Опровержение

Всичко е точно, онзи гологвлавия не е прецакал Live: според Wikipedia след изпълнението той е казал че е „взел назаем“ много от изпълнението на Ед Ковалчик, но при монтирането на предаването това е било отрязано – че от там и (не)справедливия ми гняв. Даже за финала са направили песен заедно:

OpenFest 2006 Русе

Малко късно пиша, но няма значение. OpenFest 2006 в Русе мина тази събота и беше супер. Съветвам всички (дори и слабо) заинтересовани да не изпускат следващите издания. Богомил обеща издание на WebTech в Русе през март 2007, което е другата добра новина. Повече вчепетления тук:

PS. Да не забравя да честитя на Велислав за докторската титла – пак новина от предната седмица, но пак с голямо значение.

Сламката и камилата

Днес разбрах, че още една от плантаторските IT фирми в Русе е решила да вдигне заплатите. Нали знаете историята аз сламката, която счупила гърба на камилата – сега разбирам, че и тук се случи нещо такова. Една смяна на работата преди месец, както и един интересен спор с много коментари от по-скоро, накара пишман IT бизнесмените от Русе да се освестят и да повишат значително заплатите на своите подчинени – така, че като поне не могат да си намерят нови крепостни селяни, то поне вече вербуваните да се чустват „щастливи“ и да не напуснат иначе „сплотената работна общност“. Пожелавам им да не са им последните повишения, както и „шефовете“ да са си взели поука – сега може 1000 или 800 лева да изхлеждат като наистина добра заплата, но догодина по това време пак трябва да се актуализира.


Допълнение от 17 октомври 2015: девет години по-късно има официален отговор от другата страна в спора, Нашият отговор – докъде стига глупостта на хората.

Евала на Богомил

Може да е късно, ама сега ще похваля Богомил Шопов. Не може да се отрече че човека е страшен ентусиаст – WebTech е най-голямото доказателство. За съжаление все още не съм имал свободно време да ида на някои от конференциите, но миналата година бях на Open Fest-а в Русе и беше много добре. Иначе мога да се похваля, че съм присъствал на прощъпулника на идеята – преди години в Русе Богомил искаше да прави редовни срещи на русенските програмисти, и поне първата успя да се осъществи. Верно, че беше малко като „Nerd Fest“ 2001, но все пак – показателно е за Богомил.

Днес ми пратиха да прочета нещо публикувано на неговия блог. Аз за това „изобличаване на плантаторите“ му викам „Евала!“, а пък вие може да прочетете всичко сами:

PS. Още нещо интересно от Богомил:

РУ „Ангел Кънчев“ на четвърто място по престиж в страната

Русенският университет „Ангел Кънчев“ е заел челното четвърто място в „ранглиста на университетите в България“ съгласно “Лабораторио де Интернет” – Мадрид, съобщиха от висшето учебно заведение. Списъкът с местата, които заемат в национален и световен мащаб 29-те български ВУЗ-а, попаднали в ранглистата, е публикуван в списание „Наука“ кн.2/2006 на Съюза на учените. Русенският университет стои на четвърто място в страната – след СУ, Американския университет в Благоевград, и НБУ, а в световната ранглиста попада на 3585-а позиция.

Много интересно тези испанци по какво са прецнили че Русенския университет си заслужава високото място в класацията. Всички които са учили тук знаят колко е смешна историята, и се чудя колко ли е зле в другите 29 университета… или колко са обективни оценяващите – или поне колко е обективна информацията която са използвали за оценката си. След като се порових малко намерих източника на информацията: http://www.webometrics.info/top100…ountry=bg.htm

Какво се оказа: оценява се присъствието на университета в интренет, а не качествата на университета! Ето какво пише на http://www.webometrics.info/methodology.html:

From previous initiatives the best way to build the ranking is combining a series of indicators that measures different aspects of the web presence of the institutions.

Поредната изопачена информация за великия Русенски университет.

Какво трябва да (не) прави шефa?

Съвсем скоро открих това и реших да го публикувам. Този блог съвсем го изоставих и е крайно време да публикувам нещо отново. Не, че имам много свободно време, но при всички е така, нали? Да си дойдем на думата – за шефовете! По-точно за смешните пишман шефове, голяма концентрация от които има в шивашкия бизнес, но не само там… Много се зарадвах, че открих този забравен „апокрифф“. Интересно е колко време е минало, а някои от нещата още са ми смешни.

  1. Шефът е енциклопедична персона – той разбира от всичко и може всичко. Поне така си мисли. Най-обича да спори за термини с неграмотните си подчинени. Даже и да греши, подчинения трябва да премълчи, защото с него на глава не може да се излезе: например какво е WBMP
  2. Шефът трябва да провери как върви работа върху проектите. Най-удобно е няколко минути преди края на работното време: така подчинения ще трябва да остане след края на работния ден – поне докато шефът реши че е готов. Шефът може да не знае какво да каже и да говори глупости, но подчинения трябва търпеливо да изтърпи всичко – иначе ще се ядоса шефа.
  3. Подчинените обичат да стоят след приключване на работното време… нали? Ако може всеки ден, а най-вече в петък… даже в петък може да останат повече от обикновенно.
  4. Шефът е гадател. Той се опитва да отгатне какво иска клиента, вместо да го попита. В крайна сметка се оказва че е разгадал малкото дадена информация от клиента грешно. Шефът се чуства виновен, но нали има подчинени върху които може да си избие комплексите – те са виновни: нищо че работата която са свършили използвайки грешните инструкции на шефа отива на кино и всичко трябва да се прави наново.
  5. Шефът трябва да си избире най-голямата скатавка и подмазвач от подчинените за свой фаворит. Все пак да се подмазваш на шефа пак е (интелектуален) труд, което от своя страна компенсира скатаването.
  6. Подчинените на шефа трябва да използват колкото се може по-стари технологии. Голяма работа, че професионалистите от конкуренцията ползват с пъти по-модерна методика – нали все пак работата върви и всички подчинени са заети, много важно че качеството на продукцията е по-ниско и че отнема повече време.
  7. Шефът трябва да има човек за всичко. Нищо, че на въпросния човек това не му е работата: основната му функция е да мълчи и да изпълнява. Нищо, че човекът няма нужната квалификация: както вече казахме качеството не е важно. За какво му е на шефа професионалист – той ще иска по-виока заплата, ще има собствено мнение, въобще професионалиста не е добър подчинен. Вместо това човекът за всичко ще се научи да се справя.
  8. Шефът трябва да се кара с подчинените си главно за непрофесионални теми, които гравитират около “Все пак аз съм шефа, аз съм прав”. Шефът е учител и възпитател – той трябва да напътства заблудените си подчинени и да им дава важни житейски уроци, нищо че това няма нищо общо с професионализма.
  9. Шефът трябва да повтаря термини научени от подчинените си. Особенно когато иска да намери някой невидим недостатък на подчинените си: с техните камъни по техните глави. Не е нужно да се притеснява, че ще изглежда глупаво като повтаря неща които не разбира – нали е шеф.
  10. Шефът трябва да тормози тези подчинени които вършат най-много работа: те не бива да губят форма. Голяма работа, че въпреки всичко се опитват да са коректни и да са професионалисти. Много важно, че конкурентните фирми търсят готови обучени професионалисти, и дават по-високи заплати. Какво толкова, че никой не се задържа повече от 2-3 години: все пак шефът ще може да се хвали, че им е тикнал хляба в ръцете. Шефът не трябва да се притеснява, че всички напускат точно когато станат “професионалисти” – и не е вярно, че тогава “професионалистите” се осъзнават, че заплащането което получават не съответства на нещата което трябва да правят и търпят – професионално или не.
  11. Маймуни. Точно така, когато шефът говори за подчинените си, трябва да използва термина “маймуни”. Много точен термин, който най-добре илюстрира превъзхотсвото на шефа.
  12. Екип. Ние (шефа и маймуните) сме екип. Поне шефа все това повтаря на маймуните.
  13. Истинският подчинен (на шефа) не пуши, не яде, не губи време в обедни почивки или ходене до тоалетната. Всичкото време на подчинения е посветено на (вниманието на) шефа.
  14. Тоалетна хартия. Подчинените трябва сами да си носят тоалетна халтия. Шефът не трябва да се занимава да купува тоалетна хартия, или сапун, или електричешки крушки. Шефът е зает с други по-важни работи, и не може да си губи времето.
  15. Температурата на работното място не е важна. Тя е само повод на подчинените да си намират за какво да се оплакват.
  16. Шефът трябва да обясни на недоволните си подчинени, които са решили да напускат, че фирмата от която си тръгват е водеща в бранша, и че няма да има къде да отидат. Единственото място за развитие е при шефа.
  17. Ако някой от напусналите подчинени успее да да си намери добре платена работа, шефът трябва да го изнуди за няколко хиляди “пропуснати ползи”. Шефът е страшен: толкова страшен, че чак не разбира как записват “заплахите” му на телефон. Шефът сигурно не знае, че телефоните не са като едно време и че имат бързи бутони за гласови бележки. Сега, за колко ли хиляди подчинения може да изнуди шефа използвайки записаните заплахи… Няма, подчинения е глупав и ще постъпи колегиално – няма да прави проблеми; само от време на време може да се забавлява да слуша куриозния запис.

Хайде за финал едно клише: някои неща наистина биха били смешни, ако не бяха страшни.

Промяна 17 октомври 2015: почти 10 години по-късно нещата все още са ми смешни. Хубавото е, че за тези години пазарът сам измести повечето „пишман“ шефове. Тези, които оцеляха, се промениха, и сега нещата са по-различни. Днес може би трябва да потърся такъв списък за „пишман работника“, понеже и този вид го има вече в значими бройки.

За услугите, проблемите, приятелите, работата и каквото друго остава от „живота“

ози път отново ще се опитам да не бъда многословен, въпреки че не съм писал отдавна. Убедих се, че повечето приказки размиват нещата. Чували ли сте репликата „Не съм го очаквал от теб…“? Май е един от тези изрази, които от честата си употреба са изгубили истински си смисъл, както например е и думата „приятел“. Какво наистина „очакват приятелите“ от мен?

За начало ще започна с уточнението, че това което ще последства като заключение не е „по принцип“, а по скоро е повтарящо се неприятно изключение. Повтарящо, защото се е случвало с няколко „приятеля“. Неприятно, защото е неприятно да разбера колко съм се заблуждавал за някои много очевидни неща. Все пак окуражаващо е, че това не важи за тези, които са ми истински „приятели“, и не ме разочароват в това което аз „очаквам от тях“.

Отново на темата – какво наистина „очакват приятелите“ от мен? Очакват да им се помага когато поискат услуга от мен. Очакват услугата да се направи веднага. Очакват да съм винаги на разположение (за услуги). Очакват да съм винаги усмихнат. Очакват да нямам мнение (или поне да не го изразявам) , когато съм обиден. Очакват да имам безкрайно доверие към тях, независимо колко издънки правят. Очакват да имам безкрайно търпение към тях – както докато им правя услугите, така и когато аз очаквам някоя услуга от тях.

Пиша всичко това защото не искам никой да остава с грешно впечетление. Някой се въобразява, че това да му правя услуги, е нещо като привилегия която ми е дадена от него, и аз трябва да съм поласкан, че от всички „приятели“ именно аз съм избран за да помогна. Грешка. Може би сам съм си виновен – от многото услуги някой може да си внуши, че аз съм длъжен да помагам на всеки, независимо от отношението им към мен. Приемат помощта ми за даденост. Грешка. Предполагат, че доверието ми и търпението ми са безкрайни. Грешка. Предполагат, че няма граници. Грешка.

Всеки си има граници. Лъжливото внушение, че няма граници, кара някои да стигнат толкова далеч, че казвайки някоя клиширана фраза да изхарчат и малкото „приятелски“ кредит, който им е останал. Въпреки, че някои от негативните ми качества са липсата на търпение и неоправданата ми в ситуации арогантност, аз се опитвам съвсем съзнателно да провявам повече търпение и разбиране спрямо моите „приятели“. Сега не мога да разбера дали е оправдано – и то отново може би защото съм се заблуждавал, че някой оценява това което правя за тях. Поне към „приятелите“ от повтарящото се неприятно изключение. Не знам какъв точно ефект е бил очакван да се постигне с реплика като „Аз повече не искам нищо от теб“. Знам каква ще е реакцията, диктувана от арогантноста ми и нараненото ми честолюбие:

„Внимавай какво си пожелаваш – току виж че се е сбъднало“.

PS. Бързах да напища това, докато са ми пресни впечетленията, а и най-вече преди да съм се размекнал отново и да простя на провинилия се „приятел“. Както често повтарям напоследък (докато пиша документация) – „Казаното заминава, написаното остава“. А пък и е крайно време да кажа и нещо друго – или ¡No Pasarán! или Basta! – само не питайте какво означават.

IT професионалисти

В нашата сфера на работа освен хора, които програмират (или творят в по-общия смисъл, защотото както дизайнерите, така и уеб-архитектите извършват „креативна дейност“), трябва да има и хора които да ги управляват и за мислят за всички неща които не са свързани с „работенето“ – като подpеждането на персонала по екипи, изграждане и спазване на графиците за разработка и т.н. Всички знаем България колко е прочута със IT специалистите си, въпреки че трябва да се съглася със статията за Thumbleweed, че колкото и да са ентусиазирани, на българските програмисти им липсва опит. За съжаление опит липсва и на новите ни project-managers, които се опитват всякакси да го „докарат“ на визия и на поведение, но не и на професионално ниво. Както казва един познат „когатo чуя за професионалисти се сещам за филмовото клише Имаме си работа с професионалист„. Не знам защо, но всички нови project-managers си мислят че за тях е достатъчно да говорят английски и вече са готови за наследници на Бил Гейтс. Професионализмът не е колет, който се получава по пощата от брата, който е зад голямата вода (където всички са професионалисти).

Ако сте се занимавали поне малко с freelancing ще знаете че индийците подбиват много пазара с евтин труд и се пречат на руснаци, украинци, румънци и не на последно място българи, които се опитват да хванат някой часпром онлайн. За мен този период е свършил, защото е наистина много изморителна и неблагодарна работа. Отново излизат часпроми, но се работи сравнително по-спокойно („сравнително“ е сравнително лицемерна дума, нали) и е много по-изгодно. Най-малкото хората за които работя наистина се класират в раздела „професионалисти“, колкото и широк да е той.

Сега ще ви разкажа за опита ми с „новите“ професионалисти, който ме провокира да разкажа това. Близък познат (и наистина професионалист – в най-прекия смисъл) се свърза с мен с предложение за малък часпром. Задачата изглежда наистина лесна (лесна, бърза) и е нещо с което се срещам всеки работен ден. Отидох да се срещна с него и с неговия project-manager. Стана ясно, че ема допълнителни изисквания към задачата: трябва да се работи на място (в офиса) и работата трябва да се свърши най късно до 1 август, което дава 4 работни дена за работа плюс събота и неделя. Съвсем „професионално“ се съгласихме, че ако работни дни не стигат и остани още работа в края на работната седмица, няма да има проблем да се работи и събота и неделя. Когато се стигна до заплащането обаче, се оказа че $10/час са прекалено много. Убеден съм че в работата на project-manager-а е необходимо да преговарящ и да се пазариш добре, но все пак трябва да имаш реален поглед върху работата. Ако можеш да се пазариш добре ще успееш да намериш някой да ти свърши работата при достатъчно изгодни условия (най-вече имайки предвид „твърдия“ краен срок). Само че в Русе просто няма такива „професионалисти“ – освен мен познавам само още един човек с необходимия опит (който също е бил потърсен за въпросната работа). Не знам защо тези хора си мислят, че всички който се хващат да работят по часпроми са отчаяни и ще приемат каквото и да е предложение. Бърза справка с Rent-a-Coder и Scriptlance ще покаже, че за заплащането което предлагат от $4/час ще могат да си намерят само freelancer-и от Индия с много малко или изобщо без опит. Хем нямат дотатъчно клафициран човек да свърши работата, хем не са съгласни на поисканото заплащане. Особенно когато те притиска невъзможния краен срок по-добре е да дадеш някой „професионалист“ да свърши работата за 4-5 часа, вместо някой който си няма никаква престава (или съвсем бегла) да започне да мотае по проекта, като се надява да научи как стават нещата докато работи върху задачата. Ако наистина може да мисли, project-manager-ът ще си направи сметката парите са едни и същи – дали някой pro ще направи всичко за 5 часа при $10/час или някой rookie за 25 часа при $2/час; което е ОК, стига да не беше близко поставената дата за завършване на проекта. Няма как някой „професионалист“ да ви свърши работата бързо и качествено и да не поиска добро заплащане за нея. Май просто им трябва повече време да го проумеят.

Дипломиране

За малко да изтървем голямото събитие. Бяхме подготвени да стигнем за началото на третата защита и за всеки случай трънахме половин час по-рано. Както винаги се случва обаче „един предполага, друг разполага“. Данчо го бяха изместили да е втори за деня, и пристихнахме едва за третата част от защитата му – „Въпросите на комисията“. За хората които го познават е излишно да обеснявам, че беше отлично подготвен и се престави много добре както в изготвянето и преставянето на дипломния си проект, така и в коментирането на рецензията и в отговарянето на въпросите на комисията. Не мога да не скрия и голямата си признателност към него, след като беше споменал скромната ми личност в своя дипломен проект (заради един от използваните модули).

Връщането в университета винаги предизвиква смесени усещания, от които съвсем откровенно негативните вземат връх. Преди половин година отново бях на дипломна защита, а от моята са мнила повече от 3 години. Тази година не можахме да изгледаме всичко, но пък видяхме най-интересното – въпросите на комисията. Това е винаги най-очарователната част от защитата; ако не си някой от сивата тълпа бездарни студенти и наистина разбираш от предмета и областта по който ще се дипломираш, много лесно може да разбереш кой от преподаватели „става“ и разбира нещата (ако не в детайли, то по принцип), и кои „не стават“. Най-обобщаващо – всичко си е по старому: нахалните, болно амбициозните и открито бездарните продължават да използват можещите и да обират лаврите. Все пак може и да се оправят нещата…

Чрез Интернет се плащат предимно данък сгради и такса смет

Eдин от любимите ми сайтове тази година е Investor.BG и то главно заради новините (може би плюс коментарите и форума). Публикуват се неща които обикновенните „инженери“ могат да намерят за скучни (като например печалбата на Nike за тримесечието, поскъпването на петрола на 60.46 долара, или как продължава продаването на акции на Транскард), но и някои които са много любопитни – като тази новина за плащането на данъци по Интернет:

Близо 55% от всички плащания през Интернет системата на данъчната администрация са за данък сгради и такса смет. До края на май в бюджета чрез Интернет са постъпили общо 260 336 лв., като броят на направените плащания е 6 507, съобщиха от Главна данъчна дирекция (ГДД).

Най-интензивно е използвана системата за електронни плащания на данъчната администрация през март 2005 г., което от ГДД обясняват с изтичащите срокове за плащане на първата вноска за данък сгради, такса смет и данъка върху превозните средства.

Столичани са използвали най-много системата за електронни плащания с дебитни карти. Над 77% от общата сума на плащанията са наредени към Териториална данъчна дирекция София. На второ място се нареждат дирекциите във Варна и Пловдив, но техният дял в общия размер на плащанията с дебитни карти през Интернет е значително по-малък – 4-5 на сто.