Накратко за септември (през средата на октомври)

Съвсем закъснях с публикуването на нещо за септември, и се отече чак до днес, горе-долу средата на октомври. Вече свиквам с веселите занимания около (вече не толкова) малкия Борис, и си упражнявам музикалната култура да търся музика с коята да кротуваме вкъщи. Минахме през джаз с Ела Фицджералд и Дюк Елингтън, Гершуин, виолончело с Йо-Йо Ма и Apocalyptica, Стинг и какво ли още не ;) Най-добре да ги напълня на един playlist от Grooveshark за помощ на други ентусиасти, които търсят с какво да си укротяват бебета ;)

Бебета чуват по-добре ниските звуци – ето го и ефекта: Борис заспа от виолончелото на Yo-Yo Ma ;)
Бебета чуват по-добре ниските звуци – ето го и ефекта: Борис заспа от виолончелото на Yo-Yo Ma ;)

Освен веселбата вкъщи с бебето на работа има малко зор с предстоящо … corporate restructuring, както и един краен срок, който всеки ден изглежда все по-невъзможен. Не се оплаквам, напротив – хваля се колко е забавно около мен ;) Иначе с никакви проекти не съм се занимавал, защото няма време. За сметка на това пък вече една седмица се разправям с поддръжката на MediaTemple, като и това е особенно забавно … по един садистичен начин (сигурно още се виждат пораженията). Язък, голяма компания са, а големи лайнарщини правят, и почти съм убеден да се махам от там като ми изтече абонамента в края на октомври.

През септември има добро дело – станах спонсор на OpenFest 2009 Русе! Тази година мероприятието е юбилейно – за пети пореден път, и също така е два дена: на 30 октомври и 1 ноември. Лекциите са разнообразни, а лекторите са много добри. Още април в Търново си си бях наумил да помогна с някой лев на организаторите след като чух „бизнеса“ как се дърпа като се опре до даване на пари, а пък те едни пари… милиони рабираш ли ;) Майната им на пишман бизнесмените… както и да е де, тази година аз помагам за рекламните материали.

Ами това е, да се надявам че няма да ми загори толково много тенджерата през ноември и ще успея да пиша по на време.

Горе-долу актуална снимка от края на септември… вече съм „чичко“, а не „батко“, нали ;)
Горе-долу актуална снимка от края на септември… вече съм „чичко“, а не „батко“, нали ;)

Половин милион по Оперативна Програма „Административен Капацитет“ за русенци…

Божидар Йотов
Божидар Йотов

Това преди малко „долетя“ по RSS, и изглежда интересно, въпреки че съм почти 99% сигурен че нищо полезно няма да излезе (освен заглавието, потъмнените части са от мен):

Нов сървър по ОПАК ще подобри административното обслужване на русенци

Днес кметът на Община Русе Божидар Йотов подписа договора за реализация на проекта „Повишаване на капацитета на администрацията в Община Русе за ефективно сътрудничество с бизнеса при осъществяване на местното икономическо развитие”. Проектът е разработен заедно с Агенцията за устойчиво развитие на Русе и региона и се финансира от Оперативна програма „Административен капацитет”, приоритет „Добро управление” на Министерството на държавната администрация и административна реформа. Той е на обща стойност 511 784 лева. Целта му е подобряване достъпа на бизнеса до всички услуги, които Община Русе осигурява. Предвижда се създаването на сървър, който да осигурява он-лайн достъп до различни документи като заявки, формуляри, статистика и др. Служителите на общинска администрация ще преминат курсове на обучение за по-добро познаване на нормативната база, поведение и комуникация. В рамките на проекта ще бъде реализиран обмен на добри практики между общинските съвети на различни общини. Реализацията на програмите е за срок от една година.

Ех, как искам след една година да ме опровергаят и да не се окажа прав, че това са едни пари дадени на вятъра. За половин милион колко сървъра може да се купят, колко софтуеър да се напише. Интересното е кой ще реализира проекта. Който и да го прави, нека да се отнесе по-сериозно и да не ни разочарова като поредния случай на „вземай парите и бягай“, както например стана с некомпетентното изпълнение на Сирма за софийските детски градини. Нали, предупредил съм ;) Да не стане после пак някаква излъгация че сме прибрали „евро-парите“ и да ни пишат по докладите. И за по половин милион този сървър по-добре да е някоя блейд система или нещо друго голямо и тежко, а не някой асемблиран сбирток, че за голям срам и смюх ще станем.

Николай Василев: „Българската администрация не може да работи без продуктите на Майкрософт и това ще продължи“

Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай „Капитан Транслителация“ Василев
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай „Капитан Транслителация“ Василев

Министър Николай Василев (известен заради другите си простотии като „„) е или изключително ограничен, или изключителен лицемер. Ето какво прочетох преди малко:

Община на бъдещето показаха Майкрософт и МДААР

Платформа за изграждане и предоставяне на услуги на гражданите ще бъде внедрена като пилотен проект в общините Костинброд и Каварна до средата на месец май 2009 г. Възможностите на системата бяха демонстрирани днес на пресконференция в София. Проектът се реализира чрез публично-частното партньорство между МДААР, от една страна, и Майкрософт, ЦАПК “Прогрес” и Парафлоу Комюникейшънс, от друга… Министър Николай Василев подчерта изключителната роля на Майкрософт за осъществяване на проекта, като каза, че “българската администрация не може да работи без продуктите на Майкрософт и това ще продължи.”

Потъмнената част (не заглавието) е от мен. Сега, колко от вас са убедени в казаното от министъра ? Както вече писах горе, този или е много тъп или е много нагъл. Каквото и да са направили в този пишман проект, аз съм 100% сигурен че същотото може да се постигне и с други решения. А това, че администрацията не може без Майкрософт е неописуема и много грозна лъжа. От кога МДААР е крепостен селянин на Майкрософт ?  Какви толкова специализирани решения ползват, че само Майкрософт предлага единствената алтернатива ? Шибана мръсна глупост.

Благодаря на Тошо за линка.

Намаляне на уставния капитал през крив макарон

Комисията по правни въпроси при 40-тото обикновено народно събрание
Комисията по правни въпроси при 40-тото обикновено народно събрание

След като бе отхвърлено предложението на Мартин Димитров за намаляне на уставния капитал, вчера в правната комисия и е отхвърлено и предложението  от т.н. анти-кризисен „План Станишев“. Публикувам стенограмата във вида, препечатан във Vedomost.info, който е доста по-четлив от оригинала:

100 лв капитал на ООД? Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ, внесен от МС

Из стенограма – Протокол №3/29.01.2009г. на Комисията по правни въпроси –

Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Има представител на Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като по тяхна инициатива е законопроектът на правителството. Моля накратко да представите законопроекта, тъй като ние тази тема за втори път я обсъждаме в последно време.

Ели Анави: директор на дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,

Представям на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен в Народното събрание с решение на правителството от 8 декември 2008 г.

По същество предложението се състои в намаляване на минималния капитал за създаване на дружество с ограничена отговорност от 5000 на 100 лв.

Аргументите в подкрепа на предложението са насочени към насърчаване на предприемаческата активност на българските граждани. По данни на Статистическия институт в България има малко над 27 действащи фирми на 1000 души население. Докато в страните членки на Европейския съюз този показател е около 40, а в някои страни членки това число клони към 100. Ясно е, че изкуствените бариери пред създаване на нови фирми трябва да бъдат премахнати. Сред тях е изискването за минимален капитал на дружествата с ограничена отговорност.

Разбира се, както Вие казахте, съвсем неотдавна, в началото на ноември миналата година Народното събрание отхвърли подобен проект за промяна на Търговския закон. Аз се запознах със стенограмите от обсъжданията, както във вашата комисия, така и в пленарна зала. Позволете ми в телеграфен стил да приведа основните аргументи против.

Първо, при ООД отговорността, ограничена до размера на капитала и ако той е много малък, кредиторите няма да могат да съберат вземанията си. Аз също смятам, че не е вярно.

Сравненията между страни, които няма изискване за минимален капитал и страни с такива изисквания показват, че практически няма разлика в процента на събраните вземания. Други изследвания показват, че понастоящем кредиторите се интересуват от други аспекти, не от капитала, като например паричния поток, пазарните ниши, качествата на управителите и персонала, интелектуалната собственост и пр.

Вторият аргумент е, че ще се нароят фирми фантоми, които ще източват ДДС и ще вършат други измами. В едно съм сигурен, тези 5000 лв. не спират мошениците.

Третият аргумент е предприемачите да се насочат към други организационни форми: едноличен търговец, събирателно или командитно дружество. Разбира се, това е възможно, но при тези организационни форми отговорността им е ограничена. Т.е. бъдещият предприемач и собственик трябва да поеме риска да загуби всичко – апартамента, колата, втория телевизор и пр. Известен ви е списъкът на вещите, към които съдия изпълнителят няма право да насочва изпълнението. Така много хора предпочитат да не рискуват всичко и да се наредят на опашката за социални помощи, което пък не е добре за икономиката като цяло.
Привличам вниманието ви към развоя на събитията след ноември 2008 г. В напреднал стадий е подготовката на регламент на Европейския съюз за нова организационна форма – европейско частно дружество. Става дума за класическо ООД, което да действа на територията на 27-те страни членки. Предложението на Европейската комисия е нормалния капитал да е едно евро. България гласува “за”.това предложение. Нещо повече, това изискване за минимален капитал 1 евро е записано в Европейския план за възстановяване в отговор на финансовата криза, одобрена от главите на държавите членки на заседанието на Европейския съвет в средата на м. декември миналата година. В резултат може да се получи странната ситуация за стартиращите предприемачи да е по-изгодно да създадат европейско, а не българско частно дружество.
Уважаеми дами и господа депутати,
Мисля, че за всички е ясно, че кризата няма да ни отмине. Вече са налице първите ясни признаци за това. Съответно нашите действия трябва да се адекватни. Всички възможни ресурси трябва да бъдат използвани, като най-големият ресурс са хората, техните инициативи и идеи.
В този контекст моля уважаемите членове на Комисията по правни въпроси да оценят дали това предложение на правителството нарушава Конституцията или други основополагащи документи. И ако това не е така, решението да бъде взето на базата на икономически аргументи.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Безспорно въпросът не е конституционен, така че ние имаме свободата да вземем решението. Надявам се, че мерките срещу икономическата криза ще бъдат доста по-амбициозни от тези, а и ние сме вече доста по-напред от първите й признаци. Вие настоявате да бъде отчетена. Това е основното в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, а не толкова чисто правни аргументи, колкото икономическата целесъобразност за едно или друго решение, включително и това, което предлагате. Откривам дискусията.
Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
За мен предложения законопроект разкрива остър дефицит на професионализъм. Много остър. Гледам мотивите и си казвам: Хората, които са ги писали, толкова ли са неграмотни и как са подвели министър-председателя да се подпише под тези мотиви.
На първа страница се говори, че Европейската комисия на страните членки цели “да ограничи до минимум административните пречки”.
Въпросът за капитала няма нищо общо с администрация и административни пречки.
На страница втора чета: “Изискването за определена сума пари за започване на бизнес е абсолютна формалност.” Това може да го напише абсолютно неграмотен човек.
Пред моите студенти казвам, че капиталът на едно капиталово дружество не дава 100% гаранция. Това е вярно. За това много от страните по света са се отказали от гаранционната функция на капитала. Но около половината и малко повече от половината не са се отказали. В това число са повечето от страните в Европейския съюз. Някои от тях направиха отстъпление, но забележете. В повечето страни има изискване за минимален капитал, който е много по-голям от българското изискване. В Германия това е 25000 евро, в Австрия е 35000 евро и т.н. Ние сме възприели една сума от 5000 лв. Това, че са абсолютна формалност тези 5000 лв. и на следващия ден мога да се изтеглят, това е само за хора, които са лаици и не разбират. Защото в нашия Търговски закон има серия норми, които се стремят да защитят капитала и не допускат или по-скоро се стремят да направят какво? Да гарантират, че чистото имущество на дружеството е равно поне на написания капитал. И ако това се окаже не така, тогава незабавно управителят е длъжен, ако спадне загубата на дружеството под ¼ от размера на записания капитал или чистото имущество спадне под размера на записания капитал, това изисква незабавно управителят да свика общо събрание. Но да го свика не на коледно парти. Така че има гаранционна функция капитала.
Има страни, не малко, които казват: За нас няма значение има ли, няма ли капитал – едно евро, един долар, да вярно. Включително Германия от 1 ноември миналата година въведе един вид ООД, което има друга правна регламентация, което идва да компенсира липсата на капитал, защото там е с едно евро, за да компенсира липсата на капитал, но с други организационни мерки. Например, едно такова дружество, организирано по този закон, така е във Франция, но понеже с Германия съм се запознал по-подробно, такова дружество не може да разпредели печалба, докато не стигне чистия размер на имуществото над размера на изискуеми 25000 евро. Това у нас има ли го предвидено? Няма го. Чули недочули – едно евро ще го направим.
След това там има “проникваща отговорност”. Защото именно отнетата неограничена отговорност на съдружниците, тогава управителят ако допусне неудовлетворени кредитори , тогава върху него пада тази отговорност. Кой управител току-така ще си прави нещата. Значи има серия други механизми. Тези други механизми ги няма никъде. Тук има един единствен текст. Казва се: “5000 лв. стават 100 лв.” Минималната вноса от 10 лв. става 1 лев и може половината да внесеш – 50 ст. Ама такава аматьорщина, такава самодейност уникална. Аз се чудя в нашата държава как е възможно да стигне до парламента такова нещо, което изобщо не е съобразено с истинското дружествено право и с гаранциите на кредиторите. Какво ще постигнем по този начин? Всички събирателни дружества и командитни дружества ,които са, да се преобразуват в ООД, за да избягат от ограничената отговорност и кредиторите да “духат супата”. Това ли искате да направим. След като Мургината специално в доклада си от миналата година каза къде е българският проблем. Българският проблем е точно обратния. Ние искаме всъщност да лекуваме човек с разстройство като му даваме разслабително. Това искаме да направим.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Казак и г-жа Николова искат думата.
Елеонора Николова:
Аз искам да напомня, че преди, когато Мартин Димитров внесе този законопроект, аз гласувах против. Така че сега също убедено ще гласувам против, защото действително по нашето законодателство капиталът има и гаранционна функция. Сега аз не мога да се съглася, че е сериозно, започваш да правиш фирма и нямаш 5000 лв. Защото ти ще ги изтеглиш моментално след регистрацията. Никак не е сериозно да смятаме, че ще развиеш търговска дейност, ако нямаш никакви пари в джоба си. Още по-малко, че ние изискваме да се внесе един размер под 5000 лв. за регистрация на дружество. Освен това, в момента между фирмената задлъжнялост, надлъгването между фирми, неразплащането между фирми – това е основният въпрос въобще на бизнеса в България. Вече се говори за над 50 милиарда между фирмена задлъжнялост. Вярно е, че 5000 лв. са много малко пари. Но поне ги има. До този размер фирмата може да си направи сметка. За мен няма сериозна фирма, която да продължи да съществува във фирмено отделение със записан 5000 лв. капитал. Сериозните фирми, които кандидатстват за банкови кредити, които имат големи обороти и т.н. отдавна са превели размера на капитала си с реално си звучене и стоене на пазара и са увеличи до някаква степен размера на капитала си, който да отговаря на реалното им положение, защото само така в България, когато правиш бизнес, ти можеш да заставаш с имуществото си да даваш гаранция на своите партньори и на банките включително, от които чакаш да получиш оборотни средства, че имаш имущество, с което можеш да гарантираш търговските си сделки.
А ние всъщност тук казваме, че у нас търговските сделки са безпроблемни, капиталът няма никакво значение, т.е. всеки може да регистрира фирма и оттук нататък да си направят веригите за точене на ДДС. Ние не сме обяснили на хора, че в момента, в който се регистрираш като търговец, губиш огромни права по цялата ни социална верига. Това хората не го знаят. Подлъгвайки се по 100 лв. и 1 лв., те ще се юрнат да регистрират отново фирми и след това сами ще се чудят как да се оправят с редица институции, които им дават много бонуси по повод на това, че те нямат такава икономическа самостоятелност. Регистрацията на фирма значи да декларираш икономическа състоятелност и възможност да се справяш сам без протекцията и без помощта на държавата.
За това аз мисля, че тази либерализация всъщност само ще вкара в беля редица хора, които не разбират какво ще си причинят.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Казак, Вие имате думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
С интерес изслушах изказването на проф. Герджиков и съм склонен да споделя основната част от неговите аргументи. Аз и предишния път съм имал възможност да кажа, че за мен целта, която се преследва, не може да се постигне с това средство. Това не е средството, използвайки го, да кажем че ще постигнем някаква цел, която би била по-различна и по-положителна от сегашната ситуация.
Първо, аз не съм чувал някъде оплакване от хора, че началният капитал е пречка за тях да започнат някаква стопанска дейност. Изначалната теза, че едва ли не, сваляйки капитала ние ще стимулираме стопанската инициатива или търговската инициатива на гражданите, аз не я споделям. Защото и към момента всеки който наистина иска да развива стопанска дейност, той има всичките възможности да го направи и капиталът е последното нещо, специално капиталът на ООД, за да започне да го осъществява.
Второто нещо е това, което каза и проф. Герджиков, което е общо известно. В България има огромно количество регистрирани търговски субекти и особено след стартирането на новия вид регистрация – Търговския регистър, т.е. прехвърлянето от съдебна към чисто административен тип регистрация, която след дълги усилия наистина вече постигна онова ниво на бързина и оптимизация, което всички ние желаехме, за какво говорим. За един ден човек може да регистрира фирма.
Съчетано с негативните явления, които се наблюдават от дълги години от източване на ДДС чрез фирми фантоми, чрез изкуствени фалити и т.н., мисля, че ние трябва да търсим мерки не за улесняване на регистрацията на подобен род фирми, а да се търсят механизми за гарантиране стабилността и увереността на кредиторите, че тези фирми наистина са годни за доверие.
И не на последно място, сегашната ситуация, уважаеми колеги, когато кредитирането е тотално спряло, когато сред банките цари такова недоверие към стопанските субекти и към всякакъв вид инвестиционни намерения, може и обратното, но нали все пак банките са тези, които в момента са стопирали кредитирането точно заради царящата атмосфера на недоверие, ние да приемем мярка, която още повече е способна да засили тези страхове, ми се струва контрапродуктивно. Ето защо аз лично ще се въздържа да подкрепя този законопроект.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания? Заповядайте, особено ако можете да противопоставите контра аргументи на някои от тези, които чухте, ще ни бъдат полезни.
Ели Анави:
Аз разбира се съм в трудна позиция. Виждам, че бяха доста емоционални изказванията. Проф. Герджиков и другите депутати драматично поставиха въпроса, че ако се махнат тези 5000 лв. тези 57 милиарда междуфирмени задължения ще се върнат. Аз бих желал да попитам дали уважаемите членове на Правната комисия имат представа колко струва примерно, дали си струват съдебните разноски да започнете да съдите някой за 5000 лв. Колко години ще ви трябват и колко години ще ви струва? И дали накрая ще успеете да си ги вземете. И какво представляват тези 5000 лв.? Дали не представляват една изкуствена, абсолютно измислена, абсолютно направена от хора, които живеят в някакъв измислен свят. Защото юриспродунцията е изключително уважавана наука, но тя е отражение на реалния свят, отражение на реалното производство и трябва да насърчим хората действително не да нареждат на опашката за социални помощи, а да се опитат нещо да правят сами. Ние няма да ги подведем с тези 100 лв., а ние действително ще им кажем: Дами и господа български граждани, заповядайте, опитайте се да направите нещо. Обаче ако не сполучите, няма да излезете образно казано “голи”. Все пак позволете ми думата “гол” да употребя тук. Много по-драматични думи бяха употребени, образно казано “голи”, оставени само с най-основното си имущество. И това нещо е добре да бъде разбрано.
За това апелирам към вас, виждам много добре как ще гласувате, но апелирам към вас да оставите този въпрос да бъде решен по икономически съображения, а не по юридически. Все едно тези 5000 лв. не са гаранции за никого. Направете едно дружество с капитал 100000 лв. или 1 милион, отидете в банката и да видим дали ще получите кредит, ако не представите редица други неща. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Но ако изцяло отдадем предпочитание на този мотив, тогава трябваше да предложим законопроекта да се гледа в Икономическата комисия, макар че според мен това е и икономическите и правен проблем, тъй като наистина трябва да намерим правните изражения на определена икономическа целесъобразност. Банките не дават кредити по друга причина. Защото те не се интересуват толкова от обезпечението, от капитала. Те се интересуват от реалния оборот, защото това заслужава кредитирането. Така че тези неща не са водещите. Но друга е темата за кредитирането. Този критерий не е относим към кредитната дейност – с или без начален капитал. Той има някакви гаранционни функции.
Четин Казак:
Аз не съм напълно съгласен с това, че банките не се интересуват, когато дадена дойде при тях за кредитиране при нормалните условия. Да оставим сегашната ситуация. По принцип една банка, когато види капитал от 1 милион, сравнявайки го с капитал 100 лв., аз бих се учудил, ако банката не вземе под внимание този аргумент наред с всички останали.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки и коментари, или да преминаваме към гласуване. Няма бележки.
Тези, които подкрепят по принцип Законопроекта за изменение на Търговския закон, моля да гласуват. Един “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Седем “въздържали се.
С един глас”за”, четири “против” и седем “въздържали се” не се приема законопроектът.
С това становище ще го представим за обсъждане.

Благодаря ви за участието.

Ами, втора греда с идеята за по-малка сума при регистрация на фирма. Сега, ако сте като мен привърженици на идеята, вижте кои депутати са ударили контра: при все че е предложение внесено от правителството, има само един „за“, и всички други са „против“ или „въздържали се“.  Вижте кои са, и направете като мен – имайте едно наум.

Катедра КСТ и изискванията на ИТ сектора

Русенски университет „А. Кънчев”
Русенски университет „А. Кънчев”

Вчера бях на интересна среща в Русенския Университет. Ръководителят на катедра „КСТ“ (компютърни системи и технологии) организира среща с „ИТ бранша“ в Русе, с цел обсъждане на учебната програма, така че завършващите магистри (а и бакалаври) да са полезни на бизнеса. Сега ще се опитам да преразкажа какво се случи, и каква са моите впечетления.

Като цяло, ако сте чели и преди блога ми знаете, че съм с „отявлено негативно мнение“ за Русенският Университет, особенно за електро-факултета, а още по-особено за КСТ ;) Емо е получил покана за тази среща, и така, заедно с него и Мишо отидохме на тази среща. Трябва да кажа, че и тримата сме възпитаници на КСТ, като те двамата са учили и работили в „академична Германия“, и наистина имат впечетления от първо лице и от двете системи – така че може да ги сравняват много по-обективно. Емо ме покани, защото знае за критичното ми мнение, и защото смята, че наистина може да се получи добра дискусия – колкото и да съм негативен, една такава среща е много „конструктивна“ (каква модерна думичка, а) и се надявам, че е добро начало на някакъв диалог между бизнеса и академичното.

В катедрата бяха изработили нещо като план с набор изисквания към знанията и уменията към студентите, така че да са полезни на бизнеса, и на база на които да се получи дискусията. Ако ви е интересно, може да го видите тук. Прави ли впечетления акцента върху продуктите на Майкрософт.

Изключително бързо, може би 15 минути след началото всички от „бизнеса“ се бяхме обединили около очевидната теза, че проблема не е учебния план, а практическите умения на студентите. Първоначалната реакция на „академичната“ страна беше, че бизнесът трябва да участва по-активно в задаването на дипломни проекти, които да са от „истинския живот“ а не някой „уебсайт“. Един от гостите от Дартек обаче беше най-бърз, и каза това, което може би всички си мислеха в момента – изключително късно е да се разчита на дипломния проект на изгради някакви практически умения в университета. Студентите трябва да се занимават много по-активно през цялото време на следването си, не само накрая. Въобще начина на правене на нещата в момента изглежда сбъркан радикално – студенти „вегетират“ през целия семестър, и след това се мобилизират за изпитите през сесията, които са строго теоритични. Уменията не идват само от знанията, идват и от тяхното използване, от тяхното практикуване. За какво са им на бизнеса зубрачи, научили се да попиват огромен брой от „материала“ за сесиите, а на практика два стринга да не могат да залепят ? Много от поканените хора говориха за неправилната мотивация на завършващите, но това според мен е въпрос на личен избор на студента, и не зависи от университета. Съгласен съм, че ако са добри педагози, в университета ще успеят да мотивират и не-монивираните, но като за начало да не се разкрачваме толоква много. Ако сте видяли файла с изискванията, който изполвахме акто осново за дискусията, ще видите че горе долу всичко е покрито. Представителят на Стемо каза, че ако написаното в изискванията е вярно, може направо да им ги изпращат тези студенти ;) Аз може би не съм съгласен с „общите изисквания“, които вече трябва да са нещо задължително не само за завършващите ИТ специалности, но и за всички вишисти – западния език и компютърната грамотност са отдавна базови изисквания за която и да е професия. Както и да е, за съжаление изброените неща са само ей-така – за обем и престиж. Сега ще се опитам да обесня защо.

Първо, по думите на ръководителя катедра, учебните планове по дисциплините се изготвят от членове на катедрата, след което предлагат плана на катедрено съвещание (или както там се казва), и ако мине на катедрено, след това се предлага на факултетно. Да видим разбрахте ли за какво става дума ;) Значи, ето пример, има дисциплина „Design Patterns“. Събират се хора от катедрата, и правят учебния план. Какво разбират обаче те от design-patterns? Кой ще свери часовника, че всичко е както трябва. Сами разбирате, че на много начален етап нещата вече са объркани. От университета добавиха, че в изготвянето на плановете се използва и опит на други университети, не само от България. Вече опира въпроса до хората, и как те са се справили с този план, но за това след малко. И така, планът изработен от хора от катедрата се предлага на катедроно съвещание за одобрение. Сега, сетете се колко разбират останалите от катедрата по този предмет, както в примера който дадох – „Design Patterns“. Сами си правят плановете, сами си ги одобряват. После ми говорете за качествено образование. Ако трябва някъде де бъде извикан бизнесът за консултант, то може би това са точно тези кадрени заседияния, където академичното да може да си свери часовника с реалното. Иначе те ще си пишат, че преподават софтуерно инженерство например, ама кой ще им вярва ;) Вчера се опитах да им намекна деликатно: вместо да им кажа, че „обекто-ориентираното програмиране“ при Желязкова не струва, им казах, че е … на средно ниво ;) Дано да са разбрали намека. Така, толкова за начина на изготвяне ня плановете за дисциплините.

30.01.2009: Искам да направя една корекция. ООП (обектно ориентирано програмиране) го води Милко Маринов, като по мое време този предмет се преподаваше на софтуерните профили. Аз не бях такъв (бях хардуерен профил „Компютърни мрежи“) и на мен не ми е преподаван. Възмущенията ми към Желязкова са свързани с предмета който тя преподаваше, който по смътни спомени беше нещо като „Софтуерно Инжинерство“. Общо взето и дискректните структури бяха същатата боза ;)

Второ, хората от катедрата – хората които ще изготвят плановете, ще ги оценяват, и ще ги преподават… Нека да дам отново премера с „Design Patterns“. Какъв опит имат те в тази насока ? Аз ще ви кажа – никакъв! Ако погледнете списъка на членовете на катедрата ще намерите много хора пред пенсия, както и други, които не са работили нищо друго, освен даскали в Университета! Вчера не го казах, обаче за тази катедра мога да кажа „Със стари курви нов бардак не става“. Не става. Половината от нещата се преподават точно както пишман отличниците учат за сесия – назубрят се! После, дори и в университета, всеки си има някаква специализация и професионални интереси. Обаче не, подреждането по предметите става по късоглед политически принцип – ето едикой си е доцент, трябват му часове, нека да му дадем еди кой си предмет! Ето еди кой си е доктор, дайте да ми дадем и на него! Това е шибана мръсна глупост! Това е все едно даскал по рисуване да преподава математика. И за капак на цялата тази глупост, в катедрата има хора с болни амбиции, за някои от които вече писах. Това са тези за които аз знам, защото сме били колеги, но помислете че такива има и от по-старите кадри в катедрата.

Емо и Мишо споделиха своя опит от Германия, където нещата се правят по коренно различен начин. От университета няма какво да се правят на учудени – нали имат „обмен“ с много „западни“ университети ;) Няколко от гостите малко не бяха в час за какво точно е срещата – например Неоген се опитаха да си направят реклама на нов стартиращ проект, от SET (Печатни платки) искаха умения за работа с CAD/CAM системи (ало, това е КСТ, не ти е Електроника!), а то Топлофикация Русе искаха запознаване със сертифициращи стандарти.

Не можах да разбера защо нямаще никой от Networx – дали не са били поканени, или просто не са имали възможност да изпратят някой. Каквото и да си говорим, Networx е по моя преценка (която може би много ще споделят) най-голямата ИТ фирма в Русе. Много от моите колеги работят там, или са работили там, и наблюдения на Networx върху ситуацията щеше да е много полезна.

Както и да е, за финал ще кажа, че това е едно добро начало. Имам смесени чувства относно постигане на някакви резултати, но поне желанието за диалог на сегашния ръководител катедра е похвално. Дано да не се окаже, че цялата работа е само малко шум за вестниците ;)

PS. А да, разбрах, че проекта за магистърска програма на Сирма не е в КСТ, а е при „Математика и Информатика“ от Педагогическия факултет (ако още са там). Както ми го обесниха, на Иван Станев са му били шута (образно казано) от КСТ, и той е отишъл в другия факултет, където после „приятелчетата“ от Сирма са направили магистърския проект. От Стемо изразиха готовност за подобен проект, но в КСТ, така че само остава да чакаме да видим какво ще излезе.

Вече го писах в коментарите, но хайде и тук: Ако има хора от катедрата (или от университета, или от която и да е друга катедра, факултет или университет), които са прочели този пост, които смятат, че не са съгласни, че аз някъде бъркам и искат да ме коригират, или да изразят своята гледна точка, да заповядат и да коментират смело! Досега не съм изтрил нито един коментар от блога (като се изключи спама) и съм изключително горд от това, така че ако искате да изкажете противоположно мнение, ето ви трибуна.

Kiax сред първите с поддръжка на .tel

Kiax на Mac OS X
Kiax на Mac OS X

Kiax Softphone е сред първите 3rd-party приложения, които използват API-то на  Telnic, регистратора на .tel домейни:

…The other client applications under development by Telnic run on Windows Mobile, BlackBerry, Outlook, and Kiax Softphone, Hayward said, speaking with Betanews at CES 2009 in Las Vegas.

The iPhone application is now in version 1.1, whereas the client for Kiax Softphone – an open source VoIP platform – is in version 2.1.

In order to make a phone call using the Softphone client, you’ll type in the URL for a supported .tel domain, according to Hayward. Currently available in English only, but with plans by Telnic for multilingual support, the application for Kiax runs on Windows, Linux, and x86-based Mac OS X.

Домейните .tel работят по-различно от останалите TLD, като тяхната цел е обменяне на данни за интернет комуникация изцяло по DNS. Повече за тази технология може да прочетете във Уикипедия.

Провеждане на разговори едновременно плюс списъка с контакти
Провеждане на разговори едновременно плюс списъка с контакти

PS. Още за .tel от Дневник:

Свободно за индексиране огледално копие на сайта на правителството

Schtrack! в действие: огледално копие на сайта на правителството, свободен за индексиране…
Schtrack! в действие: огледално копие на сайта на правителството, свободен за индексиране…

Моят допълнителен принос в кампанията „SEO срещу правителството“ е огледалното копие на правителствение сайт, което вече може да се обхожда безпроблемно от паяците на търсещите машини. Сайтът така или иначе е счупен на повече от едно място, и е пълен провал, но пък това да може да се индексира от Гугъл е една малка победа на научно-техническия прогрес ;) Чудя се, колко време ще им трябва да оправят robots.txt, дали ще смогнат преди изборите ;)

Както и да е, сайтът е http://government.bg.kaloyan.info/, и страниците в огледалното копие се попълват когато се посети съответния линк от сайта: например като посетите началната страница на копието ще се изтегли началната страница на оригинала. Дал съм време за живот на огледалните копия от 12 часа, така че ако информацията не се опреснява често, няма страшно – не е бъг ;) Връзките със „cgi-bin“ в тях са леееко променени, за да се заобиколи недостатък от хостинга (изключване на ScriptAlias „cgi-bin“ или каквато и да е тъм магия), така че и това не е бъг ;)

Скриптът, Schtrack!,  който прави възможно функционирането на огледалното копие, ми се върти в главата някъде от 2004, обаче все нямам време или повод, за да го направя. Е, ето сега се появи добър повод, и резултата е налице. На който му се занимава, може да намери кода на приложението тук (а самото приложение тук), и да си го ползвате за каквото си искате (в рамките на GPL, разбира се).

1 февруари 2009: Една седмица по-късно вече има стотина страници индексирани от огледалото на правителствения сайт, което може да се отбележи като някакъв относителен успех, особено като се има предвид некадърните адреси на сайта (под некадърни разбирайте такива, които не прилагат най-добрите практики, а точно обратното – супер антични). Друг успех е променения robots.txt, който вече позволява индексиране в дълбочина. Хайде да видим колко други неща ще се променият до преди изборите ;)

Миков с пишка

„…Михаил Миков е запален по iPhone. Фоторепортери го засякоха да разяснява предимствата на ябълковия смартфон на свои колеги от правителството…“
„…Михаил Миков е запален по iPhone. Фоторепортери го засякоха да разяснява предимствата на ябълковия смартфон на свои колеги от правителството…“

Добре де, това е ясно на всички – ще е сензация ако Миков няма пишка ;) По-веселото е, че вътрешния министър е технократ, и е в крак с модерните тенденции. Освен, че е осъзнал възможностите в инвестиране в компании от БФБ (в момента не мога да намеря  линка към имуществената му декларация, където се виждат предпочитанията му към Монбат май беше и Алкомет), освен че е разрбрал аджеба как престъпници, криминални елементи, терористи и друга криминална сган си ортуват по „скайпа“, той явно е доволен от новата си придобивка – „айфонче“:

…Добре е да се знае, че версията, която Миков държи в ръката си никога не се е продавала незаключена в USA и на Стария континент. Изключение правят Франция и за кратък период Германия, но версиите, които са отключени от Apple за тези страни работят само с операторите там и не са пригодни за ползване с други оператори. Накратко: ако не прибегнете до хакерски услуги и нe инсталирате на телефона пиратска програма няма как да ползвате този модел на iPhone в България…

Това в цитата горе е едната страна на нещата. Има и друга. В САЩ натискат Обама да се откаже от смартфона, защото е потенциален проблем със сигурността. Сега, нали си сещате и че и с iPhone-а е същото ;) Не знам кой се е занимавал да „оправя айфона“ на Миков, но ако има инсталиран SSH, и се окаже закачен в същата WiFi мрежа с някой „хакер“, телефона на галфона (т.е. министъра) сам ще се разкрачи с default паролата alpine ;) Има ли смелчаци да пробват ?!

А да, и после имало вируси в системата на министреството на вътрешните работи … и единия от тях се казва… а познайте как ;)

PS. А знаете ли повода, при който министър Миков си е развял iPhone-а ? Потъмнената част е от мен:

Вътрешният министър Михаил Миков е отявлен фен на iPhone. Това не скри самият той по време на днешното тържеството по случай Денят на родилната помощ в СБАЛАГ „Майчин дом“ в София.

Просто всичко си е на мястото: вътрешния министър на гости в родилен дом по случай Бабин ден. Това в допълнение на факта, че си играе с този iPhone, който ама 99.995% е „хакнат“ (кракнат, отключен, прецакан, приклатен) за да проработи с нашите мобилни смешници.

Всичко си е на мястото: вътрешен министър празнува Бабин ден, и си играе с хакнат iPhone…
Всичко си е на мястото: вътрешен министър празнува Бабин ден, и си играе с хакнат iPhone…

„SEO срещу правителството“

Тази сутрин прочетохинтересен блог пост при Юнуз, който е забелязал едно електронно „извращение“ – сайтът на правителството е забранен за индексиране:

Инструкциите в robots.txt

Това е стандартен файл, който, сложен в основната директория на даден домейн, съдържа инструкции към търсачките какво от съответния сайт да индексират и какво — не. Съдържанието на този файл на сайта на българското правителство е:

User-Agent:*
Disallow:/

Преведено, това означава: “Ако сте търсеща машина, моля напуснете този сайт и не индексирайте неговото съдържание”.

Така се роди и веселата инициатива за показване на SEO среден пръст на правителството.

Една интресна инициатива породена от публикациите в два блога  – Yunuz & Oggin. Накратко – само с един линк от Вашият сайт или блог можете да покажете отношението си към това правителство (а и всички предни в по-новата ни история). Общо взето , продължаваме да си живеем в същият бомбок благодарение на неадекватните действия на хората, които избираме.

Схемата не е нова, има доста забавни примери в световен мащаб. Целта е чрез елементарна SEO техника – множество линкове към даден сайт ( http://www.government.bg/ ) да сочат с определена дума, за да може този сайт да се вдигне максимално високо в резултатите на Google. Съответно думата за сайта на нашето правителство е “Провал” .

Ето най-елементарният код за добавяне в сайта ви

<a href=”http://www.government.bg”>Провал</а>
можете да си го разкрасите както желаете, например с title таг

или просто добавете линка към  http://www.government.bg/ в блога си с заглавие Провал

Сега, няколко часа по-късно, вече има и Facebook група на инициативата, „SEO срещу правителството“ ;)

Как вие може да помогнете ? Ако имате сайт, поставете връзка към www.government.bg с текст „провал“. Може да е в блог пост, може да е в блогрола, може да е в подписа ви за форумите, които използвате … важното е да има повече връзки ;)

Favit е вече онлайн (официално и за всички)

Днес намерих малко време да си погледна статистиките на блога, и в реферерите видях, че Favit са вече онлайн. По-точно те отдавна са онлайн, но бяха в нещо като private alpha, а сега май са public beta.

е проект, за който се писа за първи път лятото на миналата година, когато се разбра, че е четвъртото допълнение портфолиото на фонда . По моето скромно мнение за половин година „Интерактив Медия“ са свършили страхотна работа, която може сега да видите сами.

PS. Ето повече за откриването от блога на Favit: