а и бакалаври) да са полезни на бизнеса. Сега ще се опитам да преразкажа какво се случи, и каква са моите впечетления.

Като цяло, ако сте чели и преди блога ми знаете, че съм с „отявлено негативно мнение“ за Русенският Университет, особенно за електро-факултета, а още по-особено за КСТ ;) Емо е получил покана за тази среща, и така, заедно с него и Мишо отидохме на тази среща. Трябва да кажа, че и тримата сме възпитаници на КСТ, като те двамата са учили и работили в „академична Германия“, и наистина имат впечетления от първо лице и от двете системи – така че може да ги сравняват много по-обективно. Емо ме покани, защото знае за критичното ми мнение, и защото смята, че наистина може да се получи добра дискусия – колкото и да съм негативен, една такава среща е много „конструктивна“ (каква модерна думичка, а) и се надявам, че е добро начало на някакъв диалог между бизнеса и академичното.

В катедрата бяха изработили нещо като план с набор изисквания към знанията и уменията към студентите, така че да са полезни на бизнеса, и на база на които да се получи дискусията. Ако ви е интересно, може да го видите тук. Прави ли впечетления акцента върху продуктите на Майкрософт.

Изключително бързо, може би 15 минути след началото всички от „бизнеса“ се бяхме обединили около очевидната теза, че проблема не е учебния план, а практическите умения на студентите. Първоначалната реакция на „академичната“ страна беше, че бизнесът трябва да участва по-активно в задаването на дипломни проекти, които да са от „истинския живот“ а не някой „уебсайт“. Един от гостите от Дартек обаче беше най-бърз, и каза това, което може би всички си мислеха в момента – изключително късно е да се разчита на дипломния проект на изгради някакви практически умения в университета. Студентите трябва да се занимават много по-активно през цялото време на следването си, не само накрая. Въобще начина на правене на нещата в момента изглежда сбъркан радикално – студенти „вегетират“ през целия семестър, и след това се мобилизират за изпитите през сесията, които са строго теоритични. Уменията не идват само от знанията, идват и от тяхното използване, от тяхното практикуване. За какво са им на бизнеса зубрачи, научили се да попиват огромен брой от „материала“ за сесиите, а на практика два стринга да не могат да залепят ? Много от поканените хора говориха за неправилната мотивация на завършващите, но това според мен е въпрос на личен избор на студента, и не зависи от университета. Съгласен съм, че ако са добри педагози, в университета ще успеят да мотивират и не-монивираните, но като за начало да не се разкрачваме толоква много. Ако сте видяли файла с изискванията, който изполвахме акто осново за дискусията, ще видите че горе долу всичко е покрито. Представителят на Стемо каза, че ако написаното в изискванията е вярно, може направо да им ги изпращат тези студенти ;) Аз може би не съм съгласен с „общите изисквания“, които вече трябва да са нещо задължително не само за завършващите ИТ специалности, но и за всички вишисти – западния език и компютърната грамотност са отдавна базови изисквания за която и да е професия. Както и да е, за съжаление изброените неща са само ей-така – за обем и престиж. Сега ще се опитам да обесня защо.

Първо, по думите на ръководителя катедра, учебните планове по дисциплините се изготвят от членове на катедрата, след което предлагат плана на катедрено съвещание (или както там се казва), и ако мине на катедрено, след това се предлага на факултетно. Да видим разбрахте ли за какво става дума ;) Значи, ето пример, има дисциплина „Design Patterns“. Събират се хора от катедрата, и правят учебния план. Какво разбират обаче те от design-patterns? Кой ще свери часовника, че всичко е както трябва. Сами разбирате, че на много начален етап нещата вече са объркани. От университета добавиха, че в изготвянето на плановете се използва и опит на други университети, не само от България. Вече опира въпроса до хората, и как те са се справили с този план, но за това след малко. И така, планът изработен от хора от катедрата се предлага на катедроно съвещание за одобрение. Сега, сетете се колко разбират останалите от катедрата по този предмет, както в примера който дадох – „Design Patterns“. Сами си правят плановете, сами си ги одобряват. После ми говорете за качествено образование. Ако трябва някъде де бъде извикан бизнесът за консултант, то може би това са точно тези кадрени заседияния, където академичното да може да си свери часовника с реалното. Иначе те ще си пишат, че преподават софтуерно инженерство например, ама кой ще им вярва ;) Вчера се опитах да им намекна деликатно: вместо да им кажа, че „обекто-ориентираното програмиране“ при Желязкова не струва, им казах, че е … на средно ниво ;) Дано да са разбрали намека. Така, толкова за начина на изготвяне ня плановете за дисциплините.

30.01.2009: Искам да направя една корекция. ООП (обектно ориентирано програмиране) го води Милко Маринов, като по мое време този предмет се преподаваше на софтуерните профили. Аз не бях такъв (бях хардуерен профил „Компютърни мрежи“) и на мен не ми е преподаван. Възмущенията ми към Желязкова са свързани с предмета който тя преподаваше, който по смътни спомени беше нещо като „Софтуерно Инжинерство“. Общо взето и дискректните структури бяха същатата боза ;)

Второ, хората от катедрата – хората които ще изготвят плановете, ще ги оценяват, и ще ги преподават… Нека да дам отново премера с „Design Patterns“. Какъв опит имат те в тази насока ? Аз ще ви кажа – никакъв! Ако погледнете списъка на членовете на катедрата ще намерите много хора пред пенсия, както и други, които не са работили нищо друго, освен даскали в Университета! Вчера не го казах, обаче за тази катедра мога да кажа „Със стари курви нов бардак не става“. Не става. Половината от нещата се преподават точно както пишман отличниците учат за сесия – назубрят се! После, дори и в университета, всеки си има някаква специализация и професионални интереси. Обаче не, подреждането по предметите става по късоглед политически принцип – ето едикой си е доцент, трябват му часове, нека да му дадем еди кой си предмет! Ето еди кой си е доктор, дайте да ми дадем и на него! Това е шибана мръсна глупост! Това е все едно даскал по рисуване да преподава математика. И за капак на цялата тази глупост, в катедрата има хора с болни амбиции, за някои от които вече писах. Това са тези за които аз знам, защото сме били колеги, но помислете че такива има и от по-старите кадри в катедрата.

Емо и Мишо споделиха своя опит от Германия, където нещата се правят по коренно различен начин. От университета няма какво да се правят на учудени – нали имат „обмен“ с много „западни“ университети ;) Няколко от гостите малко не бяха в час за какво точно е срещата – например Неоген се опитаха да си направят реклама на нов стартиращ проект, от SET (Печатни платки) искаха умения за работа с CAD/CAM системи (ало, това е КСТ, не ти е Електроника!), а то Топлофикация Русе искаха запознаване със сертифициращи стандарти.

Не можах да разбера защо нямаще никой от Networx – дали не са били поканени, или просто не са имали възможност да изпратят някой. Каквото и да си говорим, Networx е по моя преценка (която може би много ще споделят) най-голямата ИТ фирма в Русе. Много от моите колеги работят там, или са работили там, и наблюдения на Networx върху ситуацията щеше да е много полезна.

Както и да е, за финал ще кажа, че това е едно добро начало. Имам смесени чувства относно постигане на някакви резултати, но поне желанието за диалог на сегашния ръководител катедра е похвално. Дано да не се окаже, че цялата работа е само малко шум за вестниците ;)

PS. А да, разбрах, че проекта за магистърска програма на Сирма не е в КСТ, а е при „Математика и Информатика“ от Педагогическия факултет (ако още са там). Както ми го обесниха, на Иван Станев са му били шута (образно казано) от КСТ, и той е отишъл в другия факултет, където после „приятелчетата“ от Сирма са направили магистърския проект. От Стемо изразиха готовност за подобен проект, но в КСТ, така че само остава да чакаме да видим какво ще излезе.

Вече го писах в коментарите, но хайде и тук: Ако има хора от катедрата (или от университета, или от която и да е друга катедра, факултет или университет), които са прочели този пост, които смятат, че не са съгласни, че аз някъде бъркам и искат да ме коригират, или да изразят своята гледна точка, да заповядат и да коментират смело! Досега не съм изтрил нито един коментар от блога (като се изключи спама) и съм изключително горд от това, така че ако искате да изкажете противоположно мнение, ето ви трибуна.

Транслитерация, МДААР, блог коментари и т.н.

Ето какво получих преди малко като коментар на поста за идеята за глоби  за неправилна транслитерация. Понеже е много обширен, публикувам коментара като самостоятелен пост.

Уважаеми Калоян,
Тъй като се интересувате от темата за транслитерацията и от публикувания коментар на г-н Делян Делчев по темата, счетохме, че може да представлява интерес за Вас писмото, което днес изпратихме до него:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЛЧЕВ,

Внимателно прочетохме Вашия коментар за Закона за транслитерация, публикуван в блога Ви през декември 2008 г. Запознахме се и с инициираната от Вас петиция „Граждани против транслитерацията” на сайта http://www.bgpetition.com. Бихме искали да изразим своето мнение по Вашата позиция и да изясним някои неточности, от които произлиза и неодобрението Ви към системата за транслитерация.

1. Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при Българската академия на науките беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат хаосът в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. Този проект няма за цел да латинизира страната ни или да замени кирилицата с латиница. По него бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица. Правилата за транслитерация се отнасят до еднозначното предаване на латиница на български географски имена, имена на исторически личности и имена на културно-исторически обекти. Правилата бяха приети след широка обществена дискусия с участието на езиковеди, журналисти, общественици и други. Общото виждане на специалистите беше, че коректното изписване на латиница е въпрос на уважение към българския език и култура. Това беше началото на една важна стъпка, която предприехме в изграждането на доверие и по-добър имидж на страната ни пред нашите чуждестранни партньори.

2. Законът за транслитерация не се отнася до собствените имена на хора. Изписването на тези имена на латиница е регламентирано в Правилника за издаване на българските документи за самоличност на МВР. Всеки гражданин има възможност при първоначално издаване на лични документи да посочи предпочитания от него начин на изписване на латиница. Единствено от него зависи дали ще избере да следва правилата на системата за транслитериране или, по някакви съображения, ще запази досегашните си документи. Правилата в този случай имат препоръчителен характер, но ако се спазват би могъл да се избегне един реално срещан проблем, при който баща и син не могат да докажат роднинската си връзка, по време на пътуване например, защото фамилното им име е изписано по различен начин на латиница. Уверяваме Ви, колкото и куриозно да звучи, при нас са постъпвали сигнали за такива случаи.

3. По отношение на множеството изключения, за които споменавате, трябва да уточним, че единственото изключение, което фигурира в правилата за транслитерация, се отнася до изписването и предаването на латиница на името на българската държава – Bulgaria. Тук става дума за вековна традиция в изписването, започнала с първите карти и твърдо установена през Средновековието.
Няма никакви други изключения в правилата. И точно това е целта – да се приеме и спазва единен стандарт. Вие посочвате Sofia като изключение. Всъщност опростеното предаване на латиница на буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, е част от общите правила, а не изключение специално за името на столицата ни. Както е описано в таблицата за транслитерация, винаги „ия” в края на думата се транслитерира като „ia”: Sofia, Provadia, Mizia, Dolna Mitropolia и други.

4. Във връзка с имената от чужд произход Ви обръщаме внимание, че е установено те да се изписват така, както е прието в съответната държава. Изключително подходящи примери в този случай са изписването на латиница на град Солун – Тhessaloniki, както и на Джордж Вашингтон – George Washington. Това важи и за всички други имена с подобен произход като: Джеймс Баучер – James Bourchier, Жолио Кюри – Joliot-Curie, Фритьоф Нансен – Fridtjof Nansen и други. Тук е мястото да обърнем внимание и на снимката на табелата на ул. „Джеймс Баучер” в София, коментирана от потребителите на създадената от Вас група във Facebook. Всъщност това е грешна табела, поставена от Столична община, за която МДААР получи сигнал през юли 2008 г. Веднага изпратихме предписание за необходимите корекции до ръководството на общината, в което им обяснихме, че улицата е кръстена на името на британския журналист Джеймс Дейвид Баучер и на латиница това име трябва да се изпише не автоматично по българската система за транслитерация, а както е в оригинал. Няколко седмици по-късно тази табела беше подменена с нова, вече коректна. Може да видите повече информация за този случай тук: http://www.mdaar.government.bg/news.php?full=667&srch=y.

5. Сайтът за транслитерация, за който говорите, е софтуер, създаден и поддържан от Института за български език. В него експертите от института са създали огромна база данни от над 30 000 български собствени имена – тя обхваща имената на населените места, географските и културно-историческите обекти, обектите от граското пространство и др. Институтът за български език непрекъснато обогатява тази база данни с нови имена, за да е тя максимално изчерпателна и полезна за потребителите.
В своята публикация посочвате, че сте въвели произволно име и системата е отчела, че то не фигурира в базата данни. Причините за това могат да бъдат две. Първият вариант е да сте въвели някакво много особено и рядко срещано име, което да е пропуснато в базата данни. В такъв случай за нас ще е полезно да ни посочите това име, за да го добавим в системата. Вториат вариант е да сте въвели дума, която не е собствено име – тогава логично тя не присъства в базата данни. В този случай софтуерът автоматично дава препоръчително изписване в съответствие с общата таблица за транслитерация.

6. Не можем да се съгласим с мнението Ви, че въпросът за транслитерацията е „дребен проблем”. До момента на сайта на МДААР сме получили близо 50 сигнала за грешни табели от различни части на България. Повече информация за това и галерията от грешни табели може да видите тук: http://www.mdaar.government.bg/getbg.php.
По тези сигнали всеки ден подготвяме и изпращаме предписания за необходимите корекции до съответните институции. За съжаление обаче реален резултат получаваме в около половината от случаите. Причината за този неуспех е най-вече в това, че администрациите приемат с нехайство нашите предписания, като едно добро пожелание, което могат да си позволят да пренебрегнат, защото това няма да доведе до санкции. Да, правилата за транслитерация са регламентирани в наредба на МРРБ като задължителни. Но от практиката стана ясно, че когато няма ясен проверяващ, контролиращ и санкциониращ механизъм, резултатите са трудно постижими.
Законът за транслитерация урежда именно това. След приемането му (ако получи одобрение в НС) МДААР ще стане контролиращ орган и предписанията на министерството ще имат задължителен характер. И ако сега при неизпълнение единственото, което можем да направим, е да пратим поредното остро писмо до дадената организация, то със закона МДААР ще има задължението да налага глоби. Считаме, че това ще спомогне за спазването на правилата и въвеждането на ред в изписването на имената.

Надяваме се тези дълги обяснения да са Ви помогнали да се запознаете в повече детайли с темата за транслитерацията. Убедени сме, че има нужда от подобни правила. Факт е, че по българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори.
Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки. И други държави имат подобна практика. Можем да дадем пример с Гърция. Знаете, че тази страна използва гръцка азбука. В същото време обаче в цялата страна указателните табели по междуградски пътища, улици и пр. са изписани както на гръцка, така и на латинска азбука, съгласно установените в Гърция правила за транслитерация. По същия начин в Япония, например, йероглифното писмо върху указателни табели на повечето места е транслитерирано и с латински букви по определена еднозначна система. Това не е израз на неуважение към собствения език и азбука, а просто прагматично решение на възникнала необходимост от по-добро разбиране и ориентиране в днешния глобализиран свят.

С уважение,
Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”
Министерство на държавната администрация и административната реформа

На прима виста това което ме дразни, е начина на публикуване на коментара, като който и да го е писал, се е подписал под удобното „МДААР“, а не с името си – примерно Хараламби Стаматов, младши специалист отдел борба с неправилната транслитерация, или каквото и да е там. От друга страна, който и да се е заел с това от МДААР, заслужават големи похвали и овации на крака за факта, че явно се опитват да са в час, четат интернет и петициите, и заемат една активна позиция за диалог с хората на противоположното мнение.

По темата – това на което не е отговорено (поне аз не го видях в толкова обемния коментар) е следното:

Днес правителството е решило да предложи проектозакон за „Транслитерация”, в който е предвидена глоба и наказания за частни, юридически и държавни лица, в случай, че не се спазва държавното правило за конвертиране на текст от кирилица на латиница. За това се е похвалил личния радетел по въпроса – Николай Василев.

Аз нямам ли право да избера дали фирмата ми ще се казва Bosch, Schablon или Tscheburaschka ? Подобно ограничение е малоумен … фашизъм. Сигурно всички от Русе знаят за историята с писмото от МДААР към проекта за бизнес парк в Русе, където настояваха вместо Rousse да се ползва Ruse. Ето това е точно проявление на горната галфонщина. Като искат, нека да подменят пътните табели, табелите по улицата, паспортите, документите и т.н., но откъде накъде ще се бъркат в работата на това как една фирма или един продукт да се изписва на латиница ? Шибана мръсна глупост

PS. Отговорът на Делян Делчев може да намерите тук:

Поредната излъгация: „Преподаватели от РУ с престижни награди от МИИО“

„Изявени млади българи…“ шибана мръсна глупост!
„Изявени млади българи…“ шибана мръсна глупост!

За средностатистическия жител на Русе една новина като тази, публикувана от Ruse24.bg може да изглежда много добре, и да втърдява допълнитено крехкото самочуствието на съгражданите ми за това колко добър и важен ни е местния „висш институт“. Това е може би са хората, които не са имали контакт или наблюдения от първо лице. Аз, обаче, не съм от тях.

С две престижни награди се завърнаха доц. д-р Ангел Смрикаров и ас. Галина Иванова от катедра Компютърни системи и технологии на Русенския университет от проведения в НДК на 10 декември Втори национален форум на Младежкото иновационно и информационно общество (МИИО). Форумът е бил под патронажа на премиера Сергей Станишев и се е провел под ръководството на председателя на МИИО д-р Румен Трифонов. Изявени млади българи, допринесли с дейността си за издигане на авторитета на страната ни, сред които и ръководителката на Центъра за докторанти ас. Галина Иванова, са удостоени със „Златен знак“. Номинацията на Галина Иванова за високото отличие е направена от Председателя на Президиума на Висшата атестационна комисия на България акад. Петър Кендеров за приноса й при създаването на виртуални образователни среди.

Потъмнената част е от мен. Мога да ви кажа, че това е пълна глупост. Първо, всичко е едно голямо преструване. Още по-смешно, че ватмана е бил патрондаш, но това е съвсем друга бира. На темата – „изявени млади българи“ … шибана мръсна глупост. Градът е малък, нали, всички се знаем, и т.н. Ако „ас. инж. Галина Иванова“ е пример за „изявени млади българи … издигнали авторитета на страната“, то тогава егати университета, егати българите и егати страната. По-скоро тя трябва да е пример как не трябва да се прави.

Плъна глупост са е виртуалните образователни среди. Има да се дават едни пари, трябва да се направи нещо и т.н. Колко са полезни тези конкретни разработки, къде се ползват, и имат ли някакво приложение, отново нали се сещате за отговора. После, аз си мисля че има още хора, които през годините са били ангажирани в подобни проекти, и интересно накрая как интересчийката с болните амбиции изплува отгоре. Ама нали разбирате, така е в Русенкия университет.

Още по-смешно ми стана като видях страницата от катедрата: колко жалък и комплексиран трябва да си, за да си публикуваш оценките от средното образование ? В същото време, всички, които са били съученици и колеги на „ас. инж. Галина Иванова“ знаят как се изкарваше този успех: то не бяха пищови, то не беше преписване, то не бяха поправки, за да може да се мине по-лесно с пищовите и т.н. Разработка на „виртуални образователни среди“ … глупости! По-скоро какво може да се сглоби от Copy+Paste. Жалка история. Шибана мръсна глупост.

OpenFEST-а в новините

Вчера Велислав ми каза, че при Красьо има публикувана връзка към запис от новините на РРТВЦ за събитието от предната събота. Ето отрязана само частта за OpenFEST 2008 Русе:

Мен може да ме видите как махам с ръце зад Богомил ;)

Усмивки от старите … скрийншоти

Ето нещо весело от времето по което имах повече свободно време ;)

Античен скрийншот от стария ми Windows 95, когато имах много свободно време и ентусиазъм в излишък, и така се заиграх да си сменя иконките на старт менюто.

Когато имаш ентусиазъм в излишък, дори на бавен компютър и с Paintbrush може да направиш „красоти“ като тези ;)

WordPress за маниаци: Бърза разходка из нещата, които превръщат WordPress в платформа за уеб приложения

Тази година не можах да направя снимки от събитието: така и не се сетих да си извадя телефона и да щракна по няколко пъти лекторите. Вместо това – ето презентацията от лекцията която представих: WordPress за маниаци!

Разработка на РУ слага край на фалшивите дипломи

Ето какво прочетох днес:

Създаденият от Русенския университет електронен регистър за научни степени и звания значително намали опитите да се фалшифицират дипломи, издавани от Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. Подправките вече стават безпредметни, защото автентичността на представяния документ може да се провери веднага в регистъра. Това заявява в благодарствено писмо до ректора на Русенския университет председателят на Президиума на комисията акад. Петър Кендеров.

Регистърът бе създаден в рамките на Виртуалния инфо-център за докторанти от специалисти на Русенския университет съвместно Висшата атестационна комисия. Сайтът съдържа полезна информация за всички докторанти в страната: закони, правилници, виртуална библиотека с 13 дистанционни курса за докторанти, списъци на СНС, документи за защита и други.

Дали това не е поредната преувеличена новина за Русенския Университет ? Да коментирам ли какво мисля за „виртуалния инфо център за докторанти“…

Отново за ИТТ/Сирма – 11 месеца по-късно

Видях, че в „ИТТ/Сирма 9 месеца по-късно“ г-н Владимир Алексиев е публикувал голям коментар. Заради относително големия му обем, както и многото информация представена в него, го публикувам в отделен пост:

Искам да ви дам обективна информация като технически директор на Сирма Солюшънс и Сирма ИТТ. Мисля, че тук е нужна точно обективна информация, защото прочетох коментарите в този и предишния блог, и видях изключително малко информация и изключително много безпочвени обиди, “кой е по-велик” и други празни приказки.

1. Списъчният състав на Сирма ИТТ е 28 в Русе (от тях 15 програмисти), 5 в София (от тях 2 програмисти), и още 6 от Сирма Солюшънс които работим по съвместни проекти с ИТТ (от тях 3 програмисти).

2. Доколкото аз знам, бай Иван е единственият човек в България, който се опитва системно и целенасочено да произвежда софтуеристи (вкл. разработчици, тестери, аналитици и пр). Другият е Наков, но за мен НАРС е “техникум за програмисти”, докато бай Иван опитва да го прави по-дългосрочно, по-фундаментално и в академична среда.

3. Дали Сирма “работи с РУ”: от септември започна Магистърска програма по Софтуерно инженерство в РУ, инициирана и спонсорирана от Сирма. Повечето преподаватели, както и всички асистенти са от Сирма (например аз ще водя Управление на проекти). На същия този сайт Калоян се изказва положително за Варненската ни програма (http://kaloyan.info/blog/1547/masters-degree-for-software-engineering), без да е наясно, че същото нещо почна в РУ, а във ВСУ още не е.

4. Като човекът който отговаря за производството, мога да ви уверя, че тези академични инициативи ни струват адски много. На практика правим възрожденско-просветителска дейност, за да запълним някак си дупката, която университетите сами не могат. Да се нарича това “експлоатация” и “фашизъм” е идиотско и обидно.

5. Който не се е опитвал да работи със стажанти, просто няма право да говори за експлоатация и прочее глупости. Мога да ви гарантирам, че им даваме много повече като време и знания, отколкото получаваме като работа.

6. Не знам кой какво е подписвал преди, но ви гарантирам, че сега не се подписва нищо.
Никой не ги връзва студентите да стоят при нас (както например показва случая на Владо Лозанов). А който си мисли, че хората могат да бъдат спрени да говорят каквото искат с някакъв подпис, просто не е в час. (Това може би е възможно в Америка, но не и у нас)

7. В Русе просто няма senior Java хора за взимане. На нас много ни трябват: ако познавате някой с 4-5г опит, моля свържете го с нас. Затова ние сме готови да продължим спонсорството на академични програми, за да си обезпечим кадри за бъдещето.

8. В момента проблемът на новата Магистърска програма по Софтуерно инженерство е, че повечето студенти са си наши хора от Сирма ИТТ. Идеята беше да обучаваме нови хора. Програмата е много сериозна, надявам се другата година да набере популярност и да се запишат повече хора. Ако познавате кадърни млади студенти, моля насочете ги към тази програма.

И накрая един по-емоционален коментар: Калоян пише “дори хора от не хранят топли чувства към ИТТ”. Моля остави Дидо сам да изкаже чувствата си, недей ти да тълкуваш думите му!

Аз мисля, че Дидо много държи на ИТТ, защото правим сериозни неща и защото атмосферата е добра и открита. Иначе нямаше да се върне след 6м студентски обмен в Берлин (още 3ма направиха така). И нямаше да бачка тази събота, за да покрие колегите си, които са на планина. И нямаше да си оставаме приятели, въпреки че в момента се налага да го бръчкам яко.

Сега ще пиша на Дидо да коментира тука.

Радвам се, че най-накрая има толкова обширен коментар, и разбира се не мога да се съглася с всичко в него. Първо, това за „бай Иван“ и „софтуеристите“ звучи като виц. Просто на човек като мен, който е учил в Русенският и на който Станев му е преподавал, това не може да се продаде като истина. Всъщност, той къде ги подготвя тези „софтуеристи“ ? Със сигурност не е в университета. Да не би заради това да преподава толкова калпаво, за да може да обучи „разработчиците“ наистина извън университета, във „фирмичката“ се. Изключително лицемерно.

Второ, това дали Сирма работи с РУ или не, не е било поставяно на дневен ред. Ако сте чели внимателно, питането от преди 11 месеца беше дали „ИТТ“ е работила с университета.

За програмата за обучение мога само да ви поздравя, това е едно изключително добро начинание. Тъпо е, че университети не могат да подговят кадри за бизнеса, и са напълно откъснати от пазара на труда, че се налага компаниите сами да търсят университетите и да организират такива програми. Това, че повечето преподаватели и всички асистенти са от Сирма е също много добра новина, защото почти всички академичните кадри просто не стават: говоря от личен опит в Русенския университет. Наистина се надявам да сте намерили правилните хора, които да ангажирате от РУ за вашата програма. Отново, пожелавам ви успех.

Не знам за магистраската ви програма в Русенския университет, понеже никъде не съм прочел за нея. В това което прочетох в Дневник, пишеше, че програмата ще е позходяща за хора завършили няколко висши учебни заведения, сред които и РУ. Ако ми пратите адресите на места, където пише за тази инициатива, ще се радвам да ги публикувам. Това е една от инициативите, които подкрепям с двете ръце.

Това за „експлоатацията“ е добре, че сте го коментирали, но все пак по-добре за това да говорят хората които работят или са работили за ИТТ. Все пак, ако сте чели внимателно, става дума за периода на „бай Иван“, и преди сливането със Сирма. Коментарите за ситуацията в момента в Сирма/ИТТ са много добри, и както вече съм писал – евала! Нека навсякъде да се чуват такива новини.

Радвам се, че и вие сте на същото мнение като мен да „подписите“. Наистина нужда от подобен „фашизъм“ няма.

Прав сте, че хора няма. Не само с java, ами по принцип. Аз лично вярвам, че ако има един опитен разработчик, то ще си струва инвестицията да се преквалифицира да работи на друга платформа и език. За съжаление обаче, такива хора има много малко и те са вече ангажирани, и си имат добре платена работа, и добро положение в компаниите които са ги наели.

За финал – ако не сте разбрали още, това е моя блог, и в него ще коментирам когото и каквото си искам. Старая се да съм любезен и обективен до колкото мога, но такива „емоционални“ порицания и обвинения като това което е написано най-накря просто не хващат ;) Иначе, които има мнение и иска да коментира – да заповяда!

„Дан електроник“ внедри нова телефонна услуга

[author]InfoServ.bg[/author] [/photo]

Супер е когато Русе присъства в ИТ новините, още повече когато виждам познати имена като това на Стефан Йорданов:

„Дан електроник“ предлага на пазара нова услуга, позволяваща провеждане на телефонни конференции с неограничен брой участници, съобщиха от русенската софтуерна компания. Тя се нарича InfoServ Free Conference. Чрез нея конференциите могат да се осъществяват без компютър и интернет, а само с телефон по всяко време на денонощието и независимо от времевия пояс, в който участниците се намират.

Услугата на „Дан електроник“ ползва за база мрежата на „Орбител“, която обхваща множество точки в различни градове на страната. InfoServ Free Conferenceпозволява използване на неограничен брой линии. Потребителите сами определят датата и часа на конферентния разговор. Организаторът на конференцията съобщава код за достъп на останалите участници по няколко начина – чрез е-мейл, SMS, по телефона. Всеки участник може да се присъедини към разговора в удобен за него момент, като въведе своя код за достъп. Продължителността на един разговор и броят на конференциите също са неограничени.

Организаторът определя участниците и единствен има достъп до записите и историята на проведените разговори. Записът на конференцията може да бъде свален от сайта и изпратен в удобния за ползвателите формат. „Модераторът всъщност има повече права от останалите участници в разговора, в края на конференцията той получава на мейла си статистика за това кой се е включил в нея, както и чийто брой засега не е ограничен“, обясни за „Дневник“ маркетинг мениджърът на „Дан електроник“ Стефан Йорданов. Той обясни,че за всеки областен град има телефон, чрез който да се осъществява връзката с услугата. Потребителите на всички телефонни оператори могат да се възползват от нея, допълни Йорданов.

Услугата е подходяща за организиране на виртуални срещи и съвещания на международно ниво, например с чужди инвеститори или техните филиали в България. InfoServ Free Conferenceе удобна за фирми с множество отдалечени офиси, международни партньори, както и организации, провеждащи чести съвещания, обясниха от компанията. Според „Дан електроник“ тя може да се ползва при търговски преговори, ежедневен сутрешен брифинг, срещи с доставчици, проджект мениджмънт, мотивационни и обучаващи семинари, кризисни съвещания, училищни срещи и др.

„Дан Електроник“ са може би една от най-старите софтуерни фирми в града, и последните няколко години редовно фигурират в ИТ новините, главно свързани с тяхното call-center решение InfoServ.

Програма на Open FEST Русе 2008

Малко съм закъснял с тази новина, но все пак е важно да се отбележи: от няколко седмици е готова програмата за Open Fest Русе 2008. Самата програма може да намерите тук, а съобжението от сайта на организаторите тук. Eто как изглежда програмата за момента:

  • 10:00-11:00 » “Защита на личните данни от неоторизиран достъп” (лектор Велислав Върбанов)
  • 11:00-12:00 » “Електронни терористи ли сме?” – Как да защитаваме правата си в Интернет. (лектор Богомил Шопов)
  • 12:00-13:00 » “Blender 3D” – Възможно ли е да създадем съвременна компютърна игра с помощта на напълно безплатен софтуер. (лектор Орлин Дуцкинов)
  • 13:00-14:00 » Обедна почивка
  • 14:00-14:30 » “OpenVPN” (лектор Николай Борисов)
  • 14:30-15:00 » “WordPress за маниаци” – Бърза разходка из нещата, които превръщат WordPress в платформа за уеб приложения (лектор Калоян Цветков)
  • 15:00-16:00 » “Design Patterns и UML – примери от света на отворения код” –  кратко въведение в основите на езика за моделиране UML (Unified Modeling Language) и практически примери за т.нар. Design Patterns (шаблони за софтуерен дизайн), използвани в проекти с отворен код. (лектор Емил Стоянов)
  • 16:00-17:00 » “Embedded Linux” (лектор Петър Николов)

До началото на меропириятието може да има промени и размествания в програмата. Иначе точно така, ако не сте разбрали вече, тази година и аз ще участвам като лектор ;)

Тази година и в София отново ще се проведе Open Fest събитие, което ще два дена – на 1 и 2 ноември 2008. Повече може да прочетете тук: