Денят започва
нес се очертава да е поредния ден на тага-дък. Толкова мого работа и толкова малко желание в мен да я свърша. Преди няколко дена започнах новата версия на вече многоезичния клас за работа с темплейти (или шаблони на български - или както там се превежда), и днес дойде ред на един от най-усуканите модули. По единия от проектите има да се правят някои малки корекции, които вече отлагам втори ден - ама няма как, понеже вчера беше ден за празници - хем Петровден, хем ден за дипломиране. Това си заслужава отделен пост, който ще сглобя като събера и малко снимки да илюстрирам веселото събитие. Любимата ми ефтина и некадърена хостинг компания се сетила че ще си сменя DNS сървърите, и сега трябва да се разходя из отдавна вече не-скромната си колекция от домейни и да замажа нещата където трябва. Някакви галфоноиди продължават да ме затрупват с писма с тъпи въпроси, на които все някога трябва да отговоря. Трябва да изчета и валутните коментари за да видя какво ще стане с долара след изчерпването на брейдитата. Май вместо да се мотая да си пиша по блога по-добре е да се хващам на работа. PS. Вижте каква весела снимка намерих - бях я снимал миналата година, след като ни приеха в НАТО. Тогава навсякъде из усе бяха залепени такива плакати. http://…/uploads/2006/03/3.jpg

Другият екип, който работи върху BPRD, след като е завършил работа по песледната част на 
чера гледах два филма, и понеже вече имам блог реших да напиша няколко коментара. Единият беше страховития “
дин от любимите ми сайтове тази година е
афе и малини - класика в жанра. Особенно нес кафе с много сметана и студени малини. Невероятно е колко са приятни малките удоволствия.
лед няколко часови мъки външния вид на блога вече е променен. Теплейтите (или темплитите, или и аз не знам коя българска дума ползвате за template), които са по default май не ми наресаха много и трябваше да ги променя поне малко. За да се запази “креативното” наследство от предните ми опити да имам сайт използвах същата tribal розетка от един от последните действащи варианти, който за мое изумление се оказа че е още активен на HIT.BG -
аразен от примера на няколко много хубави и интересни блога, и аз се престраших да започна нещо такова. Най-голямото предизвикателство ще е да пиша на кирилица - аз така или иначе правя мого грешки и съм относително небрежен към правописа ми даже и на “кибернетично” улеснена азбука като “маймуницата”. След като толкова много време се чудих как да си направя сайта, един блог изхлежда като много разумно решение. Нали ?!
