Mrasnika’s Lair

Кметът на Русе Божидар Йотов смята да започне да кани световноизвестни рокгрупи по примера на Каварна. Според него дунавският ни град има много по-голям капацитет в това отношение от черноморското градче.

Повече от Actualno.com …

Тази седмица беше егати седмицата. Все съм се повтарял че съм патриот и то на регионално ниво, но последната седмица ми подейства супер обезкуражаващо. Направо ми се счупи идиотомера от цялата простотия която се изля тази седмица. Сега ще се опитам да я подредя, макар и не хронологично.

1. Бившия ни главен прокурор заплаши и напсува журналист по телефонно интервю. След това се извини и новия му началник Ивайло Калфин му “прости”.
2. Бившия ни прокурор с помоща на някакво детенце разиграва журналисти с отговора “Това е плодзеленчук“.
3. Толерантноста ни към бившия прокурор няма край. Напуска страна в която е изпратен за посланник без да уведоми министъра на външните работи. Отново се извини и сега е в отпуска до август.
4. Този бивш главен обвинител се ползва от някакъв безкраен кредит на толерантност. Президендът Първанов каза че поста посланник му е даден от уважение към институцията “главен прокурор”, а не към човека Никола Филчев. Интересно как ще обясни и “прощаването” на всичките му пакости от последната седмица. Все още никой не иска да изрази твърда позиция и да отзове Филчев като посланник, и всички замесени само си прехвърлят топката.
5. Бившия ни премиер се оказа замесен в международен скандал за корупция заедно с братовчед си, италианския престолонаследник . Един от първите му коментари е “Какви би си помислил чичо?”… Как не се сети “Какво би си помислила България” бе гад мръсна ?
6. Симеон се опитвал да продаде Врана упасявайки се, че ще му я “отнемат”. Не само не го отрече, ами отново пусна коментари гравитиращи около “вие българите, които сте безперспективен плебс, не можете да разберете че това са нормални пазарни отношения и че всеки може да продава това което П� ИТЕЖАВА“.
7. Симеон нямал връзки с корумпирания италиански бизнесмен. Само се бил возил веднъж на частния му самолет, в замяна на което не му е обещал нищо - може би само го е поканил на сватбата на дъщеря си. В същото време същия италиански бизнесмен се опитва да спечели изключително надценени държавни поръчки по времето по което Симеон е премиер. Въобще не се вижда връзката, НАЛИ ?
8. Симеон не виждал къде е проблема с проекта за болницата, нали все пак той го бил спрял и той не бил осъществен. Саме дето не го спря той, а парламента след гласуване.
9. Симеон не вижда и къде е проблема с италианците, след като те коментират че “Симеон не свърши нищо”… Това че не е свършил не значи че не е опитал, нали … нито пък че не му е платено за да опита да свърши работата.
10. Споменатия братовчед на Симеон нарече България “лайняна страна”.
11. Председателя на народното събрание Георги Пирински ограничи достъпа на фото- и видео-репортерите до сесиите на парламента. Кой каза ? ЦЕН-ЗУ-� А!
12. Уволнен шеф на държавния резерв и Емел Етем се обвиняват във финансове злоупотреби и липса на финансова дисциплина.
13. Някакъв галфон иска да порицае Мария Капон заради нейните коментарите за черната каса на парламента.
14. Завършилите ревизии констатират огромни злоупотреби
15. Първанов призна, че той е “Гоце”, но това не е важното: важното е че папката му била много “ползвана”… Абе уж Кирчо Киров каза че нищо не може да се разсекретява, а пък тия папки колко много хора са ги чели
16. Уличените от ревизията прокурори бяха помолени да напуснат до понеделник. Те обаче отказаха и сега започва процедура за дисциплинарно уволнение.
17. Прокурорите не искат да декларират имотното си състояние.
18. МВ� “без да искат” бият летовници на Черноморието в акции стрещу концентриралия се на Черноморието престъпен контингент.

Зациклих малко. Мисля че има нещо което изпускам от тази седмица, но няма значение: картинката е ясна. Навсякъде само скандали, оказа се че всеки е в нещо е зъбъркан, навсякъде злоупотреби, навсякъде едни “евро дъвки”, навсякъде аристократизирана бюрокрация. Упорития ми инат да си стоя в България се стопява с всяка секунда. Все съм повтарял, че ако си упорит, винаги ще успееш и че това да отидеш в чужбина не е решение. “Да отидеш в чужбина” не като в да отидеш на учиш, или като в да отидеш да работиш: да работиш смислена работа в която използваш или квалификацията си или таланта си, а не да миеш чинии или да местиш кашони в някой склад. Вече не мисля така. В края на 2004 година се почуствах като емигрант без да съм ходил никъде - никой не остана в � усе. Никой от хората които имат значение (с малки изключения разбира си). Сега мисля и аз да направя същото. Не виждам повече перспективи тук. Може и да имам ограничен поглед върху нещата, но все пак не виждам никакви перспективи. Навсякъде са останали само пълни скатавки и аматьори, само разни хора с болни амбицци и липса на всякакви качества.

амотах се из www.toxicboss.com, даже попълних теста “How Toxic is Your Boss?“. Ето какво излезе:

Here’s how you scored: 21
…
19-24: Highly Toxic. Are you thinking of quitting your job because of your boss? It wouldn’t surprise us. Your boss needs a wake-up call. People quit their jobs because of bosses like yours.

Радвам се да видя, че грешката не е в мене - и теста показа същото. Това че съм хипер-критичен сигурно не е от значение - който и друг от бившите ми колеги да попълни този тест предполагам че винаги ще покаже тези резултати. Все пак - колко са прави хората: наистина познаха, че съм напуснал и вече не работя за highly toxic boss.

ъвсем скоро открих това и реших да го публикувам. Този блог съвсем го изоставих и е крайно време да публикувам нещо отново. Не че имам много свободно време, но при всички е така, нали? Да си дойдем на думата - за шефовете! Много се зарадвах че открих този забравен “апокрифф”. Интересно е колко време е минало, а някои от нещата още са ми смешни.

1. Шефът е енциклопедична персона – той разбира от всичко и може всичко. Поне така си мисли. Най-обича да спори за термини с неграмотните си подчинени. Даже и да греши, подчинения трябва да премълчи, защото с него на глава не може да се излезе: например какво е WBMP…
2. Шефът трябва да провери как върви работа върху проектите. Най-удобно е няколко минути преди края на работното време: така подчинения ще трябва да остане след края на работния ден - поне докато шефът реши че е готов. Шефът може да не знае какво да каже и да говори глупости, но подчинения трябва търпеливо да изтърпи всичко – иначе ще се ядоса шефа.
3. Подчинените обичат да стоят след приключване на работното време… нали? Ако може всеки ден, а най-вече в петък… даже в петък може да останат повече от обикновенно.
4. Шефът е гадател. Той се опитва да отгатне какво иска клиента, вместо да го попита. В крайна сметка се оказва че е разгадал малкото дадена информация от клиента грешно. Шефът се чуства виновен, но нали има подчинени върху които може да си избие комплексите – те са виновни: нищо че работата която са свършили използвайки грешните инструкции на шефа отива на кино и всичко трябва да се прави наново.
5. Шефът трябва да си избире най-голямата скатавка и подмазвач от подчинените за свой фаворит. Все пак да се подмазваш на шефа пак е (интелектуален) труд, което от своя страна компенсира скатаването.
6. Подчинените на шефа трябва да използват колкото се може по-стари технологии. Голяма работа, че професионалистите от конкуренцията ползват с пъти по-модерна методика – нали все пак работата върви и всички подчинени са заети, много важно че качеството на продукцията е по-ниско и че отнема повече време.
7. Шефът трябва да има човек за всичко. Нищо, че на въпросния човек това не му е работата: основната му функция е да мълчи и да изпълнява. Нищо, че човекът няма нужната квалификация: както вече казахме качеството не е важно. За какво му е на шефа професионалист – той ще иска по-виока заплата, ще има собствено мнение, въобще професионалиста не е добър подчинен. Вместо това човекът за всичко ще се научи да се справя.
8. Шефът трябва да се кара с подчинените си главно за непрофесионални теми, които гравитират около “Все пак аз съм шефа, аз съм прав”. Шефът е учител и възпитател – той трябва да напътства заблудените си подчинени и да им дава важни житейски уроци, нищо че това няма нищо общо с професионализма.
9. Шефът трябва да повтаря термини научени от подчинените си. Особенно когато иска да намери някой невидим недостатък на подчинените си: с техните камъни по техните глави. Не е нужно да се притеснява, че ще изглежда глупаво като повтаря неща които не разбира – нали е шеф.
10. Шефът трябва да тормози тези подчинени които вършат най-много работа: те не бива да губят форма. Голяма работа, че въпреки всичко се опитват да са коректни и да са професионалисти. Много важно, че конкурентните фирми търсят готови обучени професионалисти, и дават по-високи заплати. Какво толкова, че никой не се задържа повече от 2-3 години: все пак шефът ще може да се хвали, че им е тикнал хляба в ръцете. Шефът не трябва да се притеснява, че всички напускат точно когато станат “професионалисти” – и не е вярно, че тогава “професионалистите” се осъзнават, че заплащането което получават не съответства на нещата което трябва да правят и търпят – професионално или не.
11. Маймуни. Точно така, когато шефът говори за подчинените си, трябва да използва термина “маймуни”. Много точен термин, който най-добре илюстрира превъзхотсвото на шефа.
12. Екип. Ние (шефа и маймуните) сме екип. Поне шефа все това повтаря на маймуните.
13. Истинският подчинен (на шефа) не пуши, не яде, не губи време в обедни почивки или ходене до тоалетната. Всичкото време на подчинения е посветено на (вниманието на) шефа.
14. Тоалетна хартия. Подчинените трябва сами да си носят тоалетна халтия. Шефът не трябва да се занимава да купува тоалетна хартия, или сапун, или електричешки крушки. Шефът е зает с други по-важни работи, и не може да си губи времето.
15. Температурата на работното място не е важна. Тя е само повод на подчинените да си намират за какво да се оплакват.
16. Шефът трябва да обясни на недоволните си подчинени, които са решили да напускат, че фирмата от която си тръгват е водеща в бранша, и че няма да има къде да отидат. Единственото място за развитие е при шефа.
17. Ако някой от напусналите подчинени успее да да си намери добре платена работа, шефът трябва да го изнуди за няколко хиляди “пропуснати ползи”. Шефът е страшен: толкова страшен, че чак не разбира как записват “заплахите” му на телефон. Шефът сигурно не знае, че телефоните не са като едно време и че имат бързи бутони за гласови бележки. Сега, за колко ли хиляди подчинения може да изнуди шефа използвайки записаните заплахи… Няма, подчинения е глупав и ще постъпи колегиално – няма да прави проблеми; само от време на време може да се забавлява да слуша куриозния запис.

Хайде за финал едно клише: някои неща наистина биха били смешни, ако не бяха страшни.

PS. Докато съм на темата: http://www.toxicboss.com/store/employeepostertext.htm