Хайде пак по схемата на последните няколко поста… Първо, изборната активност на вота за европарламент беше 37.7%, което беше много повече от прогнозираната активност от 30%, и просто няма начин как да не се почуствам малко съпричастен с този резултат заради “Аз Гласувам!”. През юни нямах абсолютно никакво свободно време (и продължавам да нямам), и не съм писал в блога на “Аз Гласувам” от  преди евроизборите. За сметка на това “фенове” на проекта във Facebook (не само на проекта, на идеята зад “Аз Гласувам”) са вече повече от 10 хиляди. Рекламите във Facebook вършат страшна работа и излиза направо без пари ;) Както и да е, след няколко дена, на 5 юли, очаквам още по-висока изборна активност: прогнозираната е 38%, така че няма да съм прекален оптимист ако си пожелая 45% активност ;)

Нямането на време е вече хронично, и от не само страда откровенно изоставеният “Аз Гласувам”, ами и групата за изборите във Favit, както и липсата на каквото и да е развитие по всичките ми проекти, които влача от началото на годината. То това моето не знам вече оплакване ли е, или е просто суха констатация на очевидното. “Новата версия на сайта/блога” прави една година от началото на работата върху нея, но особенно развитие няма от края на миналата година.

Така, дойде време и на добрите дела. В една дискусия преди евроизборите обещах, че ако активността мине 35%, ще запиша блога на Боян Юруков за участие в WebAwards.bg (ако не знаете, Боян е голям пич, и направи страшно много за евроизборите в чужбина — а и сега прави много за предстоящите парламентарни избори). Както писах по-горе, изборната активност беше 37.7% ;) Ако искате да се радвате на добра карма и баланса във вселената, дръжте на обещанията си и правете като мен – аз регистрирах блога на Боян, и добрата карма е наистина голяма работа, защото Боян спечели наградата в категорията “Блогове”! Другото добро дело е нещо което се каня да направя от наколко месеца, но все не се подреждаха нещата. Аз вярвам, че добрите проекти и идеи трябва да се стимулират. Така и стигнах за идеята за безплатна реклама в блога (за нея вече писах), но преди това реших да “спонсорирам” един проект, който е едновременно много готин и полезен, и в същото време не се радва на “корпоративен гръбнак”, а разчита само на усилията и ентусиазма на автора му. Говоря разбира се за TopBlogLog и Веселин (Дзвер), кйито за последната година вярвам че успя да изненадат всички с прогреса, който постигна с този си проект. Веселин се справя отлично, но за да работи всичко в ТБЛ още по-бързо и по-гладко трябва да се знае и практикува вуду-то на MySQL-а, а за да се справите с това, “библията” е една — “High Performance MySQL”. Аз “събрах две и две”  и реших да подаря на Веселин тази книга. Смятам, че това е една от най-практичните “инвестиции”, които съм правил, защото с това вуду Веселин вече прави магии в ТБЛ, и последната седмица може да се видят редица подобрения в работата на проекта.

Докато съм на вълна добри дела да похваля Мартин, който помага в неофициалния архив на Re:TV, и направи новата рубрика “Избрано от новините” ;)

Този месец получих и първите се дарения за проекти с отворен код ;) Може да са само два долара, но пък е готина тръпка – а и не бързам да ставам милионер ;)

За финал, една весела снимка – моят добър приятел Емо стана на 30 години, и по този повод аз му подарих ето тази весела вратовръзка ;)

ThinkGeek Moment: @emosto и @mrasnika ;) Да, и снимката слага по пет кила отгоре ;)

Калоян К. Цветков

PS. След няколко дена и аз имам рожден ден, а подаръците вече започнаха да валят ;)

след кратко “осветляване” стигнах до следната идея – пускам всякаква реклама в блога безплатно, стига да сте сред моите познати и приятели. Не искам черпене с бири, не искам пари, не искам да ми се прави евала, и не очаквам безкрайни благодарности – искам само да ми е положителна кармата, и да има мир и любов за всички ;)

Офертата е наистина сериозна, и се чуда как не съм се сетил по-рано. Около мен толково много познати и приятели се опитват да работят по различни проекти и задачи, и на мен един банер, или един пост да представя проекта ни би ми коствало абсолютно нищо. Покрай много работа напоследък съвсем не успявам да забелязвам усилията и успехите на моите приятели и познати, а щом сте в тази категория хора, то определено заслужавате да ви се помага ;) Като не мога с друго, поне с безплатна реклама мога! Не вярвам в платените реклами в личните блогове (в личните, не в блоговете по принцип), като на моя блог най-ценното не е може би съдържанието, а авторитета ми, изграден чрез него (ако изобщо имам такъв); един от най-добрите неща, които мога да направя с този “авторитет” е да помогна на проектите на моите приятели и познати.

Така че, давайте смело! Ще се радвам да ви помогна ;)

Скъпи читатели,

много бързо да ви помоля да помогнете на още едно добро дело. Ако не сте разбрали още, Богомил Шопов, “Бого”, се кандидатира за евродепутат от листата на ПП Зелените. Ако по някакво чудо не се сещате за кого иде реч, ще ви кажа, че това е една от движещите сили зад движението за софтуеъра с отворен код, отворените стандарти, електроните права, цифровите свободи, и т.н. и т.н. Списъкът наистина е дълъг, и включва много добри каузи и дела, както онлайн в мрежата, така и офлайн на живо – като организирането на различни срещи и конференции, последната от която беше тази годишната P2P във Велико Търново. Аз имам честа да познавам Богомил от може би вече почти 10 години, и за това време в моите очи, а сигурно и в очите на другите които го познават, онлайн или офлайн, Богомил си е заслужил авторитета на който се радва днес. Един от най-добрите начини да се използва този авторитет, един от най-полезните начини да се извлече максималното от него е като изпратим Бого в европейския парламент!

На 5 юни, денят в който се провеждат изборите за европарламент в България, гласувайте с бюлетина номер 12 (ПП Зелените) като изберете шестият (6) в списъка: Богомил Борисов Шопов! Аз знам че ще го направя.

Ако искате да се запознаете по-подробно с идеите, които Богомил защитава, и ще продължи да защитава в Европейският парламент, прочетете това послание от него:

Както знаете, аз съм кандидат за европарламента и искам вашата подкрепа, за да можем заедно да спираме опасностите и да разработваме нови свободи във областта на Интернет.

• http://www.bogomil.info/2580/

Да вървим по схемата от предните два поста. Първо снимка няма да слагам, защото нямам, а и не искам да се снимам защото приличам на вампир ;) Въпреки че бях пет дена отпуска (плюс един, котйто днес отработвам) пак не можах да си почина. Отново влача много проекти от преди, които за щастие са все в графата “хоби и свободно време”, и не е голям проблем че още един месец няма развитие по тях. Трябва да започвам да отсявам някои, или поне да го подредя по-добре: по-важните сега, по-малоумните — после ;) Струва ми се, че пак няма да имам време за новата версия на блога (и ще продължите да се радвате на сегашната скалъпена версия), и усещам как в края на юни ще стане една година от както го почнах. Какво пък, хубавите неща не стават бързо ;) Да е живот и здраве, през Септември ще има още едно потвърждение на тази поговорка. Може би е най-вероятно да отделя време за неофициалния архив на Ре:ТВ, защото покрай изборите има все повече и повече интересни неща, и все повече хора ме питат как може да се вграждат видеотата в сайтове и блогове, а аз нямам отговор ;) Скоро и този проект ще стане на една година, и наистина заради кръглата годишнина може да се напъна да си събера свободното време и да направя някое подобрение.

Интернет инициатива за насърчаване гласуването на предстоящите парламентарни избори и избори за европейски парламент “Аз Гласувам!”

az-glasuvam.com

Така, сега за “добрите дела” – ами този месец това е “Аз Гласувам!”. Идеята за проекта се роди в средата на април, или по-скоро тогава реших да си напъна акъла и да видя какво мога да направя за да популяризирам гласуването на предстоящите избори. Най-баналното е да се направи сайт, само че само с програмиране и дизайн не става, трябват и текстове, и трябват и авторитети зад текстовете, така че наистина да имат тежест ;) Така се роди идеята за “въртележката”, която е малък DHTML панел, който се зарежда на всеки блог, където е поставен и представя събраните послания от проекта.

Въртележката на “Аз Гласувам!”

За този месец и половина работа върху “Аз Гласувам!” се оказа, че дизайът е по-голямото ми предизвикателство, и че работата с WordPress и JS/DHTML е просто супер малка в сравнение с напъните ми да направя външния вид на сайта. Не стига че съм супер ръждясъл, ами и исках да направя проекта в партийно неангажирани цветове ;) Резултатът всички може да го видите, аз съм горе-долу доволен от него, само дано този сиво-бял ансамбъл не дразни много от посетителите на сайта. Също така, за да не разводнявам блога на проекта, ето тук ще изразя благодарността си към:

• жена ми – знам, че е банално, но все пак ме изтърпя докато работих върху проекта, а и ми помогна с текстовете на сайта
• Михаил – за помощта при работата с дизайна на сайта, както и с идеята за домейна
• Мартин – за насърчаването и за помощта пре търсене на име на проекта
• Иван Стамболов – за помощта при работата с текста на първа страница
• Веселин Николов, Елена Маркова, Кремена Стайкова, Тодор Райков и Георги Първанов – за идеите за текстове на първа страница
• Марти “Елфа” – за насърчаването
• Мария Ненова – за насърчаването, покрепата на проекта и за поканата за “България е наша”

От старта на проекта преди два дена вече има 11 послания, и седемдесет и няколко “фенове” на проекта във Facebook. Искрено се надявам и вярвам, че от тази инициатива ще има полза. Остава само да видим какви ще са резултатите — дали изборната активност е над прогнозираната 30%, или… абе ще видим.

Покрай “Аз Гласувам!” направих още две неща. Първото е, че направих група за изборите във Favit. От много време съм фен на проекта, не само на идеята, ами и на това че са проект на фонд, че се справиха горе-долу на време, че имат по-инитересн и директен подкод с клиентите си, че наистина работят върху изпиляването на ръбовете на продукта им и т.н. И така, от много време съм фен, но и пък и нямах време да се занимавам по-сериозно и в детайли. Сега обаче заради групата се потопих и с двата крака вътре. Супер много работа се свършва за супер кратко време – за 20 дена сигурно съм им станал досаден вече с това, че по два пъти на ден им задръствам общия канал с новини за политика и избори ;) Второто нещо, които направих заради “Аз Гласувам!” беше twitter скрипт, който да вади новините от favit групата и да ги публикува в канала #izbori2009 ;) Сега всичко, което влезе във “Избори 2009″ във Favit се публикува и в @izborite2009 ;)

Последно за “Аз Гласувам!” – всички вие WordPress ентусиасти, които искате да разберете как работи сайта, заповядайте и си изтеглете темата която задвижва проекта безплатно. Точно така! Нали трябва и този месец да има “добро дело” към общността на свободния софтуеър и отворения код ;) На когото му е интересно, да гледа тук:

• http://code.google.com/p/azglasuvam/

За финал — ето това ми е новата “меродия” ;)

Новото попълнение към “меродиите” ;)

Kaloyan K. Tsvetkov

Ето, че както през март, така и през април нямах свободно време да пиша в блога, но все пак, за да имитирам някаква активност отново се разписвам в края на месеца. Успях да вляза вече в някакъв режим, но там отново няма много място за блогове и проекти. Малката ми дейност онлайн остава в “кибер-залъгалките” Facebook и Twitter, които сигурно също ще откажа в близко бъдеще — или поне ще филтрирам голяма част от излишния шум. Продължавам да си влача проектите, няма нито нова версия на блога, нито нова версия на архива на Ре:ТВ, нито пък ми остава много време за последната ми идея – да спретна нещо като микро интернет кампания… да видим дали ще мога да свърша нещо сега по многото празници. Този месец не съм правил и “добри дела”, демек да помагам на проектите с отворен код и общността около WordPress. Единственото с което мога да се похваля, е че пуснах wp-cyr-cho, плъгин (разширение, приставка) за автоматична транслитерация от кирилица на латиница. Това беше отдавна готово, но след една тема във форума на TBL се сетих да го пусна публично, и да го кача в хранилището на WordPress.org (за да е по-лесно достъпен). Трябва да пусна и един пост за него да обясня как се ползва, но има време ;) Осмелявам си да вярвам, че работата с плъгина е лесна, защото до сега чух за 5-6 места на които се използва, и оплаквания няма. Има малки технически проблеми, но стига да намеря време е ще се опитам да ги изчистя — Гюро/Георги, не съм те забравил ;)

Стефан Кънев и Богомил Шопов

Богомил Шопов

Да не забравя, бях и на P2P конференцията в Търново! Успях да остана само за първия ден, но и за това малко време успях да се запозная с много хора на живо ;) Започвам с Веселин, защото него го познавам най-отдавна онлайн — това е неуморното перпетуум мобиле зад ТБЛ. Запознах се и с Огнян Младенов, Петър Стойков и Мартин Линков, с Ива  Иванова и Мария Ненова (които на живо са също толкова очарователни, колкото и онлайн), за кратко се видях и с Николай Кискинов, Иван Пидов, Бранимир Бонев, Константин Павлов, Станислав Божков, запознах се благодарение на Стилиян с Пламен и Николай. Няма да разказвам в подробности, ако ви е интересно преровете интернета и ще намерите много снимки и впечетления от двудневното събитие. Само ще маркирам набързо четири момента:

• първо, организацията беше супер, и Богомил наистина се превръща в машина за конференции (а и не само той, но и всички които са участвали и помагали в организирането на събитието)
• второ, лекцията на Стефан Кънев за Ruby On Rails беше супер, този човек сигурно може да направи презентация и на телефонен указател и пак ще изглежда интересно ;)
• трето, бях на лекция на Дерик Ретанс ;) Ако не знаете това кой е, и сте PHP уеб разработчик сте наказани — марш в ъгъла с лице към стената и с вдигнати ръце!
• и последно, малко да помърморя… ако публиката на уеб потока е представителна изваска за българските PHP програмисти, то тогава сме егати и посредствените малоумници! От повече от 100 човека в залата поне 20 вдигнаха ръка, че са “проджект мениджъри” (ех, че сме много и сме важни), обаче като ги питаха дали са чували за неща като test-driven development, phpUnit (или SimpleTest), xdebug и т.н. ръка вдигнаха 6-7 човека… WTF?! Вие уеб от каменната ера ли правите бе? Това е егати майтапа, все едно залата е пълна с индийски фрийлансери, които не знаят нищо друго отвъд това да лепят стрингове и да правят дълги, грозни, и невъзможни за поддръжка скриптове… Да се стягате, ей! Вече не сме 2000 година (въпреки, че ако гледате някои видеокастове с уроци за PHP ще си останете с друго впечетление), нещата се развиват, няма нужда да копаете дупки с дървени лопати… Ако аз правя интервю за работа във въпросите непременно ще има неща като “Кой е бащата на PHP”, “Знаете ли кой е Себастиян Бъргман”, “Кой е автора на xdebug” и въобще — каквато и да е информация от света на РНР, MySQL, и уеб технологиите като цяло –  като събития, конференции, core-developeper-и, проекти, книги, автори на книги и т.н. Например знаете ли кой е Тери Чей ? Пол М. Джоунс ? Джон Ресиг ? А Александър Керемидарски ? ;)

Отново оставям с обещанието за скорошно включване, работа по проектите, коментари по новини от бълкарския ИКТ сектор (което не съм правил отдавна, а новини — колкото искаш), или каквито и да е персонално-тривиално-банални новини от лично естество.

Александър Керемидарски (a.k.a. Salle)

Богомил Шопов

Оказа се, че през целия месец Март не съм имал време да драсна два реда в блога, и заради това сега, малко преди края на мисица ще се разпиша набързо. Режимът ми се прецака заради едно стечение на обстоятелствата, и сега имам чуството, че вкъщи имам време само да се наям и наспя, а на работа работата няма край. Допълнително има кибер-пороци като Facebook и Twitter, които на моменти супер неусетно гълтат страшно много време. Не знам колко проекта влача с мене си, и всеки месец ми хрумва нова идея, с която нямам време да се занимавам. Например последните два месеца не съм работил изобщо върху вече може би легендарната нова версия на блога. Както и да е… аман от мрънкане ;)

Все пак, успях да направя някои неща, и сега само ще ги маркирам набързо, а когато ми остане време (дано да е през тази година) ще пиша и повече за тях. На първо време, още през Февруари, създадох групата “IT + Русе” във Facebook, където да се съберем всички от “бранша”. Подготвям и форум към групата, за тези които са по-срамежливи и не смеят да коментират с истинските си имена ;) Ако имам време, и това ще стане (не е сложно, лесно е, просто трябват няколко часа да се нагласи и да тръгне). Второ, довърших две неща които бях обещал: WordPress разширение (приставка, плъгин) за TopBlogLog бутони, което бях обещал на неуморния Веселин (”Дзвер”), както и друго WordPress разширение с модули за импорт на блогове от Лог.бг и Блог.бг, което обещах да направя за да помогна на Венци (”Фена”). За финал от вчера има нов бързо направен проект – Кризата.инфо – която използва ново подобрение в TopBlogLog, за показване на резултатите от търсене в RSS емисия.

Очаквайте включване пак, надявам се по-скоро ;) Скоро трябва да намеря време и за новата версия на неофициалния архив на Re:TV, и за други проекти, но да сме живи и здрави, и да има свободно време ;)

…а в края на месеца приличам според Сергей на “ирландец” ;)

Калоян К. Цветков

PS. Забравих да се похваля, че най-накрая успях да си оправя кабелния кошмар ;)

Все по-малко свободно време имам и все по-рядко пиша — а за новия дизайн на блога съмвсем нямам време. Сега обаче има тази интересна тема за електронното гласуване и гласуването по интернет, която наистина заслужава повече внимание. На мене ми отне една седмица докато намеря време да пиша за това, но за една седмица темата едва ли е по-малко актуална. Не знам колко сте запознати с тематиката, аз признавам че имам много повърхности наблюдения върху гласуването с машини за гласуване и за гласуване по интернет. Свежият поглед и новия фокус върху тази тема беше повдигнато от гостуването на проф. Михаил Константинов и Димитър Аврамов в “Булевард България” на Иван Бедров.

• http://retv.kaloyan.info/bulevard-balgariya-na-18-ti-fevruari-ll-ra-tchast/

За коментар бе поканен и Боян Юруков, който изрази своето мнение, което до голяма степен съвпада с моят поглед върху нещата. Хората от ИТ сферата (като мен) може би веднага разбраха аргументите на Боян, но за съжаление не всички са настроени така — дори някой “вътре в нещата”optical communication като Димитър Аврамов (ако се чудите каква е връзката, той е собственик на една от известните хостинг компании в България). На следващия ден Боян се аргументира с много повече детайли:

Електронното гласуване – добро лекарство в лош момент
Вчера отново се включих по телефона в “Булевард България” по Re:TV. Този път темата беше “електронно гласуване”, а гости в студиото бяха проф. Михаил Константинов и Димитър Аврамов. Тъй като мнението учуди тях, както и някои от зрителите (поне съдейки по писмата, които получих след предаването), мисля, че ще е коректно да доразвия позицията си по въпроса. За мен електронното гласуване има три аспекта, като всеки от тях е еднакво важен: технологиите, прилагането им и доверието на народа.

• http://yurukov.net/blog/2009/02/19/elektronnoto-glasuvane/

Прочетете и коментарите след написаното от Боян. Знам, че коментарите са много (в момента са повече от 80), но пък се дискутират много различни гледни точки и факти отностно гласуването в чужбина, електронното гласуване и гласуването по интернет. Една от интересните идеи е да се използват университети като “изпитателни полигони” за електронното гласуване и гласуването по интернет — така или иначе всяка година се гласува студентски съвет, а може би и други неща, а защо не и някой “вътрешно-академичен” референдум (или поне проучване); всичко това прави университети може би идеалната среда по мащаб за контролиран експеримент. Както знаете, аз съм отявлено критичен относно университетите в България, особенно Русенския университет (особено знаете кой факултет и коя катедра), но пък идеята ми се струва много добра, и заради това нека да дадем шанса на някой от “висшите институти” да ме обори ;) Също така важен момент е, че застъпниците на електронното гласуване и гласуването по интернет не искат отмяната на старомодното, аналогово гласуване — целта е да се ползват двете паралелно! Освен милион и половината българи в чужбина (по думите на проф. Константинов), това ще е много полезно за всички хора в неравностойно положение, за които отиването до урните е като преместването на планина! Друг интересен коментар провокиран от предаването на “Булевард България” на 18 февруари е този на Константин Павлов – Комитата. Той отново е човек от с много добър поглед върху техническата страна на проблема, и аз отново виждам същите акценти като при написаното от Боян:

Гласуване по Интернет — Късно е, либе, за китка
БСП, с подкрепата на европейските си партньори, (гласове в европарламента са това, не е шега работа) очевидно е пуснала пердето и смята да направи изборното лято по възможно най-безочливия начин. Щом може, защо не, си казват другарите. Парламентарните избори, най-вероятно, ще са през юли, защото тогава е най-изгодно за другарите. Не им завиждам на избирателните комисии и на застъпниците в неклиматизираните училищни стаи с южно изложение. Въпреки максималната мобилизация на демократичните, професионално активните и отворените към света, тогава е сезонът на отпуските и децата са във ваканция и изборите ще изискват големи жертви. Аз самият пропуснах първите евроизбори, защото бях на отрано резервирана екскурзия в Чехия тогава. Ако не можеш да докараш избирателя до урната, то поне докарай гласа му. Късно, късно се сети опозицията за дистанционното и електронното гласуване. Преди няколко дни разговарях с общински съветници и районни кметове от опозицията по въпросите на електронното гласуване, а преди малко, в RETV по БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ гледах Митко Аврамов и проф. Михаил Константинов да говорят по темата. По телефона се включи и Боян Юруков от Германия.

• http://komitata.blogspot.com/2009/02/blog-post_18.html

Аз като цяло съм хипер-песимистичен, и не очаквам никакво развитие (в близко бъдеще) отвъд обсъждането на проблема. Ако има как аз да помогна, съм насреща, на за съжаление нещата не се изнасят на мускули от ентусиасти, ами трябва да с еплува в бюрократичното блато на администрацията и т.н. Това което зависи от нас е да правим интернет по-популярен и по-достъпен, и така един ден електронното гласуване и гласуването по интернет ще се върне отново на дневен ред като част от нестествено естествения прогрес ;)

Това преди малко “долетя” по RSS, и изглежда интересно, въпреки че съм почти 99% сигурен че нищо полезно няма да излезе (освен заглавието, потъмнените части са от мен):

Нов сървър по ОПАК ще подобри административното обслужване на русенци

Днес кметът на Община Русе Божидар Йотов подписа договора за реализация на проекта „Повишаване на капацитета на администрацията в Община Русе за ефективно сътрудничество с бизнеса при осъществяване на местното икономическо развитие”. Проектът е разработен заедно с Агенцията за устойчиво развитие на Русе и региона и се финансира от Оперативна програма „Административен капацитет”, приоритет “Добро управление” на Министерството на държавната администрация и административна реформа. Той е на обща стойност 511 784 лева. Целта му е подобряване достъпа на бизнеса до всички услуги, които Община Русе осигурява. Предвижда се създаването на сървър, който да осигурява он-лайн достъп до различни документи като заявки, формуляри, статистика и др. Служителите на общинска администрация ще преминат курсове на обучение за по-добро познаване на нормативната база, поведение и комуникация. В рамките на проекта ще бъде реализиран обмен на добри практики между общинските съвети на различни общини. Реализацията на програмите е за срок от една година.

• http://ruseinfo.net/news_59700.html

Ех, как искам след една година да ме опровергаят и да не се окажа прав, че това са едни пари дадени на вятъра. За половин милион колко сървъра може да се купят, колко софтуеър да се напише. Интересното е кой ще реализира проекта. Който и да го прави, нека да се отнесе по-сериозно и да не ни разочарова като поредния случай на “вземай парите и бягай”, както например стана с некомпетентното изпълнение на Сирма за софийските детски градини. Нали, предупредил съм ;) Да не стане после пак някаква излъгация че сме прибрали “евро-парите” и да ни пишат по докладите. И за по половин милион този сървър по-добре да е някоя блейд система или нещо друго голямо и тежко, а не някой асемблиран сбирток, че за голям срам и смюх ще станем.

Министър Николай Василев (известен заради другите си простотии като “Капитан Транслитерация“) е или изключително ограничен, или изключителен лицемер. Ето какво прочетох преди малко:

Община на бъдещето показаха Майкрософт и МДААР

Платформа за изграждане и предоставяне на услуги на гражданите ще бъде внедрена като пилотен проект в общините Костинброд и Каварна до средата на месец май 2009 г. Възможностите на системата бяха демонстрирани днес на пресконференция в София. Проектът се реализира чрез публично-частното партньорство между МДААР, от една страна, и Майкрософт, ЦАПК “Прогрес” и Парафлоу Комюникейшънс, от друга… Министър Николай Василев подчерта изключителната роля на Майкрософт за осъществяване на проекта, като каза, че “българската администрация не може да работи без продуктите на Майкрософт и това ще продължи.”

• http://www.rusenews.eu/news,1,22494.htm

Потъмнената част (не заглавието) е от мен. Сега, колко от вас са убедени в казаното от министъра ? Както вече писах горе, този или е много тъп или е много нагъл. Каквото и да са направили в този пишман проект, аз съм 100% сигурен че същотото може да се постигне и с други решения. А това, че администрацията не може без Майкрософт е неописуема и много грозна лъжа. От кога МДААР е крепостен селянин на Майкрософт ?  Какви толкова специализирани решения ползват, че само Майкрософт предлага единствената алтернатива ? Шибана мръсна глупост.

Благодаря на Тошо за линка.

След като бе отхвърлено предложението на Мартин Димитров за намаляне на уставния капитал, вчера в правната комисия и е отхвърлено и предложението  от т.н. анти-кризисен “План Станишев”. Публикувам стенограмата във вида, препечатан във Vedomost.info, който е доста по-четлив от оригинала:

100 лв капитал на ООД? Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ, внесен от МС

Из стенограма – Протокол №3/29.01.2009г. на Комисията по правни въпроси -

Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Има представител на Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като по тяхна инициатива е законопроектът на правителството. Моля накратко да представите законопроекта, тъй като ние тази тема за втори път я обсъждаме в последно време.

Ели Анави: директор на дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,

Представям на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен в Народното събрание с решение на правителството от 8 декември 2008 г.

По същество предложението се състои в намаляване на минималния капитал за създаване на дружество с ограничена отговорност от 5000 на 100 лв.

Аргументите в подкрепа на предложението са насочени към насърчаване на предприемаческата активност на българските граждани. По данни на Статистическия институт в България има малко над 27 действащи фирми на 1000 души население. Докато в страните членки на Европейския съюз този показател е около 40, а в някои страни членки това число клони към 100. Ясно е, че изкуствените бариери пред създаване на нови фирми трябва да бъдат премахнати. Сред тях е изискването за минимален капитал на дружествата с ограничена отговорност.

Разбира се, както Вие казахте, съвсем неотдавна, в началото на ноември миналата година Народното събрание отхвърли подобен проект за промяна на Търговския закон. Аз се запознах със стенограмите от обсъжданията, както във вашата комисия, така и в пленарна зала. Позволете ми в телеграфен стил да приведа основните аргументи против.

Първо, при ООД отговорността, ограничена до размера на капитала и ако той е много малък, кредиторите няма да могат да съберат вземанията си. Аз също смятам, че не е вярно.

PR: wait… I: wait… L: wait… LD: wait… I: wait… wait… C: wait… SD: wait…

Сравненията между страни, които няма изискване за минимален капитал и страни с такива изисквания показват, че практически няма разлика в процента на събраните вземания. Други изследвания показват, че понастоящем кредиторите се интересуват от други аспекти, не от капитала, като например паричния поток, пазарните ниши, качествата на управителите и персонала, интелектуалната собственост и пр.

Вторият аргумент е, че ще се нароят фирми фантоми, които ще източват ДДС и ще вършат други измами. В едно съм сигурен, тези 5000 лв. не спират мошениците.

Третият аргумент е предприемачите да се насочат към други организационни форми: едноличен търговец, събирателно или командитно дружество. Разбира се, това е възможно, но при тези организационни форми отговорността им е ограничена. Т.е. бъдещият предприемач и собственик трябва да поеме риска да загуби всичко – апартамента, колата, втория телевизор и пр. Известен ви е списъкът на вещите, към които съдия изпълнителят няма право да насочва изпълнението. Така много хора предпочитат да не рискуват всичко и да се наредят на опашката за социални помощи, което пък не е добре за икономиката като цяло.

Привличам вниманието ви към развоя на събитията след ноември 2008 г. В напреднал стадий е подготовката на регламент на Европейския съюз за нова организационна форма – европейско частно дружество. Става дума за класическо ООД, което да действа на територията на 27-те страни членки. Предложението на Европейската комисия е нормалния капитал да е едно евро. България гласува “за”.това предложение. Нещо повече, това изискване за минимален капитал 1 евро е записано в Европейския план за възстановяване в отговор на финансовата криза, одобрена от главите на държавите членки на заседанието на Европейския съвет в средата на м. декември миналата година. В резултат може да се получи странната ситуация за стартиращите предприемачи да е по-изгодно да създадат европейско, а не българско частно дружество.

Уважаеми дами и господа депутати,
Мисля, че за всички е ясно, че кризата няма да ни отмине. Вече са налице първите ясни признаци за това. Съответно нашите действия трябва да се адекватни. Всички възможни ресурси трябва да бъдат използвани, като най-големият ресурс са хората, техните инициативи и идеи.

В този контекст моля уважаемите членове на Комисията по правни въпроси да оценят дали това предложение на правителството нарушава Конституцията или други основополагащи документи. И ако това не е така, решението да бъде взето на базата на икономически аргументи.

Благодаря ви за вниманието.

Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Безспорно въпросът не е конституционен, така че ние имаме свободата да вземем решението. Надявам се, че мерките срещу икономическата криза ще бъдат доста по-амбициозни от тези, а и ние сме вече доста по-напред от първите й признаци. Вие настоявате да бъде отчетена. Това е основното в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, а не толкова чисто правни аргументи, колкото икономическата целесъобразност за едно или друго решение, включително и това, което предлагате. Откривам дискусията.
Проф. Герджиков, заповядайте.

Проф. Огнян Герджиков:
За мен предложения законопроект разкрива остър дефицит на професионализъм. Много остър. Гледам мотивите и си казвам: Хората, които са ги писали, толкова ли са неграмотни и как са подвели министър-председателя да се подпише под тези мотиви.
На първа страница се говори, че Европейската комисия на страните членки цели “да ограничи до минимум административните пречки”.

Въпросът за капитала няма нищо общо с администрация и административни пречки.

На страница втора чета: “Изискването за определена сума пари за започване на бизнес е абсолютна формалност.” Това може да го напише абсолютно неграмотен човек.

Пред моите студенти казвам, че капиталът на едно капиталово дружество не дава 100% гаранция. Това е вярно. За това много от страните по света са се отказали от гаранционната функция на капитала. Но около половината и малко повече от половината не са се отказали. В това число са повечето от страните в Европейския съюз. Някои от тях направиха отстъпление, но забележете. В повечето страни има изискване за минимален капитал, който е много по-голям от българското изискване. В Германия това е 25000 евро, в Австрия е 35000 евро и т.н. Ние сме възприели една сума от 5000 лв. Това, че са абсолютна формалност тези 5000 лв. и на следващия ден мога да се изтеглят, това е само за хора, които са лаици и не разбират. Защото в нашия Търговски закон има серия норми, които се стремят да защитят капитала и не допускат или по-скоро се стремят да направят какво? Да гарантират, че чистото имущество на дружеството е равно поне на написания капитал. И ако това се окаже не така, тогава незабавно управителят е длъжен, ако спадне загубата на дружеството под ¼ от размера на записания капитал или чистото имущество спадне под размера на записания капитал, това изисква незабавно управителят да свика общо събрание. Но да го свика не на коледно парти. Така че има гаранционна функция капитала.

Има страни, не малко, които казват: За нас няма значение има ли, няма ли капитал – едно евро, един долар, да вярно. Включително Германия от 1 ноември миналата година въведе един вид ООД, което има друга правна регламентация, което идва да компенсира липсата на капитал, защото там е с едно евро, за да компенсира липсата на капитал, но с други организационни мерки. Например, едно такова дружество, организирано по този закон, така е във Франция, но понеже с Германия съм се запознал по-подробно, такова дружество не може да разпредели печалба, докато не стигне чистия размер на имуществото над размера на изискуеми 25000 евро. Това у нас има ли го предвидено? Няма го. Чули недочули – едно евро ще го направим.

След това там има “проникваща отговорност”. Защото именно отнетата неограничена отговорност на съдружниците, тогава управителят ако допусне неудовлетворени кредитори , тогава върху него пада тази отговорност. Кой управител току-така ще си прави нещата. Значи има серия други механизми. Тези други механизми ги няма никъде. Тук има един единствен текст. Казва се: “5000 лв. стават 100 лв.” Минималната вноса от 10 лв. става 1 лев и може половината да внесеш – 50 ст. Ама такава аматьорщина, такава самодейност уникална. Аз се чудя в нашата държава как е възможно да стигне до парламента такова нещо, което изобщо не е съобразено с истинското дружествено право и с гаранциите на кредиторите. Какво ще постигнем по този начин? Всички събирателни дружества и командитни дружества ,които са, да се преобразуват в ООД, за да избягат от ограничената отговорност и кредиторите да “духат супата”. Това ли искате да направим. След като Мургината специално в доклада си от миналата година каза къде е българският проблем. Българският проблем е точно обратния. Ние искаме всъщност да лекуваме човек с разстройство като му даваме разслабително. Това искаме да направим.

Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Казак и г-жа Николова искат думата.

Елеонора Николова:
Аз искам да напомня, че преди, когато Мартин Димитров внесе този законопроект, аз гласувах против. Така че сега също убедено ще гласувам против, защото действително по нашето законодателство капиталът има и гаранционна функция. Сега аз не мога да се съглася, че е сериозно, започваш да правиш фирма и нямаш 5000 лв. Защото ти ще ги изтеглиш моментално след регистрацията. Никак не е сериозно да смятаме, че ще развиеш търговска дейност, ако нямаш никакви пари в джоба си. Още по-малко, че ние изискваме да се внесе един размер под 5000 лв. за регистрация на дружество. Освен това, в момента между фирмената задлъжнялост, надлъгването между фирми, неразплащането между фирми – това е основният въпрос въобще на бизнеса в България. Вече се говори за над 50 милиарда между фирмена задлъжнялост. Вярно е, че 5000 лв. са много малко пари. Но поне ги има. До този размер фирмата може да си направи сметка. За мен няма сериозна фирма, която да продължи да съществува във фирмено отделение със записан 5000 лв. капитал. Сериозните фирми, които кандидатстват за банкови кредити, които имат големи обороти и т.н. отдавна са превели размера на капитала си с реално си звучене и стоене на пазара и са увеличи до някаква степен размера на капитала си, който да отговаря на реалното им положение, защото само така в България, когато правиш бизнес, ти можеш да заставаш с имуществото си да даваш гаранция на своите партньори и на банките включително, от които чакаш да получиш оборотни средства, че имаш имущество, с което можеш да гарантираш търговските си сделки.

А ние всъщност тук казваме, че у нас търговските сделки са безпроблемни, капиталът няма никакво значение, т.е. всеки може да регистрира фирма и оттук нататък да си направят веригите за точене на ДДС. Ние не сме обяснили на хора, че в момента, в който се регистрираш като търговец, губиш огромни права по цялата ни социална верига. Това хората не го знаят. Подлъгвайки се по 100 лв. и 1 лв., те ще се юрнат да регистрират отново фирми и след това сами ще се чудят как да се оправят с редица институции, които им дават много бонуси по повод на това, че те нямат такава икономическа самостоятелност. Регистрацията на фирма значи да декларираш икономическа състоятелност и възможност да се справяш сам без протекцията и без помощта на държавата.

За това аз мисля, че тази либерализация всъщност само ще вкара в беля редица хора, които не разбират какво ще си причинят.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Казак, Вие имате думата.

Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,

С интерес изслушах изказването на проф. Герджиков и съм склонен да споделя основната част от неговите аргументи. Аз и предишния път съм имал възможност да кажа, че за мен целта, която се преследва, не може да се постигне с това средство. Това не е средството, използвайки го, да кажем че ще постигнем някаква цел, която би била по-различна и по-положителна от сегашната ситуация.

Първо, аз не съм чувал някъде оплакване от хора, че началният капитал е пречка за тях да започнат някаква стопанска дейност. Изначалната теза, че едва ли не, сваляйки капитала ние ще стимулираме стопанската инициатива или търговската инициатива на гражданите, аз не я споделям. Защото и към момента всеки който наистина иска да развива стопанска дейност, той има всичките възможности да го направи и капиталът е последното нещо, специално капиталът на ООД, за да започне да го осъществява.
Второто нещо е това, което каза и проф. Герджиков, което е общо известно. В България има огромно количество регистрирани търговски субекти и особено след стартирането на новия вид регистрация – Търговския регистър, т.е. прехвърлянето от съдебна към чисто административен тип регистрация, която след дълги усилия наистина вече постигна онова ниво на бързина и оптимизация, което всички ние желаехме, за какво говорим. За един ден човек може да регистрира фирма.

Съчетано с негативните явления, които се наблюдават от дълги години от източване на ДДС чрез фирми фантоми, чрез изкуствени фалити и т.н., мисля, че ние трябва да търсим мерки не за улесняване на регистрацията на подобен род фирми, а да се търсят механизми за гарантиране стабилността и увереността на кредиторите, че тези фирми наистина са годни за доверие.

И не на последно място, сегашната ситуация, уважаеми колеги, когато кредитирането е тотално спряло, когато сред банките цари такова недоверие към стопанските субекти и към всякакъв вид инвестиционни намерения, може и обратното, но нали все пак банките са тези, които в момента са стопирали кредитирането точно заради царящата атмосфера на недоверие, ние да приемем мярка, която още повече е способна да засили тези страхове, ми се струва контрапродуктивно. Ето защо аз лично ще се въздържа да подкрепя този законопроект.

Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания? Заповядайте, особено ако можете да противопоставите контра аргументи на някои от тези, които чухте, ще ни бъдат полезни.

Ели Анави:
Аз разбира се съм в трудна позиция. Виждам, че бяха доста емоционални изказванията. Проф. Герджиков и другите депутати драматично поставиха въпроса, че ако се махнат тези 5000 лв. тези 57 милиарда междуфирмени задължения ще се върнат. Аз бих желал да попитам дали уважаемите членове на Правната комисия имат представа колко струва примерно, дали си струват съдебните разноски да започнете да съдите някой за 5000 лв. Колко години ще ви трябват и колко години ще ви струва? И дали накрая ще успеете да си ги вземете. И какво представляват тези 5000 лв.? Дали не представляват една изкуствена, абсолютно измислена, абсолютно направена от хора, които живеят в някакъв измислен свят. Защото юриспродунцията е изключително уважавана наука, но тя е отражение на реалния свят, отражение на реалното производство и трябва да насърчим хората действително не да нареждат на опашката за социални помощи, а да се опитат нещо да правят сами. Ние няма да ги подведем с тези 100 лв., а ние действително ще им кажем: Дами и господа български граждани, заповядайте, опитайте се да направите нещо. Обаче ако не сполучите, няма да излезете образно казано “голи”. Все пак позволете ми думата “гол” да употребя тук. Много по-драматични думи бяха употребени, образно казано “голи”, оставени само с най-основното си имущество. И това нещо е добре да бъде разбрано.

За това апелирам към вас, виждам много добре как ще гласувате, но апелирам към вас да оставите този въпрос да бъде решен по икономически съображения, а не по юридически. Все едно тези 5000 лв. не са гаранции за никого. Направете едно дружество с капитал 100000 лв. или 1 милион, отидете в банката и да видим дали ще получите кредит, ако не представите редица други неща. Благодаря за вниманието.

Янаки Стоилов:
Но ако изцяло отдадем предпочитание на този мотив, тогава трябваше да предложим законопроекта да се гледа в Икономическата комисия, макар че според мен това е и икономическите и правен проблем, тъй като наистина трябва да намерим правните изражения на определена икономическа целесъобразност. Банките не дават кредити по друга причина. Защото те не се интересуват толкова от обезпечението, от капитала. Те се интересуват от реалния оборот, защото това заслужава кредитирането. Така че тези неща не са водещите. Но друга е темата за кредитирането. Този критерий не е относим към кредитната дейност – с или без начален капитал. Той има някакви гаранционни функции.

Четин Казак:
Аз не съм напълно съгласен с това, че банките не се интересуват, когато дадена дойде при тях за кредитиране при нормалните условия. Да оставим сегашната ситуация. По принцип една банка, когато види капитал от 1 милион, сравнявайки го с капитал 100 лв., аз бих се учудил, ако банката не вземе под внимание този аргумент наред с всички останали.

Янаки Стоилов:
Има ли други бележки и коментари, или да преминаваме към гласуване. Няма бележки.
Тези, които подкрепят по принцип Законопроекта за изменение на Търговския закон, моля да гласуват. Един “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Седем “въздържали се.
С един глас”за”, четири “против” и седем “въздържали се” не се приема законопроектът.
С това становище ще го представим за обсъждане.
Благодаря ви за участието.

• http://vedomost.info/…w&id=2358&Itemid=1683

Ами, втора греда с идеята за по-малка сума при регистрация на фирма. Сега, ако сте като мен привърженици на идеята, вижте кои депутати са ударили контра: при все че е предложение внесено от правителството, има само един “за”, и всички други са “против” или “въздържали се”.  Вижте кои са, и направете като мен – имайте едно наум.

Вчера бях на интересна среща в Русенския Университет. Ръководителят на катедра “КСТ” (компютърни системи и технологии) организира среща с “ИТ бранша” в Русе, с цел обсъждане на учебната програма, така че завършващите магистри (а и бакалаври) да са полезни на бизнеса. Сега ще се опитам да преразкажа какво се случи, и каква са моите впечетления.

Като цяло, ако сте чели и преди блога ми знаете, че съм с “отявлено негативно мнение” за Русенският Университет, особенно за електро-факултета, а още по-особено за КСТ ;) Емо е получил покана за тази среща, и така, заедно с него и Мишо отидохме на тази среща. Трябва да кажа, че и тримата сме възпитаници на КСТ, като те двамата са учили и работили в “академична Германия”, и наистина имат впечетления от първо лице и от двете системи — така че може да ги сравняват много по-обективно. Емо ме покани, защото знае за критичното ми мнение, и защото смята, че наистина може да се получи добра дискусия — колкото и да съм негативен, една такава среща е много “конструктивна” (каква модерна думичка, а) и се надявам, че е добро начало на някакъв диалог между бизнеса и академичното.

В катедрата бяха изработили нещо като план с набор изисквания към знанията и уменията към студентите, така че да са полезни на бизнеса, и на база на които да се получи дискусията. Ако ви е интересно, може да го видите тук. Прави ли впечетления акцента върху продуктите на Майкрософт.

Изключително бързо, може би 15 минути след началото всички от “бизнеса” се бяхме обединили около очевидната теза, че проблема не е учебния план, а практическите умения на студентите. Първоначалната реакция на “академичната” страна беше, че бизнесът трябва да участва по-активно в задаването на дипломни проекти, които да са от “истинския живот” а не някой “уебсайт”. Един от гостите от Дартек обаче беше най-бърз, и каза това, което може би всички си мислеха в момента — изключително късно е да се разчита на дипломния проект на изгради някакви практически умения в университета. Студентите трябва да се занимават много по-активно през цялото време на следването си, не само накрая. Въобще начина на правене на нещата в момента изглежда сбъркан радикално — студенти “вегетират” през целия семестър, и след това се мобилизират за изпитите през сесията, които са строго теоритични. Уменията не идват само от знанията, идват и от тяхното използване, от тяхното практикуване. За какво са им на бизнеса зубрачи, научили се да попиват огромен брой от “материала” за сесиите, а на практика два стринга да не могат да залепят ? Много от поканените хора говориха за неправилната мотивация на завършващите, но това според мен е въпрос на личен избор на студента, и не зависи от университета. Съгласен съм, че ако са добри педагози, в университета ще успеят да мотивират и не-монивираните, но като за начало да не се разкрачваме толоква много. Ако сте видяли файла с изискванията, който изполвахме акто осново за дискусията, ще видите че горе долу всичко е покрито. Представителят на Стемо каза, че ако написаното в изискванията е вярно, може направо да им ги изпращат тези студенти ;) Аз може би не съм съгласен с “общите изисквания”, които вече трябва да са нещо задължително не само за завършващите ИТ специалности, но и за всички вишисти — западния език и компютърната грамотност са отдавна базови изисквания за която и да е професия. Както и да е, за съжаление изброените неща са само ей-така — за обем и престиж. Сега ще се опитам да обесня защо.

Първо, по думите на ръководителя катедра, учебните планове по дисциплините се изготвят от членове на катедрата, след което предлагат плана на катедрено съвещание (или както там се казва), и ако мине на катедрено, след това се предлага на факултетно. Да видим разбрахте ли за какво става дума ;) Значи, ето пример, има дисциплина “Design Patterns”. Събират се хора от катедрата, и правят учебния план. Какво разбират обаче те от design-patterns? Кой ще свери часовника, че всичко е както трябва. Сами разбирате, че на много начален етап нещата вече са объркани. От университета добавиха, че в изготвянето на плановете се използва и опит на други университети, не само от България. Вече опира въпроса до хората, и как те са се справили с този план, но за това след малко. И така, планът изработен от хора от катедрата се предлага на катедроно съвещание за одобрение. Сега, сетете се колко разбират останалите от катедрата по този предмет, както в примера който дадох – “Design Patterns”. Сами си правят плановете, сами си ги одобряват. После ми говорете за качествено образование. Ако трябва някъде де бъде извикан бизнесът за консултант, то може би това са точно тези кадрени заседияния, където академичното да може да си свери часовника с реалното. Иначе те ще си пишат, че преподават софтуерно инженерство например, ама кой ще им вярва ;) Вчера се опитах да им намекна деликатно: вместо да им кажа, че “обекто-ориентираното програмиране” при Желязкова не струва, им казах, че е … на средно ниво ;) Дано да са разбрали намека. Така, толкова за начина на изготвяне ня плановете за дисциплините.

30.01.2009: Искам да направя една корекция. ООП (обектно ориентирано програмиране) го води Милко Маринов, като по мое време този предмет се преподаваше на софтуерните профили. Аз не бях такъв (бях хардуерен профил “Компютърни мрежи”) и на мен не ми е преподаван. Възмущенията ми към Желязкова са свързани с предмета който тя преподаваше, който по смътни спомени беше нещо като “Софтуерно Инжинерство”. Общо взето и дискректните структури бяха същатата боза ;)

Второ, хората от катедрата — хората които ще изготвят плановете, ще ги оценяват, и ще ги преподават… Нека да дам отново премера с “Design Patterns”. Какъв опит имат те в тази насока ? Аз ще ви кажа — никакъв! Ако погледнете списъка на членовете на катедрата ще намерите много хора пред пенсия, както и други, които не са работили нищо друго, освен даскали в Университета! Вчера не го казах, обаче за тази катедра мога да кажа “Със стари курви нов бардак не става”. Не става. Половината от нещата се преподават точно както пишман отличниците учат за сесия — назубрят се! После, дори и в университета, всеки си има някаква специализация и професионални интереси. Обаче не, подреждането по предметите става по късоглед политически принцип — ето едикой си е доцент, трябват му часове, нека да му дадем еди кой си предмет! Ето еди кой си е доктор, дайте да ми дадем и на него! Това е шибана мръсна глупост! Това е все едно даскал по рисуване да преподава математика. И за капак на цялата тази глупост, в катедрата има хора с болни амбиции, за някои от които вече писах. Това са тези за които аз знам, защото сме били колеги, но помислете че такива има и от по-старите кадри в катедрата.

Емо и Мишо споделиха своя опит от Германия, където нещата се правят по коренно различен начин. От университета няма какво да се правят на учудени — нали имат “обмен” с много “западни” университети ;) Няколко от гостите малко не бяха в час за какво точно е срещата – например Неоген се опитаха да си направят реклама на нов стартиращ проект, от SET (Печатни платки) искаха умения за работа с CAD/CAM системи (ало, това е КСТ, не ти е Електроника!), а то Топлофикация Русе искаха запознаване със сертифициращи стандарти.

Не можах да разбера защо нямаще никой от Networx — дали не са били поканени, или просто не са имали възможност да изпратят някой. Каквото и да си говорим, Networx е по моя преценка (която може би много ще споделят) най-голямата ИТ фирма в Русе. Много от моите колеги работят там, или са работили там, и наблюдения на Networx върху ситуацията щеше да е много полезна.

Както и да е, за финал ще кажа, че това е едно добро начало. Имам смесени чувства относно постигане на някакви резултати, но поне желанието за диалог на сегашния ръководител катедра е похвално. Дано да не се окаже, че цялата работа е само малко шум за вестниците ;)

PS. А да, разбрах, че проекта за магистърска програма на Сирма не е в КСТ, а е при “Математика и Информатика” от Педагогическия факултет (ако още са там). Както ми го обесниха, на Иван Станев са му били шута (образно казано) от КСТ, и той е отишъл в другия факултет, където после “приятелчетата” от Сирма са направили магистърския проект. От Стемо изразиха готовност за подобен проект, но в КСТ, така че само остава да чакаме да видим какво ще излезе.

Вече го писах в коментарите, но хайде и тук: Ако има хора от катедрата (или от университета, или от която и да е друга катедра, факултет или университет), които са прочели този пост, които смятат, че не са съгласни, че аз някъде бъркам и искат да ме коригират, или да изразят своята гледна точка, да заповядат и да коментират смело! Досега не съм изтрил нито един коментар от блога (като се изключи спама) и съм изключително горд от това, така че ако искате да изкажете противоположно мнение, ето ви трибуна.

Kiax Softphone е сред първите 3rd-party приложения, които използват API-то на  Telnic, регистратора на .tel домейни:

…The other client applications under development by Telnic run on Windows Mobile, BlackBerry, Outlook, and Kiax Softphone, Hayward said, speaking with Betanews at CES 2009 in Las Vegas.

The iPhone application is now in version 1.1, whereas the client for Kiax Softphone — an open source VoIP platform — is in version 2.1.

In order to make a phone call using the Softphone client, you’ll type in the URL for a supported .tel domain, according to Hayward. Currently available in English only, but with plans by Telnic for multilingual support, the application for Kiax runs on Windows, Linux, and x86-based Mac OS X.

• http://betanews.com/article/…mobile_contacts_management_application/1231887211

Домейните .tel работят по-различно от останалите TLD, като тяхната цел е обменяне на данни за интернет комуникация изцяло по DNS. Повече за тази технология може да прочетете във Уикипедия.

Провеждане на разговори едновременно плюс списъка с контакти

forschung-direkt.eu

PS. Още за .tel от Дневник:

• http://dnevnik.bg/tehnologii/…svetoven_virtualen_ukazatel/

Моят допълнителен принос в кампанията “SEO срещу правителството” е огледалното копие на правителствение сайт, което вече може да се обхожда безпроблемно от паяците на търсещите машини. Сайтът така или иначе е счупен на повече от едно място, и е пълен провал, но пък това да може да се индексира от Гугъл е една малка победа на научно-техническия прогрес ;) Чудя се, колко време ще им трябва да оправят robots.txt, дали ще смогнат преди изборите ;)

Както и да е, сайтът е http://government.bg.kaloyan.info/, и страниците в огледалното копие се попълват когато се посети съответния линк от сайта: например като посетите началната страница на копието ще се изтегли началната страница на оригинала. Дал съм време за живот на огледалните копия от 12 часа, така че ако информацията не се опреснява често, няма страшно — не е бъг ;) Връзките със “cgi-bin” в тях са леееко променени, за да се заобиколи недостатък от хостинга (изключване на ScriptAlias “cgi-bin” или каквато и да е тъм магия), така че и това не е бъг ;)

Скриптът, Schtrack!,  който прави възможно функционирането на огледалното копие, ми се върти в главата някъде от 2004, обаче все нямам време или повод, за да го направя. Е, ето сега се появи добър повод, и резултата е налице. На който му се занимава, може да намери кода на приложението тук (а самото приложение тук), и да си го ползвате за каквото си искате (в рамките на GPL, разбира се).

1 февруари 2009: Една седмица по-късно вече има стотина страници индексирани от огледалото на правителствения сайт, което може да се отбележи като някакъв относителен успех, особено като се има предвид некадърните адреси на сайта (под некадърни разбирайте такива, които не прилагат най-добрите практики, а точно обратното — супер антични). Друг успех е променения robots.txt, който вече позволява индексиране в дълбочина. Хайде да видим колко други неща ще се променият до преди изборите ;)

Добре де, това е ясно на всички – ще е сензация ако Миков няма пишка ;) По-веселото е, че вътрешния министър е технократ, и е в крак с модерните тенденции. Освен, че е осъзнал възможностите в инвестиране в компании от БФБ (в момента не мога да намеря  линка към имуществената му декларация, където се виждат предпочитанията му към Монбат май беше и Алкомет), освен че е разрбрал аджеба как престъпници, криминални елементи, терористи и друга криминална сган си ортуват по “скайпа”, той явно е доволен от новата си придобивка – “айфонче”:

…Добре е да се знае, че версията, която Миков държи в ръката си никога не се е продавала незаключена в USA и на Стария континент. Изключение правят Франция и за кратък период Германия, но версиите, които са отключени от Apple за тези страни работят само с операторите там и не са пригодни за ползване с други оператори. Накратко: ако не прибегнете до хакерски услуги и нe инсталирате на телефона пиратска програма няма как да ползвате този модел на iPhone в България…

• http://atanas.fr/articles/2008-04-27-01-49-09/109-mikov-iphone

Това в цитата горе е едната страна на нещата. Има и друга. В САЩ натискат Обама да се откаже от смартфона, защото е потенциален проблем със сигурността. Сега, нали си сещате и че и с iPhone-а е същото ;) Не знам кой се е занимавал да “оправя айфона” на Миков, но ако има инсталиран SSH, и се окаже закачен в същата WiFi мрежа с някой “хакер”, телефона на галфона (т.е. министъра) сам ще се разкрачи с default паролата alpine ;) Има ли смелчаци да пробват ?!

А да, и после имало вируси в системата на министреството на вътрешните работи … и единия от тях се казва… а познайте как ;)

PS. А знаете ли повода, при който министър Миков си е развял iPhone-а ? Потъмнената част е от мен:

Вътрешният министър Михаил Миков е отявлен фен на iPhone. Това не скри самият той по време на днешното тържеството по случай Денят на родилната помощ в СБАЛАГ “Майчин дом” в София.

• http://bulgaria.actualno.com/news_216543.html

Просто всичко си е на мястото: вътрешния министър на гости в родилен дом по случай Бабин ден. Това в допълнение на факта, че си играе с този iPhone, който ама 99.995% е “хакнат” (кракнат, отключен, прецакан, приклатен) за да проработи с нашите мобилни смешници.

Всичко си е на мястото: вътрешен министър празнува Бабин ден, и си играе с хакнат iPhone…

bulgaria.actualno.com

Инструкциите в robots.txt

Това е стандартен файл, който, сложен в основната директория на даден домейн, съдържа инструкции към търсачките какво от съответния сайт да индексират и какво — не. Съдържанието на този файл на сайта на българското правителство е:

User-Agent:*
Disallow:/

Преведено, това означава: “Ако сте търсеща машина, моля напуснете този сайт и не индексирайте неговото съдържание”.

• http://yunuz.projectoria.org/archives/326

Така се роди и веселата инициатива за показване на SEO среден пръст на правителството.

Една интресна инициатива породена от публикациите в два блога  – Yunuz & Oggin. Накратко - само с един линк от Вашият сайт или блог можете да покажете отношението си към това правителство (а и всички предни в по-новата ни история). Общо взето , продължаваме да си живеем в същият бомбок благодарение на неадекватните действия на хората, които избираме.

Схемата не е нова, има доста забавни примери в световен мащаб. Целта е чрез елементарна SEO техника – множество линкове към даден сайт ( http://www.government.bg/ ) да сочат с определена дума, за да може този сайт да се вдигне максимално високо в резултатите на Google. Съответно думата за сайта на нашето правителство е “Провал” .

Ето най-елементарният код за добавяне в сайта ви

<a href=”http://www.government.bg”>Провал</а>
можете да си го разкрасите както желаете, например с title таг

или просто добавете линка към  http://www.government.bg/ в блога си с заглавие Провал

• http://www.1lev.com/wwwgovernmentbg.htm

Сега, няколко часа по-късно, вече има и Facebook група на инициативата, “SEO срещу правителството” ;)

SEO срещу правителството

Как вие може да помогнете ? Ако имате сайт, поставете връзка към www.government.bg с текст “провал”. Може да е в блог пост, може да е в блогрола, може да е в подписа ви за форумите, които използвате … важното е да има повече връзки ;)

Favit.bg

Favit е проект, за който се писа за първи път лятото на миналата година, когато се разбра, че е четвъртото допълнение портфолиото на фонда NEVEQ. По моето скромно мнение за половин година “Интерактив Медия” са свършили страхотна работа, която може сега да видите сами.

PS. Ето повече за откриването от блога на Favit:

• http://blog.favit.com/2009/01/20/favit-beta-отвори-врати/

Уважаеми Калоян,
Тъй като се интересувате от темата за транслитерацията и от публикувания коментар на г-н Делян Делчев по темата, счетохме, че може да представлява интерес за Вас писмото, което днес изпратихме до него:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЛЧЕВ,

Внимателно прочетохме Вашия коментар за Закона за транслитерация, публикуван в блога Ви през декември 2008 г. Запознахме се и с инициираната от Вас петиция „Граждани против транслитерацията” на сайта http://www.bgpetition.com. Бихме искали да изразим своето мнение по Вашата позиция и да изясним някои неточности, от които произлиза и неодобрението Ви към системата за транслитерация.

1. Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при Българската академия на науките беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат хаосът в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. Този проект няма за цел да латинизира страната ни или да замени кирилицата с латиница. По него бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица. Правилата за транслитерация се отнасят до еднозначното предаване на латиница на български географски имена, имена на исторически личности и имена на културно-исторически обекти. Правилата бяха приети след широка обществена дискусия с участието на езиковеди, журналисти, общественици и други. Общото виждане на специалистите беше, че коректното изписване на латиница е въпрос на уважение към българския език и култура. Това беше началото на една важна стъпка, която предприехме в изграждането на доверие и по-добър имидж на страната ни пред нашите чуждестранни партньори.

2. Законът за транслитерация не се отнася до собствените имена на хора. Изписването на тези имена на латиница е регламентирано в Правилника за издаване на българските документи за самоличност на МВР. Всеки гражданин има възможност при първоначално издаване на лични документи да посочи предпочитания от него начин на изписване на латиница. Единствено от него зависи дали ще избере да следва правилата на системата за транслитериране или, по някакви съображения, ще запази досегашните си документи. Правилата в този случай имат препоръчителен характер, но ако се спазват би могъл да се избегне един реално срещан проблем, при който баща и син не могат да докажат роднинската си връзка, по време на пътуване например, защото фамилното им име е изписано по различен начин на латиница. Уверяваме Ви, колкото и куриозно да звучи, при нас са постъпвали сигнали за такива случаи.

3. По отношение на множеството изключения, за които споменавате, трябва да уточним, че единственото изключение, което фигурира в правилата за транслитерация, се отнася до изписването и предаването на латиница на името на българската държава – Bulgaria. Тук става дума за вековна традиция в изписването, започнала с първите карти и твърдо установена през Средновековието.
Няма никакви други изключения в правилата. И точно това е целта – да се приеме и спазва единен стандарт. Вие посочвате Sofia като изключение. Всъщност опростеното предаване на латиница на буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, е част от общите правила, а не изключение специално за името на столицата ни. Както е описано в таблицата за транслитерация, винаги „ия” в края на думата се транслитерира като „ia”: Sofia, Provadia, Mizia, Dolna Mitropolia и други.

4. Във връзка с имената от чужд произход Ви обръщаме внимание, че е установено те да се изписват така, както е прието в съответната държава. Изключително подходящи примери в този случай са изписването на латиница на град Солун – Тhessaloniki, както и на Джордж Вашингтон – George Washington. Това важи и за всички други имена с подобен произход като: Джеймс Баучер – James Bourchier, Жолио Кюри – Joliot-Curie, Фритьоф Нансен – Fridtjof Nansen и други. Тук е мястото да обърнем внимание и на снимката на табелата на ул. „Джеймс Баучер” в София, коментирана от потребителите на създадената от Вас група във Facebook. Всъщност това е грешна табела, поставена от Столична община, за която МДААР получи сигнал през юли 2008 г. Веднага изпратихме предписание за необходимите корекции до ръководството на общината, в което им обяснихме, че улицата е кръстена на името на британския журналист Джеймс Дейвид Баучер и на латиница това име трябва да се изпише не автоматично по българската система за транслитерация, а както е в оригинал. Няколко седмици по-късно тази табела беше подменена с нова, вече коректна. Може да видите повече информация за този случай тук: http://www.mdaar.government.bg/news.php?full=667&srch=y.

5. Сайтът за транслитерация, за който говорите, е софтуер, създаден и поддържан от Института за български език. В него експертите от института са създали огромна база данни от над 30 000 български собствени имена – тя обхваща имената на населените места, географските и културно-историческите обекти, обектите от граското пространство и др. Институтът за български език непрекъснато обогатява тази база данни с нови имена, за да е тя максимално изчерпателна и полезна за потребителите.
В своята публикация посочвате, че сте въвели произволно име и системата е отчела, че то не фигурира в базата данни. Причините за това могат да бъдат две. Първият вариант е да сте въвели някакво много особено и рядко срещано име, което да е пропуснато в базата данни. В такъв случай за нас ще е полезно да ни посочите това име, за да го добавим в системата. Вториат вариант е да сте въвели дума, която не е собствено име – тогава логично тя не присъства в базата данни. В този случай софтуерът автоматично дава препоръчително изписване в съответствие с общата таблица за транслитерация.

6. Не можем да се съгласим с мнението Ви, че въпросът за транслитерацията е „дребен проблем”. До момента на сайта на МДААР сме получили близо 50 сигнала за грешни табели от различни части на България. Повече информация за това и галерията от грешни табели може да видите тук: http://www.mdaar.government.bg/getbg.php.
По тези сигнали всеки ден подготвяме и изпращаме предписания за необходимите корекции до съответните институции. За съжаление обаче реален резултат получаваме в около половината от случаите. Причината за този неуспех е най-вече в това, че администрациите приемат с нехайство нашите предписания, като едно добро пожелание, което могат да си позволят да пренебрегнат, защото това няма да доведе до санкции. Да, правилата за транслитерация са регламентирани в наредба на МРРБ като задължителни. Но от практиката стана ясно, че когато няма ясен проверяващ, контролиращ и санкциониращ механизъм, резултатите са трудно постижими.
Законът за транслитерация урежда именно това. След приемането му (ако получи одобрение в НС) МДААР ще стане контролиращ орган и предписанията на министерството ще имат задължителен характер. И ако сега при неизпълнение единственото, което можем да направим, е да пратим поредното остро писмо до дадената организация, то със закона МДААР ще има задължението да налага глоби. Считаме, че това ще спомогне за спазването на правилата и въвеждането на ред в изписването на имената.

Надяваме се тези дълги обяснения да са Ви помогнали да се запознаете в повече детайли с темата за транслитерацията. Убедени сме, че има нужда от подобни правила. Факт е, че по българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори.
Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки. И други държави имат подобна практика. Можем да дадем пример с Гърция. Знаете, че тази страна използва гръцка азбука. В същото време обаче в цялата страна указателните табели по междуградски пътища, улици и пр. са изписани както на гръцка, така и на латинска азбука, съгласно установените в Гърция правила за транслитерация. По същия начин в Япония, например, йероглифното писмо върху указателни табели на повечето места е транслитерирано и с латински букви по определена еднозначна система. Това не е израз на неуважение към собствения език и азбука, а просто прагматично решение на възникнала необходимост от по-добро разбиране и ориентиране в днешния глобализиран свят.

С уважение,
Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”
Министерство на държавната администрация и административната реформа

На прима виста това което ме дразни, е начина на публикуване на коментара, като който и да го е писал, се е подписал под удобното “МДААР”, а не с името си — примерно Хараламби Стаматов, младши специалист отдел борба с неправилната транслитерация, или каквото и да е там. От друга страна, който и да се е заел с това от МДААР, заслужават големи похвали и овации на крака за факта, че явно се опитват да са в час, четат интернет и петициите, и заемат една активна позиция за диалог с хората на противоположното мнение.

По темата — това на което не е отговорено (поне аз не го видях в толкова обемния коментар) е следното:

Днес правителството е решило да предложи проектозакон за „Транслитерация”, в който е предвидена глоба и наказания за частни, юридически и държавни лица, в случай, че не се спазва държавното правило за конвертиране на текст от кирилица на латиница. За това се е похвалил личния радетел по въпроса – Николай Василев.

Аз нямам ли право да избера дали фирмата ми ще се казва Bosch, Schablon или Tscheburaschka ? Подобно ограничение е малоумен … фашизъм. Сигурно всички от Русе знаят за историята с писмото от МДААР към проекта за бизнес парк в Русе, където настояваха вместо Rousse да се ползва Ruse. Ето това е точно проявление на горната галфонщина. Като искат, нека да подменят пътните табели, табелите по улицата, паспортите, документите и т.н., но откъде накъде ще се бъркат в работата на това как една фирма или един продукт да се изписва на латиница ? Шибана мръсна глупост

PS. Отговорът на Делян Делчев може да намерите тук:

• http://delian.blogspot.com/2009/01/blog-post_25.html

На какво попаднах днес, опитвайки се да намеря информация от преди няколко години в нета: “Apple Shop of Digital Systems Co.” ;) Цифрови системи май са се отказали да продават продуктите на Apple, или поне са се отказали да ги продават онлайн. Просто асортимента, който е представен е от преди преминаването на Intel-ски процесори, а и сайта е пълна скръб – фреймове и вид, все едно е дошъл от 1998 година ;) Егати, и надписа Apple е още с Garamond шрифта …

Хайде на G4 моделите…

digsys.bg/appleshop

Дневник: “Отдавна чакано решение – от 1 януари 2008г. отпадна задължителната наборна служба в армията”

Красимир Юскеселиев, Дневник

Егати подигравката. На колко от вас тези “светлокафявите” им приличат на военни ? Това са печално известната гвардя на Расате, които са може би толкова далече от военните, колкото едноклетъчна амеба от човек. Обаче, които и да са, абе хора, не сте ли виждали български военни ? Къде има такива униформи без пагони, с черни берети и тиранто-подобни колани а ла “фашист от руски филм” ? Егати подигаврката, егати шибаната мръсна глупост.

За да сравните снимката, ето още две снимки на “инициативата” на Расате: тук и тук. Много тъпо да сложат тяхна снимка, когато става дума за каквото и да е свързано с нашата армия … нали ?

PS. От Дневник оправиха грешката (благодаря на Анна Пехливанова за бързата реакция), но с поправката отново допуснаха грешка: текста под снимката, в който се говори за  “национална гвардия от доброволци” на Расате е за август 2007, а не за август 2008. Цитатът на коментара на вътрешния министър “идея с кафяв привкус” и на Румен Петков, не на Миков ;) Дори поставената връзка към новината от Дневник е от 20 август 2007, така че не виждам как точно тази снимка с точно този текст може да се  квалифицира за “Най-добрите снимки на “Дневник” за 2008г.” ;)

PPS. Е сега вече всичко е ОК ;) Отново да похваля Анна Пехливанова за справянето с новия проблем.