„Свръхмодерна електронна система за обслужване на студентите разработват специалисти от Русенския университет.“

доц. Христо Белоев
доц. Христо Белоев

Поредната грандоманска новина за „любимия“ Русенски Университет:

Система за борба с опашките разработва РУ

Свръхмодерна електронна система за обслужване на студентите разработват специалисти от Русенския университет.

Това каза ректорът на висшето училище доцент Христо Белоев. По думите му, системата няма аналог в страната и значително ще намали времето за обработване на документи, и висенето на студенти по канцеларии и учебни отдели.

Студентите ще могат от нея да си вземат разписанието на часовете и графика за изпитите, както да се записват във висшето училище и общежитията. Системата ще бъде въведена експериментално в два от факултетите на висшето училище през следващата учебна година.
Първият етап вече е разработен, а до края на годината тя трябва да е готова напълно. От началото на тази година студентите вече могат от уебсайта на университета да си извадят седмичния разпис на занятията.

Колкото и да се опитвам да съм добронамерен към написаното, то просто си проси … коментарите ;) Тези просто нямат отучване от болната си грандоманщина, и заради нея правят егати тъпите изцепки. Да припомня ли уникалния робот или четвъртото място по престиж в страната ? Сега кой ги кара да пишат неща като „свръхмодерна електронна система“ или „системата няма аналог в страната“ ? Свръхмодерна, а ? Защото може би само модерна нямаше да е достатъчно за величието на Русенския Университет ;)

А снимката от новината просто не ми се коментира ;) Както и да е, нека отново им пожелаем успех с „уникалната свръхмодерна система“, както и да опитат да намалят грандоманските изцепки.

Nonillion: „Предпочетохме Русе заради университета и близостта до Букурещ“

Nonillion

Вчера е излязло ето това интервю с Франки Редант, изпълнителен директор на Nonillion България:

Франки Редант е изпълнителен директор на компанията IT – компанията Nonillion, който има офис в Русе. В момента в София е трудно да се наемат хора и затова фирмата е стъпила и в Русе. 14 човека работят у нас, а в Русе те са 6.

…През 2004 година решихме да се огледаме за офис в България. В началото в България /София/ работехме в joint – venture. Впоследствие през 2005 година заработихме самостоятелно. За втория офис търсихме в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Варна. По различни причини е предпочетен Русе. Една от тях е, че имахме разработчик, роден тук. Освен това чухме, че Русенският университет е престижен и предоставя добро образование в областта на математиката и информатиката – много важни за нас. Наред с това българите имат високи постижения в информатиката и много медали от олимпиади. В България разработчиците са на малко по – високо ниво от тези в Румъния.

Сред другите причини са близостта до Румъния, наличието на голям град като Букурещ от другата страна на моста. През следващата година планираме развитие в Румъния, като се стремим да бъдем европейска компания. България обаче ще бъде нашата изходна точка. Край София IBM и Microsoft строят свои центрове…

Не знам това с престижността на Русенския университет кой ги лъже всички тези „инвеститори“. За нашата „компютърна“ катедра знам, че е пълна скръб, понеже и аз съм минал от там, а за „Математика и Информатика“ имам само косвени наблюдения, но и там работата е много цапана – особено след историите за „закрити“ дипломни защити, които чух тази година.

Сега, за да не бъда краен, ще призная, че такива хора като г-н Редант и неговите начинания са супер за Русе и България като цяло. Това разбира се, ако не са от някакми експлоататори от „плантаторски“ тип (може би е вече модерно да се казва от „шивашки“ тип), които идват тук заради евтината работна ръка. Понеже развитието на ИТ бизнеса в България, а в Русе още повече, е една от темите които следа с жив интерес, ще кажа че имам някои наблюдения, и така мога да направя някои изводи. Например познавам човек, бевш колега, който ми обесняваше, че е „човекът на Нонилион“ в Русе, че е тяхната дясна ръка тук, че търсят хора, за да направят екип, че са ма гласували доверие и т.н. Този човек, както стана ясно в края на миналата година, вече не работи в Нонилион. Не знам дали е същият „разработчик“ за който говорят по-горе, но ако е … нека да кажем, че избора им е бил спорен, защото качествата на въпросния човек са също … спорни. По-късно Нонилион имаха обяви за PHP програмисти, и един от настоящите ми колеге кандидатсва, даже и скайп интервю прави, обаче не му се отвори парашута. Не е ясно дали заради неговите качества, или заради това, че са решили да се откажат от PHP и да се фокусират върху Java. После имаше и обяви за team-lead-ове, но там вече не знам какво е станало.

Нонилион България не изглежда обаче „плантаторска“ фирма. Първо, ако сте разгледали профила на изпълнителния директор, ще видите, че е ОК. Второ, изглежда наистина успяват да преценяват добре хората: ето, оттървали са се от излишния баласт, и са си намерили качествени хора. Това с качествените хора оборва обаче тезата за Русенският университет, понеже наетите хора са хора с опит. За съжаление това е ИТ пазара на кадри в Русе – няма нова, „млада кръв“, ами просто фирмите „крадат“ (в най-позитивния смисъл на думата) хора от другите фирми. Дори може би „крадат“ не е точно, защото хората с опит са достатъчно умни да оценят знанията и уменията с които разполагат, и да изберат да работят на по-добро работно място (и май точно така е станало). Ето списък на заетите в Nonillion България от LinkedIn:

В този списък открих само двама човека от Русе, но и останалите с добра професионална история. От русенците единият е работил преди в DSH, или Дейтапарк, както е популярна в града, а другият във фашисктата работилница на Иван Станев (ако съм разчел правилно инициалите на ITT, и ако се вземе предвид през кои години е бил в университета). Познавах много хора, които работиха в Дейтапарк, и вече не работят там. Повечето (ако не и всичките) наистина са от „намерени“ в университета, но това е заради факта, че един от управителите (или единствения управител – не знам как там се титулуват), г-жа Светлана Стефанова, е главен асистент в катедра „Компютърни Технологии“. За sweatshop-а на Станев не ми се говори просто – както не знаех нищо, по времето по което написах, че Сирма ги купуват, така сега знам няколко horror-stories ;)

Факт е, че хора просто няма. И въпреки този дефицит на кадри, Русенският Университет не прави каквото и да е, за да бъде актуален на пазара. Моят шеф преди време ме пита и искренно учудване – „Как така не може да намерите хора, нали има технически университет в града?“. Да, университет има, обаче хора няма. Нито са ни големи изискванията, нито пък заплащането е малко, нито пък условията са лоши. Обаче няма хора. И не само при нас, ами и в другите фирми в града. Сигурно и в страната. Сигурно и в света ;)

PS. Колко голям трабва да е периода от последната публикувана новина, за да може да се каже, че сайта на дадена компания е занемарен. Аз давам най-много 6 месеца ;) За съжаление обаче поседните новини, качени на българската версия на сайта на Nonillion са от 1 октомври 2006! Почти две години без нещо ново … това е бая доста много ;)

Последната новина е от … 1 октомври 2006! Това прави почти две години без нищо ново.
Последната новина е от … 1 октомври 2006! Това прави почти две години без нищо ново.

Дипломиране

За малко да изтървем голямото събитие. Бяхме подготвени да стигнем за началото на третата защита и за всеки случай трънахме половин час по-рано. Както винаги се случва обаче „един предполага, друг разполага“. Данчо го бяха изместили да е втори за деня, и пристихнахме едва за третата част от защитата му – „Въпросите на комисията“. За хората които го познават е излишно да обеснявам, че беше отлично подготвен и се престави много добре както в изготвянето и преставянето на дипломния си проект, така и в коментирането на рецензията и в отговарянето на въпросите на комисията. Не мога да не скрия и голямата си признателност към него, след като беше споменал скромната ми личност в своя дипломен проект (заради един от използваните модули).

Връщането в университета винаги предизвиква смесени усещания, от които съвсем откровенно негативните вземат връх. Преди половин година отново бях на дипломна защита, а от моята са мнила повече от 3 години. Тази година не можахме да изгледаме всичко, но пък видяхме най-интересното – въпросите на комисията. Това е винаги най-очарователната част от защитата; ако не си някой от сивата тълпа бездарни студенти и наистина разбираш от предмета и областта по който ще се дипломираш, много лесно може да разбереш кой от преподаватели „става“ и разбира нещата (ако не в детайли, то по принцип), и кои „не стават“. Най-обобщаващо – всичко си е по старому: нахалните, болно амбициозните и открито бездарните продължават да използват можещите и да обират лаврите. Все пак може и да се оправят нещата…